Грийнпийс - България за срещата в Мадрид: Нежелание да се търси амбициозна цел

Деница Петрова от "Грийнпийс"-България сподели за БНР впечатлението си от встъпителните речи на политиците в Мадрид и началото на конференцията:

„Има едно нежелание да се търси амбициозна цел за намаляване на емисиите, така че наблюдаваме какво се случва. Надяваме се накрая на самата среща да има развитие, да има конкретни планове и конкретни ангажименти. В крайна сметка важно е какво се случва в самите държави, какви са плановете намаляване на емисиите, за въвеждане на ВЕИ, по какъв начин страните се откъсват от тази зависимост от изкопаеми горива“.

Очаква се на финалния за годината Европейски съвет да се предложи цел за нулеви емисии в съюза до 2050. Също се очаква страни като Полша и Унгария да продължат да блокират подобни планове, а в създалото се статукво въглищата остават стратегически значими за бъдещия енергиен микс на много страни, включително нашата. Петрова обаче изтъкна:

„Мисля че нашата държава години наред си затваря очите пред това, което предстои. Дори в Полша, например, минният институт работи по това да има нови енертийни решения, базирани на възобновяемата енергия“.

Какво представлява справедливият преход за въглищните региони

„Платформата за справедлив преход е от 2017-а година. В нея участват всички държави в ЕС, които имат въглищна индустрия. За съжаление, България все още няма екип, който да е част от тази въглищна платформа. Аз съм виждала прекрасни примери как върху въглищните мини се разполагат едни огромни соларни панели, защото, в крайна сметка, тези земи не могат да бъдат ползвани за нещо друго - не може да има земеделие върху замърсени почви…. За да се случи каквото и да е било, държавата трябва да заяви готовността си да участва в разработването на един такъв план за въглищните региони“.

Според премиера Борисов ключовият отговор за премахването на въглищата е ядрената енергетика. Деница Петрова обаче не е убедена, че това е резонно. Тя изтъкна, че ядрените отпадъци са огромен проблем и допълни:

„Ядрената енергетика няма как да бъде решение! Тя има своите огромни екологични рискове. Тя е една остаряла технология. Не може да бъде и решение и за климатичната криза – за да се построи ядрен реактор са необходими около 10 години, и милиарди евра - огромни средства са необходими". 

Научни колективи, като екомодернистите, защитават именно т. нар. "технологичен подход" към справянето с климатичните промени и глобалното затопляне - ключова част от него е ядрената енергетика, както и схващането, че възобновяемите източници не могат да отговорят изцяло на сегашните енергийни нужди на човечеството. Петрова обаче е на противоположното мнение:  

„Преди повече от 10 години излязоха първите сценарии, които показваха как Европа може да бъде на 100% възобновяема енергия до 2050 година, а сегашните технологии са доста по-напреднали от преди 10 години“.