Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Отхвърленият роман на Вазов

„Нова земя“ разкрива порядките в следосвобожденска България

Защо критиката и публиката не харесва видяното в огледалото на времето

"Нова земя" на Иван Вазов
Снимка: Издателство "Кръг"

Защо наскоро преиздаденият роман на Вазов „Нова земя“ е неговият неоткрит роман? Според поетесата, писател и драматург към Народния театър „Иван Вазов“ Мирела Иванова в ядрото на романа е заложена една от големите теми на следосвобожденска България - „как възприемаме, усвояваме, оценяваме и употребяваме свободата. Този роман, по признание на Вазов, е до голяма степен автобиографичен, той описва неговите следосвобожденски години. Писателят има възможност да види този неочакван сблъсък между българите и свободата. Колко те я ценят, как я разбират, как дори я злоупотребяват.“

Въпреки актуалните теми и талантливото перо на Вазов, „Нова земя“ не успява да се нареди до неговите успешни и любими на хората произведения. Мирела Иванова цитира думите, които Патриархът на българската литература казва за романа: 

„В тоя роман аз описах първите прояви на политико-обществения живот в току-що освободената България и новите деяния, и новите нрави. За жалост, критиката, сякаш по един заговор, нападна „Нова земя“ най-безпощадно. Едва ли друга българска книга е предизвикала такъв поток от хули, отричания и нападки. Тия хули силно ме оскърбиха и обезсърчиха, защото аз намирам и днес, че като историко-битов роман „Нова земя“ стои по-долу от „Под игото“, но го надминава като художествено произведение“.


Романът „Нова земя“ излиза през 1896 година. Литературният историк и критик Катя Зографова разказва, че преди издаването му Вазов пише своите следосвобожденски критични и сатирични разкази. Така той се подготвя за голямата творба. Амбициозното романово платно обаче не успява да спечели критиците и читателите на своя страна. 

„Един от тях - Илия Миларов - нарича романа „надгробна реч върху скелета на погребания от автора български народ”. По-сериозни изследователи като Беньо Цонев виждат в романа разпокъсаност, липса на цялост. Оспорват се художествените му достойнства. Това, което по времето на Вазов е било най-неприемливо, е допускането, че романът е „партизански“. Той завършва с интерпретация на Съединението, гледната точка на Вазов. Той е от Народняшката партия, тогава са ги наричали казионни и са ги обявили за предатели от Народнолибералната партия, така наречените „съединисти“, към които е и Захари Стоянов", обяснява Катя Зографова.

„Във времето, в което Вазов пише „Нова земя“, той е народен представител“, разкрива Мирела Иванова. Самият той казва: „Като народен представител аз не проявих никаква политическа дейност. Не взех никакво участие и в острите политически борби. Бях много повече зает с идеята за един голям роман. Тоя роман „Нова земя“, една верига от спомени и лични преживявания, критиката посрещна враждебно. От неприятелското настроение, което съгледах в единодушното решение на критиката да ме отрича, аз разбрах, че положението ми на писател е невъзможно и че трябва да захвърля перото“. И в продължение на три години Вазов не написва нито ред.


С новото си издание „Нова земя“ на Иван Вазов заема достойно място в библиотеката на съвременния читател, категоричен е Георги Грънчаров от литературния блог „Библиотеката“.

„Нова земя“ е всъщност наследник на „Под игото“, в него е представена борбата на българите, тяхната трагична съдба, нещо, което следосвобожденските българи много ценят у Вазов. В „Нова земя“ авторът на първия български роман показва черти и особености на националния ни характер, непопулярни сред българите. Виждаме зараждането на новия българин с неговите недостатъци, с неговото политиканстване, с гледането в паничката на другия, с жаждата за забогатяване. Именно затова българинът не се е харесал в това огледало“, смята Грънчаров.

През следващите две години в Народния театър „Иван Вазов“ ще се отбележат два юбилея. 170-годишнината от рождението на големия писател, но и 100 години от смъртта му през 1921-ва. 

„Подготвили сме специална програма, наречена „Необозримостта Вазов“. Тя включва театрални представления, много сказки и изложби. На рождения ден на Вазов на 9 юли, в деня на неговата 170-годишнина, ще бъде премиерата на „Нова земя“, драматизация по романа на Юрий Дачев”, представя амбициозната програма Мирела Иванова. 

Повече чуйте в звуковия файл.

Снимки: Издателство „Кръг“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Марияна Кърк

Да си пожелаеш за Коледа... стари фотографии

С годините изборът на коледни подаръци, особено за най-близките хора, се превръща в изпитание. 48-годишната Марияна Кърк от Ямбол сама избира своя подарък за миналата Коледа. Но какво се случва, когато желанието ѝ се сбъдва и къде я отвежда загадката от старите фотографии, попаднали в живота ѝ? Марияна Кърк отдавна живее в Лондон, където работи..

публикувано на 25.12.24 в 10:25

Балван: Истории за надеждата по Рождество

Четири момичета, жертви на насилие, посрещат Рождество Христово в кризисния център за деца, жертви на трафик и насилие във великотърновското село Балван. Най-малката е на 10 години, а най-голямата е 17-годишна. Вместо да отварят коледни подаръци под елхата в домовете си, те са под закрила и на чуждо за тях място. Имат своята Коледа,..

публикувано на 25.12.24 в 09:23
 Станислав Стоилов, Кирил Димитров, Мартин Милев и Илия Петков

Коледарска група от с. Столник, община Елин Пелин възражда българската традиция

Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа.  Коледарската група е от единадесет млади момчета .  Коледарите пеят песни и правят наричания за здраве и плодородие . От читалище "Иван Вазов" в селото са им ушили носии, пояси и яморлуци. Коледарите носят и геги, на които жителите на селото..

публикувано на 25.12.24 в 07:00
Боян Минчев

Боян Минчев шекерджията - живо съкровище, вписан за нематериално културно наследство

Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство .  Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите..

публикувано на 21.12.24 в 07:00

Злоупотреби с общински имоти в Белово? Искат оставката на председателя на Общинския съвет

Жителите на Белово настояват за оставката на председателя на общинския съвет Костадин Варев, който е бивш кмет на общината няколко поредни мандата. Причината е натрупани фиктивни задължения и последвали запори върху общински имоти с цел продажба . Под запор са сметопочистващите автомобили, колите, които обслужват социалния патронаж,..

публикувано на 18.12.24 в 08:50
Александър Тодоров и Ваклина Стоянова

"Дари храна, дари любов" - топлина за селата от Северозапада

Фондация "Дари храна, дари любов" прави поредната си декемврийска кампания за предоставяне на хранителни помощи преди празниците на възрастни хора от Северозапада. Всяка година на 1 декември се събират хранителни продукти, които след това стигат до нуждаещите се. Фондацията работи с около 30 постоянни доброволци. "След като съберем..

публикувано на 17.12.24 в 10:00

"Опитах се да светя като крушка"... Опасният чар на радиевите часовници

Какви са мерките за безопасност в България днес? Това са само част от останалите въпроси, чиито отговори ще научите, ако чуете цялата история на радиевите часовници в звуковия файл. Изображения: от Pixabay.com, както и генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева

публикувано на 16.12.24 в 21:29