Алекс Чикон - за експедициите по високите върхове

Алекс Чикон е един от най-успешните височинни алпинисти през последните години, специалист по изкачвания през зимата - тогава, когато планината е най-сурова.

Роден е през 1981 г. в Лемона, Баската автономна област на Испания, 13-о поред дете за семейството. Водят го за първи път на преход в планината на 3-годишна възраст. На 21 г., през 2003 г. стъпва на първия си осемхилядник - Броуд Пик (8051 м), и до момента е изкачил 11 от 14-те най-високи върха на планетата. От 2011 г. е всяка зима на експедиция в Хималаите. През 2013 г. прави първо зимно изкачване на шестхилядника Лайла (6096 м) в долината Хуше, Каракорум, Пакистан. През 2016 г. участва в първото зимно изкачване на Нанга Парбат (8125 м), с италианеца Симоне Моро и пакистанеца Али Садпара. Зимата на 2016-2017 г. прави първия си опит за зимно изкачване на Еверест (без допълнителен кислород), но се отказва заради влошени метеорологични условия. Следващата зима (2017-2018 г.) прави втори опит, но отново не успява заради лошо време. Миналата зима Чикон и екипът му бяха на К2 - последният неизкачен през зимата осемхилядник, цел, която не беше постигната и от руско-казахстанско-киргизката експедиция.

Преди дни испанецът обяви, че тази зима ще направи нов опит на  Еверест*. Експедицията, обаче, започва от Антарктида, закъдето Чикон вече отпътува. Там той ще търси девствени върхове, а после заминава за Непал, за да осъществи дългогодишна своя мечта - да изкачи един от най-красивите върхове в света Ама Даблам (6812 м).

Алекс Чикон беше официален гост на тазгодишния Банско филм фест. 

Интервю на Таня Иванова:

Какви за плановете Ви за тази зима?

Първо отивам с екипа си в Антарктида. Бях там през 2006 г. и сега ще повторя тази експедиция. После, на 9 януари заминаваме отново за Непал. Там ще започна с Ама Даблам - 6812 м, един от най-красивите върхове. Бил съм в Непал 24 пъти и винаги, когато съм виждал Ама Даблам, съм се възхищавал и съм си казвал, че трябва да го изкача. След това ще видим дали ще може да направим още нещо друго тази зима.

А какво стана с плановете Ви за зимно изкачване на К2?

Бяхме там миналата зима. Сега К2 е обект на голямо съревнование. Голямо предизвикателство е. Преди да започнем със зимните експедиции, ние направихме много други експедиции в Хималаите. Бил съм в Азия повече от 30 пъти. Сега това там е едно състезание. Много алинисти искаха да опитат К2, да успеят, но никой не мисли над това как може да стане това. Затова няма да отида на К2 тази зима. Миналата зима видях участниците в руско-казахстанско-киргизката експедиция. Те бяха напълно фокусирани върху състезанието и най-лошото ми преживяване беше да споделям Базовия лагер с тях. Те бяха заслепени. Искаха да покажат на света колко са силни, а не можаха да стигнат до Лагер 1 за по-малко от 15 часа. Някои от тях - да, като Василий Пивцов, Сергей и още може би двама души, на другите им отне 15 часа, а на нас - по-малко от 6. Но това не е състезание - кой ще е по-бърз и т.н. Понякога хората сме готови да жертваме живота си, фокусирани върху неща, които изобщо не са важни.

Какво мислите за случващото се в момента по високите планини - цялата тази комерсиализация, това в реда на нещата ли е, според Вас?

Не съм талибан. Планините са си там, дивото си е там, природата си е там и има място за всички нас. И да правиш сложни, трудни неща не е правопорпорционално на успеха. Не можете да се насладите тук на същото, което аз съм изпитал на К2. В днешно време в социалния живот, в интернет, във Фейсбук, Туитър, Инстаграм хората искат да се покажат на света. Сега обръщаме голямо внимание на онова, което се случи на Еверест - стотици души се качват там. Защо? Защото е най-високият връх в света, най-известният. Може би по-важно е някое зимно изкачване тук, в България или някое скално катерене. Осемхилядниците сега са като трекинг на голяма височина - по нормални маршрути, в нормални сезони, с комерсиални експедиции. Има стойност, ако качиш Манаслу през есента с още 500 души, но това има стойност само за теб самия. Гордееш се, че си изкачил Манаслу, но в алпинизма това няма никаква стойност, ако си го изкачил по фиксирани от друг парапети.

Миналата година прекъснахте експедицията си на К2, за да се включите в спасителната операция за Даниеле Нарди и Том Балард на Нанга Парбат.

Знаете ли защо? В Испания ние казваме: "Направи добро, без да гледаш на кого". Защото в бъдеще, ако аз съм в подобна ситуация, за мен, за семейството ми, за приятелите ми би било добре, ако някой направи същото, което ние направихме на Нанга Парбат, на Гашербрум, на Дхаулагири, на Макалу и пр. Защо? Защото съм човек. Няма да кажа, че тази година загубихме 11 дни, най-добрите 11 дни за К2. Не, ние прекарахме 11 дни в спасителна акция на Нанга Парбат. Ние знаехме, че не можем да направим нищо за Даниеле Нарди и Том Балард, но нали знаете - надеждата умира последна.

На К2 построихте 3 иглута в Базовия лагер и спахте в тях, вместо в палатки. Не Ви ли струваше твърде много енергия да строите иглута?

Не, загубихме само един ден. Когато си в Базовия лагер, какво мислите, че е най-добре да правите - да стоите така, на маса, да ви носят закуската и т.н.? Не, прекарвате времето си в работа. Кшищоф Виелицки разказва за първия опит за зимно изкачване на К2 - има 2 екипа, единият фиксира въжетата до върха, другият се придвижва малко нагоре - не, не става така. Тези, които стартират след 21 декември, фиксират въжетата, работят здраво, те ще изкачат върха! Върхът не е 8611 м, а да се върнеш после обратно в Базовия лагер. До върха е 40% от изкачването, останалите 60% са да стигнеш обратно Базовия лагер, да се върнеш вкъщи.

Джет стриймът, обаче, е един и същ през последните няколко десетки години. Възможно ли е, изобщо, К2 да бъде изкачен през зимата?

Да, така е за джет стрийма. Зимно изкачване на К2 е възможно, но през март. Миналата зима беше най-лошата от 30 години насам. Всички местни хора казаха това. И затова ние нямахме късмет. Но не можеш да разчиташ изцяло на късмета си, трябва да работиш и да имаш стратегия. 

Инсталирахте соларни панели в Базовия лагер...

Соларни панели и метео станция, за което платихме много хиляди евро и вече е почти готов докладът ни за това, защо К2 е възможен именно през март. Имаме вече много информация - за скоростта на ветровете, за температурите. И тези данни ще бъдат анализирани. Освен това, със соларните панели спестихме много енергия, повече от 60 литра керосин.

Използвате шерпи по време на експедиция, но не обичате да ги наричате така. Плащате ли им - т.е. те Ваши шерпи ли са или Ваши партньори?

Да, но те са алпинисти. Приятели са ми, но имат заплата, както имам и аз - от моите спонсори. Хората казват: това са шерпи, но аз не харесвам тази дума, защото те са си алпинисти, не някакви маймуни.

А Вие фиксирате ли с тях парапетите или ги изчаквате?

Да, разбира се. Аз нося повече от тях и винаги съм първи. Например, в тази експедиция на К2 те направиха някои грешки. Обикновено съм в първата линия, не като някой шеф - да стоя на някоя маса. Важно е да имаш добър екип, да има лидер, да имаш различни алпинисти, да има мотивация, да има хармония. Поляците с Кшищоф Виелицки две години по-рано имаха трима пакистански носачи (зимната експедиция, водена от Виелицки, К2, 2018 г. - бел.ред.). През 2012 г. поляците (Адам Биелецки и Януш Голомб - бел.ред.) направиха първо зимно изкачване на Гашербрум-1 (8068 м) първо, защото пакистанецът Али Садпара опъна въжетата до върха! Не знам защо хората говорят така: "О, аз изкачих сам Еверест!", но кой фиксира парапетите по ледопада Кхумбу, за да се качиш ти на Еверест? Аз знам какво е да фиксираш парапети там, защото го правих два пъти през последните 3 години. Мисля, че всичко е заради развитието на тази огромна аутдор индустрия. Сега има много добри алпинисти, които правят технични, сложни изкачвания на по-ниски върхове, но медиите обръщат внимание само на осемхиледниците. И тази индустрия не иска фокусът да е върху местните алпинисти, а те, шерпите са алпинисти.

Практикували сте бейджъмпинг - най-смъртоносният екстремен спорт...

Да, но приключих с това, защото е опасно. Загинаха много мои приятели, затова не съм скачал вече 3 години. Макар че понякога си гледам екипа за бейсджъмп, отварям го и си казвам, че трябва да скоча още веднъж.

Кое е по-вълнуващо за Вас - изкачването на върхове или бейсджъмпингът?

Всичко е вълнуващо - да бъдеш сред природата, да се наслаждаваш на живота с приятелите си... Но бейсджъмпингът е твърде рисков - при един на всеки 800 скока се появява  неизправност в парашута (в този вид скокове няма резервен парашут - бел.ред.) и това означава, че падаш и умираш. Имам приятели с над 2000 скока, които са живи, но имам и такива с по 60 скока, които си отидоха заради подобна неизправност. Прекалено много адреналин има в този спорт и е твърде опасно. Сега съм малко по-възрастен, на 37 съм (на 12 декември Чикон навърши 38 - бел.ред.) и предпочитам да се наслаждавам на други неща. Но е истина, че понякога просто ми се скача.

Какво правите, когато не сте на експедиция?

Опитвам се да се катеря много по скалите, не в зала. Тази година започнах да ходя на скали от април и се катерих повече от 120 дни. Така че скално катерене, каякинг също, но предпочитам катеренето. Допреди 2 години здраво натисках - трудни за мен маршрути - разбира се, не като Адам Ондра с неговото 9с, но за мен с моите 80 килограма, аз съм хималайски катерач. Последните 2 години катеря малко повече ниска категория - 7b, 7b+, но онсайт. А тази година, преди десетина дни минах и едно 8а ("Donne", в Испания), така че съм малко по-силен сега - именно защото правих много онсайти, един след друг. За мен скалното катерене е много полезно за изкачванията в планините. Ако си добър катерач, ти си и добър алпинист. Но за да си добър алпинист и добър катерач, трябва преди всичко да си добър човек. Това е най-важното нещо в живота.

---

* Първото зимно изкачване на Еверест е осъществено на 17 февруари 1980 г. от поляците Лешек Чихи и Кшищоф Виелицки.

Цялото интервю с Алекс Чикон чуйте в звуковия файл.