Гергана Дилова: Взех си шепа пръст от Кения

Цивилизацията колкото дава, толкова и взима, споделя тя след пътуването си в Африка

Плантации за чай и кафе, силно развит туризъм и земеделие, сувенири от дърво и камък, изгреви и залези като от филм - преподавателят по италиански език и култура от Плевен Гергана Дилова наскоро сбъдна своя детска мечта - да види Кения.

Преди месец с малко багаж тя предприема мечтаното пътуване до Африка, мечта от времето на предаването за пътешествия „Атлас“.

„Много често разказите бяха за Латинска Америка, за Африка и пред мен е останала картината: голямата акация на фона на залязващо или изгряващо слънце и силуетите на животните. Впоследствие желанията ми да посетя този континент се ограничиха към източната част на Африка и най-вече Кения“, спомня си тя.

Гергана си дава сметка, че понякога предварителната нагласа за дадено място води до разочарования. Кения обаче я посреща тъкмо такава, каквато я е виждала в мислите си.

В друг свят

„Аз отидох точно с тази нагласа, с тази подготовка на сърцето. Усетих, че попадам не само на един друг континент, а в един друг свят. Все повече се убеждавах, че съм на моето място и с първия ден започвах да се влюбвам, поемайки въздуха, наситен със специфични, различни аромати“, разказва тя в предаването "Рано в неделя".

Противно на очакванията за климата, там попадаш на място с благоприятни температури, една вечна пролет, уточнява Гергана. „Около 25 градуса, с денонощна амплитуда не повече от 10 градуса.“

Столицата на Кения Найроби е модерен, съвременен град, един от най-големите градове в Африка с население над 3 милиона души. Още в Найроби тя посетила център за жирафи, нещо като малък резерват в самия град, където имала възможност да докосне жирафи от изчезващ вид.  

Колониалното минало на Кения, английското и холандско влияние се смесват с новия привкус на времето - силната инвазия на китайски инвестиции, отбелязва преподавателката. „ЖП линия – перфектна. Пътища. Много интензивно се работи върху инфраструктурата.“

При масаите

Слънчев, сърдечен, отворен народ – така Гергана Дилова описва жителите на Кения. Тя е успяла да посети селище на масаите с типичния техен бит, където времето е спряло, въпреки сериозната вече комерсиализация. 

„Жилищата, в които живеят. Начинът, по който са облечени. Танците. Имах възможност да танцувам с тях. Като историк по образование ми беше много интересно да ги наблюдавам, защото това е картина, която те връща хилядолетия назад“, споделя Гергана Дилова.

Африканското изкуство е по детски наивно и чисто, отчита тя с погледа на човек, изкушен от културната история. 

„Просто те са по-близо до природата. Цивилизацията, колкото ни е дала, толкова ни е отнела от природата, от истинските неща. Винаги съм си задавала въпроса защо изглеждат по-щастливи. Може би защото са откъснати от тези съблазни на цивилизацията. Те са деца на природата.“

Най-силно впечатление у нея оставят цветовете на Кения. „Земята. Цветът на земята е от охра сиена до червено-кафяво, брик. Това е почвата. Песъчлива, но с този наситен цвят. И отгоре зеленината. Аз си взех шепа пръст от Кения.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимки: Личен архив на Гергана Дилова