Иван Юскеселиев е документирал ключови събития от периода преди 1944 година, сред които тържествата по случай раждането на царския престолонаследник Симеон, посрещането на българските войски в Южна Добруджа, първите заседания на Народния съд, погребението на цар Борис III.
„Българският народ отива и бос и стои на дългите опашки пред „Александър Невски“. Тези кадри наистина са покъртителни и те не могат да бъдат манипулирани. Това не е игрален филм, това е наистина документирано страданието на хората, което по-късно, в друг мащаб, се проявява и при погребението на Георги Димитров. Това е България“, разказа в предаването "Хоризонт до обед" фотографът Иво Хаджимишев, който е съставител на изданието.
Книгата не би била възможна без помощта на историците и обществениците, които помолих да ми помогнат, сподели Хаджимишев.
Наследство от 5 хиляди кадъра
Фотожурналистът Иван Юскеселиев е роден през 1887 г. След 1933 година работи за „Утро“, „Дневник“, „Заря“, „Илюстрована седмица“ – вестници, собственост на един човек. Тези издания не са имали лаборатория и Иван Юскеселиев е бил принуден да работи в килера в дома си.
Умира през 1947-а, оставяйки наследство от над 5 хиляди кадъра. Около 80 фотографии са били запазени на стъклени плаки, другите са на желатинови носители. В продължение на три месеца Ясен Харалампиев е сканирал над 5 хиляди изображения, от които Иво Хаджимишев е направил подбор. "И след това около 300 кадъра са напълно реставрирани, които са в книгата."
Четири поколения фотографи
Това е пета книга от проекта на Иво Хаджимишев, посветен на бележити фотографии и фотографски фамилии от миналото.
„Имах щастието и нещастието да бъда един от последните хора, които работиха интензивно с неговия син Христо Юскеселиев, както и с неговия по-голям брат, деца и внуци. Общо изчислих, че може би са работили почти 100 години като фотожурналисти. Това е уникално. Това е един род, в който четири генерации работят и то много качествено и много съвестно.“
„Аз съм работил с Борис Юскеселиев като чиракувах в Държавния фотоархив, след това с Огнян, който е племенник, братов син, на Любен Юскеселиев момчето – с него работихме близо 15 години в списание „Отечество“. По много неща прилича на дядо си, като ги сравнявам сега. След това с Венци Юскеселиев се срещнахме в София прес и с неговия син пък работихме в списание и вестник „Сега“. Аз мога да кажа, че ги познавам тези хора поне от 50 години.“
Преди смъртта на Христо Юскеселиев той е могъл да види налепения вече макет на книгата и да бъде в досег с текстовете в бъдещата книга, обясни Иво Хаджимишев.
Фотограф от световна величина
Фотографиите на Иван Юскеселиев са доказателство за качеството на българската фотожурналистика, но нашето геополитическо нещастие е, че ние винаги стоим в периферията на вниманието на големия свят, посочи още Иво Хаджимишев.
„Не само Юскеселиеви. Преди това се занимавах с „клана“ на Карастояновите. И много други са действително на европейското ниво, на световното ниво от онова време. Ако бяха репортери на „Ню Йорк таймс“, на „Монд“, на „Илюстрасион“, техните имена сега щяха да бъдат в световната фотожурналистика.“
Според Иво Хаджимишев фотоархивите на видните ни фотографи от миналото са „помнещо огледало на събитията, които на ставали в България“.
Чуйте и други подробности в звуковия файл.
Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София. На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..
Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..
Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..
"Музиката винаги е с мен, независимо къде се намирам". Това каза в интервю за предаването "Хоризонт за вас" и рубриката "От другата страна на Радиото" музикалният редактор Марина Маринова, която е и водеща на "Музикална шарения". Тя работи в БНР от година и споделя, че се чувства точно на мястото си. "Може би слушателите ме свързват с народната..
"Казвам се Емил Пеняшки и съм на много години вече", казва актьорът, който преди 40 години става част от врачанския театър. "Аз се опитвам да не съм постоянно в роля. Надявам се като изляза от сцената да не съм в роля. Опитвам се да съм си аз." За него най-важното е семейството и децата. След това са мечтите. Съпругата му Капка Пеняшка също е..
Писател, учител, журналист, общественик - такъв е Мартен Калеев. Литературата го среща с добрите хора, с благородни намерения и с горещи сърца. Най-голямото качество на човека е да премълчава, казва авторът на "Всичко и нищо", "Тъгата идва привечер", "Очите на жаждата". Когато даваш, получаваш повече, убеден е Калеев. "Най-голямата..
Хавиер Милей, на 53 години, икономист, от половин година президент на Аржентина. Към тази кратка визитна картичка трябва да допълним: аржентинският президент е явление в политиката , към чието управление има поне две и то напълно противоположни гледни точки. Сам той се описва като анархокапиталист и либертарианец . Открито заявява, че ще руши..
Екстремно високите температури ще продължат до четвъртък. Това предупреждение отправи климатологът Симеон Матев, главен асистент в..
Партии, създадени не само от отцепници, но и от финансови центрове – Ковачки, Божков и т.н., те не съществуват дълго и не могат да бъдат фактор в..
Очаквам групата на Пеевски да намалява още. Това ще бъде личен, морален акт на моите колеги от ДПС. Това заяви пред БНР Джейхан Ибрямов –..