Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Борис Богов: За донорството трябва да се говори още от училище

Проф. Борис Богов
Снимка: Георги Нейков

Донорството зависи от осъзнаването на проблема от обществото. Това казва проф. Борис Богов от Клиниката по нефрология на Александровска болница.

Статистиката към момента: само 14 донорски ситуации от началото на годината, които съвсем не дават гаранция за присаждане на бъбрек. Във Хърватия годишният брой е над 300. А само една френска болница прави годишно 70 бъбречни трансплантации. Професор Борис Богов  сравнява тези цифри с нуждите на хората в България.

„Чакащи бъбречна трансплантация са около 1015-1030, към днешна дата. Още по-големият процент: пациентите, които провеждат диализно лечение, са вече близо около 4 хиляди. Разбирайте, че са потенциални пациенти, които биха могли да бъдат трансплантирани. Поне около 70% от тях – още едни 2 хиляди, които са в състояние  да бъдат бъбречно трансплантирани пациенти.“

Равносметката в годината, в която се отбелязва половин век от първата бърчена трансплантация у нас, не е в полза на пациента, дава да се разбере проф. Борис Богов. Законодателството е добро, но хората нямат доверие в лекарите. И в системата на здравеопазването, а това според проф. Богов е „подредено от т.нар. тиха демокрация, откакто започна“.

За това няма достатъчно трансплантации, смята Борис Богов, според когото донорството остава деликатен въпрос.

„Лекарят трябва да има в себе си способностите да убеждава – и пациентите, и близките. Дарявайки орган, органът продължава да живее в друг човек. Това е огромен философски въпрос и аргумент. Човек като се замисли, вижда, че нещата са правилни.“

„Дарявайки органа, той ще знае, че част от неговия близък живее в друго тяло. Това е хуманното обяснение“, допълва проф. Богов.

Чисто практическият елемент от донорството е свързан с това – когато има какво да даваш, има и какво да получиш, дори от европейската агенция за трансплантация Евротрансплант, пояснява Борис Богов. И цитира още данни - от 28 европейски страни сме на 28 място по бъбречни трансплантации. „Ние трябва да правим Х бъбречни трансплантации годишно, за да може да влезем в Евротрансплант. 14 бъбречни трансплантации за тази година не са никак много. С 14 трансплантации годишно няма как да очакваме Евротрансплант като дарителска банка да може да ни подсигурява органи*“, коментира лекарят.

Затова и много хора прибягват до „услугите“ на платен донор, за да се извърши т.нар. кръстосана трансплантация, пояснява проф. Борис Богов. Но това е за хората с финансови възможности. А понеже е забранено в България, хората отиват към най-близкото възможно място – Турция.

Професор Борис Богов вярва, че преодоляването на недоверието към донорството става постепенно и може да се случи.

„Това е обучителен процес, който трябва да започне рано, от училище трябва да се говори за тези неща. Един човек сега, който е на 60 години, не можем да го убедим да дари органите си примерно на своето дете.“

„Ако обществото ни се активизира, аз съм убеден, че ако сега правим по 14, ще правим по 54 в близките години“, казва в заключение проф. Борис Богов, който също е попълнил своята донорска карта.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите  да се предефинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва...

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15