Ако има добри условия в малките болници, няма да има дефицит на млади лекари

Д-р Петрова е майка на петмесечната Мартина, която търпеливо изчакала да минат всички държавни изпити, преди да се роди, шегуват се родителите й.

Гергана Петрова може да работи в най-престижните болници  у нас и в чужбина, но засега е категорична, че ще иска да лекува в родния си град в Разлог и в местната общинска болница. Защото „удовлетворението човек може да го постигне независимо къде се намира“.

Тя е решена да трупа опит от обучения и конгреси по света, но да прилага наученото тук, понеже, „колкото и банално да звучи – човек си тежи на мястото“.

Шанс за малките болници

Ако повече млади лекари направят подобна крачка, след години няма да се говори за кадрови дефицит в по-малките болници, вярва носителката на „Златен Хипократ“. 

„Трябва да дадем шанс на малките болници, на хората от малките населени места“, допълва д-р Петрова. И споделя свои наблюдения, че ако се предоставят добри условия на колегите й в малките болници, много от тях са склонни да работят там.

Медицината е изключително трудна специалност и професия, а за жена лекар е може би още по-трудно, защото въпреки изравнените социални роли, на една жена винаги се пада малко повече, признава тя.

Насила лекар не се става

„Именно затова една жена лекар никога няма подходящ момент да има деца – дори като студент, като специализант, камо ли като току-що започнал лекар“, споделя Гергана Петрова, според която „насила медицина не се учи и насила лекар не се става“.

„Обучението по медицина в България според моите виждания е на доста добро ниво. Съвсем конкурентно с Европа и света“, подчертава д-р Петрова, която иска да специализира акушерство и гинекология. 

Реалист е. "Възможностите на лекаря са до един праг. Минем ли този праг вече нищо не зависи от нас", признава д-р Гергана Петрова, която е вярваща и пожелава на себе си и близките си единствено здраве.