На 2 декември на българска сцена за първи път посрещнахме руската цигуларка със световна слава Виктория Муллова - беше тук по покана на Софийската филхармония и диригента Найден Тодоров и нейното изпълнение на Първия цигулков концерт от Дмитрий Шостакович се яви като продължение на поредицата звездни гостувания както в предишния юбилеен сезон, така и в настоящия, когато "Всеки концерт е празник" - каквото е мотото на Националния ни оркестър.
В предаването "Преди всички" по "Хоризонт" Виктория Муллова разказа част от интригуващата история за бягството си на Запад през 1983 г., за това как е оставила цигулката "Страдивариус", предоставена й от държавата, във финландския хотел, от който тръгва към границата и как на летището в Стокхолм, на път за Америка, богат колекционер ѝ дава ценна цигулка "Гуарнери", на която да свири, докато си купи свой инструмент. После, вече в Ню Йорк, друг богат човек ѝ купува "Страдивариус" с уговорката, че тя ще му възстанови парите. Така и става - само три години са нужни на младата руска изпълнителка, за да успее. Сега признава, че е имала голям късмет, но на същия този "Страдивариус" продължава да свири от 1985 г. насам. Свири соловия класически репертоар, свири камерна музика, свири поп и джаз - и въпреки че не се усмихва твърде много, Виктория Муллова твърди, че преживява най-хубавия си период.
За Виктория Мулова са правени филми още когато тя е голямата световна новина: Ученичката на великия Леонид Коган, възпитаничка на Московската консерватория и победителка в конкурса "Чайковски" през 1982 г. - голяма надежда на съветската цигулкова школа, забегнала през границата с риск за живота си, за да търси свободата в Америка. Целият й тогавашен живот е на показ. Припомних й думите на нейния акомпанятор, че има "железни нерви".
"Железни нерви? Това не е вярно! Така изглеждам, но всъщност съм много уплашена. Това ми е проблемът, защото съм отраснала в Съветския съюз и всичко, което си спомням от онези дни е как ме е страх. Страх ме да не ме хванат, да не ме накажат - самият живот в Съветския съюз беше плашещ за мен. Същото се отнася и за свиренето, защото ако си на конкурса "Чайковски", например, или на конкурс по принцип, ако направиш грешка, или не свириш добре - това е, с теб е свършено! Ще те пратят да преподаваш някъде в Сибир. Естествено, че ще те е страх при всяка стъпка. Не ми е личало, че ме е страх, опитвах се да се контролирам, но всъщност отвътре бях ужасена! И сега много се старая да се боря с това, да го променя, защото и сега понякога се чувствам притеснена да съм на сцена и да свиря."
И все пак в едно интервю казвате, че вашият съпруг Матю Барли, който е виолончелист и композитор, с когото често свирите и записвате, Ви е помогнал много да започнете да възприемате музиката по-спокойно.
"Знаете ли, зависи - когато правим програми не с класическа музика, а в други жанрове, естествено аз се чувствам като различен човек - наслаждавам се на свиренето и съм много по-спокойна. Не ме е страх, че ще сбъркам нещо. Същото е и с камерната музика. Но когато изпълнявам големите цигулкови концерти като Прокофиев, Шостакович, Брамс, Сибелиус, аз съм нервна, но не го показвам."
Прави впечатление огромното разнообразие в дискографията на Виктория Муллова, която стартира през 1985 г. с Бостънския симфоничен оркестър под диригентството на Сейджи Озава с концертите на Чайковски и Сибелиус, но продължена през годините с много различни като стил и жанр програми. Особено впечатление прави интереса на руската цигуларка към бароковата музика, за която тя си партнира с блестящи специализирани ансамбли като "Ил джардино армонико" с Джовани Антонини и "Академия Бизантина" - с ръководителя й Отавио Дантоне е записала и диск с Баховите сонати за цигулка и чембало. Откъде идва този интерес към кожените струни? - попитах Виктория Муллова.
"Така е, защото харесвам много бароковата музика - това е различен вид музициране, различна техника - съвсем различен музикален свят. Но аз обичам многообразието му и искам да навляза в различните жанрове, за да не ми доскучава, ако свиря единствено само класика. Защото ако свиря един и същ концерт постоянно през годините, аз бих се отегчила."
Беше ми интересно да разбера има ли си нашата гостенка някакви специални ритуали, когато е на ново, съвсем непознато място, както е сега в София. Какъв е животът на път?
"Бих се радвала да имам възможност да разгледам, но, разбира се, нямам много време, защото сега репетираме, скоро ще се стъмни, а утре имаме генерална репетиция и вечерта - концерт. За жалост няма да видя много от България. Но видях снимки в хотела на красивата ви природа - иска ми се да мога да видя повече от нея и от града, но всъщност изключително рядко ми се удава, когато пътувам за концерти."
Тази седмица беше специална за Вас - само преди дни имахте юбилей. Успяхте ли да го отпразнувате със семейството си, или пак бяхте на път?
"Да, бях със семейството си и беше прекрасно. И трите ми деца бяха с мен."
Знам, че големият Ви син Миша, който е син на диригента Клаудио Абадо, също е музикант.
"Да, той е музикант, свири на контрабас и композира. Едната ми дъщеря, Катя, е диджей, живее в Берлин и прави музика, но електронна. А най-малката - Надя, е балерина. Работи в Кралския балет в Лондон."
Веднага прави впечатление, че и тримата носят руски имена - искаше ли Ви се по този начин да запазите връзката с корените си?
"Аз просто харесвам тези руски имена, но не съм ги избирала специално - например Катя в Русия е Екатерина, а Надя - Надежда. Така че това са руски, но и международни имена. За Миша специално държах да се казва така."
Гледайки един от видеоклиповете, в които Виктория Мулова свири със сина си Миша, един мой познат ми каза: "Виж само погледа й, сигурно е много взискателна майка!" Такава ли сте, я попитах.
"Аз - взискателна? По-скоро обратното - той е взискателен син. Но ние имаме чудесна творческа връзка със сина ми. Аз се уча от него - той се учи от мен. Имаме програма, в която свирим Бах, Шуман и бразилска музика, така че той може да учи от мен за свиренето на класическа музика, а аз задобрявам в изпълнението на бразилска музика. Съвсем скоро, през януари, ще запишем заедно СД, а през април тръгваме на турне."
И така Виктория Муллова - тази "руска стихия на цигулката", както сполучливо я определиха Софийските филхармоници, изведнъж вече не ми изглеждаше вече такава "желязна лейди" - мила, внимателна, доста свенлива дори, с тих глас и крехка фигура, но със силно сценично присъствие. Точно тогава, когато е с цигулка в ръце, разбираш защо я определят като човек със железни нерви. След Първия концерт от Шостакович в зала "България" Муллова изпълни на бис и Адажио из сол-минорната Първа соната за соло цигулка от Бах - с така нужното омиротворение за публиката.
Виктория Муллова - руската стихия на цигулката, ще солира на Софийската филхармония в зала „България“ тази вечер. Диригент ще бъде Найден Тодоров. Когато е само на 23 години, току-що спечелила престижните конкурси „Сибелиус“ и..
На 2 януари се навършиха 120 г. от рождението на големия тенор Тодор Мазаров – артист, запомнен с мощния си глас и впечатляващи височини, певец с внушителна международна кариера. Той е роден в Павел Баня, в семейство със скромни финансови..
Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова,..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории"...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в..
" Кабинетът е готов, вариантът е почти финализиран ", заяви пред БНР лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева. "ГЕРБ, БСП, ИТН – беше един от..
КНСБ предупреди, че ако бюджетът за тази година не бъде приет, може да се очаква вълна от протести. "Струва ми се, че за пореден път бюджетът..
Бойко Борисов се чувства силен и иска да наложи своите условия в преговорите за правителство. Това мнение изказа пред БНР политологът доц. Иво Инджов..