Историкът Златина Каравълчева: Бог се открива първо на хората с нелукави сърца

Отвъд лустрото на празника

„Толкова сме свикнали с този разказ за Христовото Рождество, че сме изгубили усета, че тогава, преди 2 хиляди години, а и сега, на Рождество Христово се е случило нещо абсолютно невероятно, нещо революционно в историята на човечеството. Бог, самият творец на вселената, този висш разум, прехвърля бездната, която разделя творението – ние, които живеем във времето, и вечността, в която пребивава той, и става човек. Това е нещо абсолютно алогично, това е абсурдно. Това не може да не предизвиква потрес. Всички са били религиозни. И тогава не всички са били готови, не всички са били  способни да повярват, че това се е случило, че самият Бог е станал човек. Това се е превърнало в препъни-камък за съвременниците на Христос, а е препъни-камък и за нас днес.“

За Златина Каравълчева именно това е ценно – да си задаваме този въпрос и днес, да бъдем разтърсени от това, вместо да се плъзгаме „по лустрото на празника, колкото и да е хубав, с цялата украса, семейна атмосфера и празничност, с която традицията го е надарила“.

„Зад този пласт има нещо съкровено, разтърсващо и ми се струва, че в тези дни трябва да намерим поне малко време да си зададем този въпрос – има ли Бог, Той наистина ли е станал човек. Когато празнуваме Рождество Христово, в какво вярваме – в една красива традиция, която събира семейството в края на годината или може би в нещо повече от това?“

Тайната поява на Спасителя

Точната година на Христовото Рождение не е запазена. Във връзка с административно преброяване на населението Йосиф и Мария се отправят към родния му Витлеем южно от Йерусалим, като така се сбъдва старозаветно пророчество за появата на Спасителя.

Защо Бог избира да се роди в пободна нищета, сред животните, след като еврейският народ е чакал с такъв копнеж своя месия?

„Христос като че скандализира тези очаквания. Ражда се като представител на най-низшата класа, сред бедните, на такова място – поетично църковните песни в тази нощ казват, че животните са го топлели с дъха си в яслите. Ние бихме си казали – ако той се беше родил в дворец, сред силните на деня, нямаше словото Му след това, на пророк, да има по-силен отзвук, да бъде по-прието, по-авторитетно?“

Това раждане остава незабележимо – в ден на преброяването, в обор. Затова и убягва на историците на епохата и не е описано, уточнява Златина Каравълчева.

Чудото

„Никой не знае и не очаква, не може да заподозре какво чудо се случва в този ден в човешката история. Така Бог идва на света – избира да дойде тайно. /…/ И нищо, свързано с раждането Му не е привличало изключителното хорско внимание.“

Показателно е на кои хора Бог избира да разкрие тайната, смята Каравълчева.

„Първите са били хората с най-нелукави сърца, пастирите в непосредствена близост. На тях им се явяват ангелите и им казват тази вест – че на земята се е родило необикновено дете и на земята е дошъл мирът. Първите, които получават благата вест, са били хората, в чиито сърца е нямало лукавство. Те не са били образовани, не са били светци, но са били чистосърдечни хора. На това простосърдечие виждаме по-нататък Христос колко много държи през целия си живот, с всичките си проповеди. Той прощава на всички грешници, единствените, с които не може да установи никаква лична връзка – това са фарисеите и лицемерите. Виждаме тази червена нишка между Бога и това, което го отделя от хората, да започва още от момента на Неговото раждане.

Златина Каравълчева е завършила история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала е византинистика в Атина, има докторат в областта. Преводач e на книги и статии предимно от гръцки език.