Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

За разногласията между Франция и Германия

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Макрон се държи като поет, а Меркел - като счетоводител“. Така с думите на Иван Кръстев най-кратко можем да опишем състоянието на отношенията между Франция и Германия, определяни от 80-те години насам като двигателят на Европейския съюз. От две години, след впечатляващата изборна победа на едва 39-годишния тогава Еманюел Макрон, двигателят сякаш се дави - Париж форсира, а Берлин натиска спирачката. Как ще продължи ЕС напред зависи до голяма степен от новата Европейска комисия, която встъпи в длъжност с един месец закъснение. Но дори и изборът на новата ѝ председателка Урсула фон дер Лайен показа, че без договорка между Берлин и Париж ЕС ще буксува.

За разногласията между Франция и Германия Весела Владкова потърси мнението на двама журналисти - Мартина Майстер е дългогодишен кореспондент на в-к „Ди Велт“в Париж, а Щефан Детйен - бивш кореспондент на общественото Дойчландрадио в Брюксел.

В стилистиката на Иван Кръстев, Макрон говори в стихове, предлага различни смели инициативи, които обаче често са лишени от детайли и конкретика. Затова от Берлин му показват рисковете от всяка предлагана промяна, но в същото време признават, че най-големият риск е липсата на промяна. За да наложи темпото си, Еманюел Макрон е сформирал специален екип, който да разработи конкретни инициативи за реформа на Европейския съюз, но вече с всички необходими детайли и конкретика, твърди Блумбърг в свое разследване.

„Това е нещо ново, но в същото време не е лишено от логика, защото след година и половина предстоят избори. Преизбирането на Макрон зависи до голяма степен и от европейската му политика, заради която всъщност спечели предишните избори. Ако след серията речи преди и след изборите остане с празни ръце, хората с право ще се запитат: „Къде останаха обещанията?“, коментира журналистката Мартина Майстер, която от 16 години живее и работи в Париж. 

От там нещата изглеждат така: докато в закостенелия Брюксел реформите са само на хартия и в намеренията на новата Европейска Комисия, в Париж от две години управлява младият и амбициозен президент Еманюел Макрон, който подхвана всички основополагащи теми за ЕС. Но не може да разчита на германския канцлер Ангела Меркел. И търпението му спрямо Германия е на изчерпване.

Така е, но в същото време трябва да признаем, че търпението на Макрон издържа много дълго време. Според мен той повече не може да чака, защото също така е ясно, че ЕС така не може да продължава. Макрон се стреми към по-тясна интеграция в Европейския съюз както в икономиката, така и във военната област“.

Ангела Меркел бързо стана известна със стила си на опипване на почвата, преди да вземе решение. Но този стил е диаметрално различен от размаха, с който Макрон се опитва да провежда реформи. „Европа е бавна, слаба и неефективна“, казва френският президент. Колко важни са личностните различия коментира Щефан Детйен:

„Мисля, че не бива да подценяваме тези различия. Макрон е представител на една нова форма в политиката. Той залага много на личното обаяние и не се опира на структурите на традиционните партии. Дори напротив - на практика той ги елиминира по пътя си към властта. А Ангела Меркел, макар да е част от едно ново поколение политици в Германия, върви по стъпките на основателите на ЕС. Тя е източногерманка, но тя черпи мотивацията си и изгради себе си като последовател на старите проевропейски политици, в това число и от нейната партия, Християндемократическия съюз“.

Урсула фон дер Лайен дълго време се смяташе за наследничката на Меркел на канцлерския пост. Но Меркел също така е известна с това, че умее да разчиства враговете си с партиен билет. След няколко министерски поста звездата на фон дер Лайен изгря благодарение … на Макрон. Тя бе неговият компромисен кандидат. Очакванията са, че тя ще бъде проводник на идеите на Макрон в Брюксел. Мартина Майстер коментира

„Преди не много време Макрон държа реч в Бундестага и от тази трибуна заяви: „Франция ви обича“. Това обяснение в любов дойде неочаквано. Предполагам, че заради това сега разочарованието от куцащото сътрудничество е толкова голямо. В Германия непрекъснато чувам коментари в стила: „Сега пък какво иска този французин?“

Щефан Детйен изтъкна: „И все пак - не става дума само за различни интереси, а за фундаментално разминаване между Макрон и Германия във визията за бъдещето на европейската политика, за ролята на традиционните партии при взимането на решения. В Германия не се приема еднозначно начинът, по който Макрон се появи на политическата сцена, основавайки движението „Напред“. Традиционалистите в Берлин го определят като провокация, а поведението на президента - като агресивно. Така че в Берлин следим много внимателно, какво се случва в Елисейския дворец, при все, че нашата партийна система в момента е всичко друго, но не и стабилна.

Колко важно е за ЕС, двигателят Франция-Германия да дърпа напред целия съюз, според дългогодишния кореспондент в Брюксел Щефан:

„Повярвайте ми, това, което ще кажа, не е шаблон, а мой личен опит - тясното сътрудничество между Франция и Германия е от съществено значение за ЕС. Ако този двигател се задави, сътресенията ще бъдат усетени в цяла Европа. В момента действително сме свидетели на неприкривани разногласия - най-пресният пример е външната политика на евросъюза по отношение на Западните Балкани. Но между Париж и Берлин не за първи път прехвърчат искри. И въпреки това тези отношения, тази връзка, е много стабилна. Мисля, че и главните действащи лица в днешните спорове си дават сметка, че носят голяма отговорност“.

В журналистическите разследвания за специалния екип на Макрон се твърди, че според Париж Шенгенското споразумение е прекалено либерално. Че трябва отново да се въведе граничен контрол, за да се спре нелегалната миграция към Европа. Поредното нещо, което Берлин не подкрепя.

Берлин не подкрепя, но на което Париж държи. Нещо повече - ако искате да преминете през френско-испанската граница, или пък през границата с Италия, ще се натъкнете на граничен контрол. Там Шенген на практика не важи. Вече от месеци Шенген свършва на френската граница“, твърди парижкият кореспондент на „Ди Велт“ Мартина Майстер.

Различно е отношението на Еманюел Макрон и към Русия, продължава тя. Френският президент иска да върне Русия в европейската политика, не на последно място за да попречи на още по-тясното сближаване с Китай.

„Да, абсолютно. Това е линията на Елисейския дворец. Мисля, че зад този курс се крият военни съображения. Той си задава въпроса, какво ще се случи, ако Съединените щати продължат да се дистанцират от Европа? А и мисля, че Макрон си задава въпроса в чисто прагматичен план - какво е по-добре: да си враг на руснаците, или да си им приятел?“.

На този фон логичен е въпросът, възприема ли се Макрон като новият лидер в Европа?

„Властта опияни Макрон. В момента обаче той наистина е европейският лидер. Просто, защото няма друг. Меркел си отива. Британците се занимават със себе си. Италия излиза от дълбока криза, но още не се е съвзела. Така че в момента просто няма кой друг да свърши тази работа. Така че донякъде е разбираемо, че Макрон се възприема като лидерът на Европа. Неговата задача е да върне Европа на световната политическа сцена, да я превърне в световен играч, който защитава либералните ценности, а не ограничава свободите“, коментира още Мартина Майстер


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Арчи Харисън Маунтбатън-Уиндзор - син на принц Хари и Меган Маркъл.

Принц Хари и Меган Маркъл нарекоха сина си Арчи

Принц Хари и съпругата му Меган Маркъл обявиха днес, че новороденият им син ще се казва Арчи Харисън Маунтбатън-Уиндзор, предаде Би Би Си. Съобщението дойде, след като двамата представиха на кралица Елизабет II и на съпруга ѝ принц Филип техния осми правнук. По-рано днес Хари и Меган Маркъл показаха на публиката своя син, който се..

обновено на 08.05.19 в 18:59