Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Божидар Симеонов – Бозко: Изкуството е философия, не украса

Разговор за стените и магията да развълнуваш с 20 кофи боя

От миналото лято една софийска стена в центъра на града нагледно показва трънливата битка на артиста с уморени криле. Можеш ли да полетиш над стената или неминуемо ще се забиеш челно в нея, ако твориш?
      

Изданието на фестивала Urban Creatures 2019 постави предизвикателството пред Божидар Симеонов – Бозко, един от най-изявените ни стрийт художници, който дни наред рисува върху сграда в непосредствена близост до Националната опера и балет.

Последваха всякакви интерпретации на стенописа. 

„За мен е много любопитно, още повече че стои добре тук, на фона на скучните сивоти на нашите заобикалящи ни сгради. Стои много свежо. Странно е. Вероятно не всички биха го възприели. За мен това е по-добре. В изкуството ръкопляскането на всичко е малко съмнително“, казва оперният драматург Красимира Филипова, според която много хора биха отминали творбата с погнуса, а може би тъкмо в това се крие качеството й.

Да бъдеш отхвърлен може да звучи и примамливо за артиста, но Бозко в никакъв случай не е подминат от околните, докато рисува.

„Въобще не ми се комуникира с никой. Даже си измислям някаква заготовка като изречения, да мога да отговарям на постоянния наплив от въпроси на улицата. Понякога си давам сметка, че мога да съм доста кисел. Същевременно знам, че ние работим в публична среда, носим известна отговорност към хората, нормално е те да се интересуват и не може да се държим като киселяци.“

И ако на Бозко не му е до съкварталците, то мястото му е на сърце още от детските години. „Това е една от стените, които гледам, откакто се помня. Минавайки по „Дондуков“, винаги съм си мислел какво може да се случи с тази стена“, споделя той.

Стените всъщност са игра на възможности“, допълва Ясен Гешев - един от създателите на Urban Creatures. Достигането до една стена като творческо пространство става след невероятни усилия и административни или технически препятствия, пояснява той. „Това го прави това изкуство толкова сложно, защото ти трябва да накараш реалността да го приеме и хората в тая реалност, на дадено място, да му даде възможност то да се осъществи.“

Дали Бозко не е срещал човек с толкова неочаквана за самия него интерпретация на рисунките му, та чак да го учуди и той да погледне на собствената си работа с други очи? „Съзнанието ти пътува на толкова много места и събира информация по някакъв подсъзнателен начин, че накрая е много трудно някой да ме изненада с гледна точка“, отвръща той.

За персонажа си на стената Бозко смята, че по някакъв начин разпознава там себе си. Това потвърждават и други, оприличаващи го на автопортрет. „Този портрет аз много добре го познавам. Той ми е като близък приятел. За мен той се е превърнал в много добър инструмент за предаване на емоция.“

Колко светлина може да се процеди през уморените криле на артиста, загърбил околния свят, и дали е готов отново да създава изкуство за онези, дарили го с трънената си благодарност?

На всеки дебат трябва да се радваме, защото означава, че нещо се случва, смята Бозко. „Че изкуството работи, което все по-малко и по-малко става в днешни дни. Изкуството минава в някой тренд, мода, украшение и все по-малко предизвиква дебат, мисъл в главата на хората. Не ми е цел да предизвиквам конфликти или дебати, но когато нещо такова се случи, определено го оценявам, защото това значи, че случката има някаква сила и някаква тежест. Най-лошото за всеки артист е да остане в сивото, да бъде абсолютно приет и некоментиран. Това е доста пагубно според мен.“

Относно естетиката на образите Божидар Симеонов – Бозко казва, че изкуството няма за цел да украсява, изкуството е по-скоро философия„Доста висша форма на комуникация, която не подлежи на манипулация, защото действа на интуитивно ниво.“

А как използваш този език на места, на които всяка негова употреба може да се гледа под лупа? Една от работите на Божидар, ставала обект на дебати, е отпреди няколко години. Тогава той рисува в босненския град Баня Лука, който още помни раните на юговойните. След работата му местните повдигнали въпроси за красивото и грозното, за подходящите и неподходящите изображения в публичната среда.

„На всички там това им беше огромен комплекс – войната, която се е случила и срамът от нея“, спомня си артистът.

Ако обаче всяка градска стена е изрисувана и от всеки ъгъл в София ставаш зрител на високо изкуство, няма ли да се обезцени? Точно това ще се случи, съгласяват се Ясен и Божидар и дават примери.

„В Украйна впрегнаха това изкуство с определени цели. Създадоха за една година 200 или 300 стени и то беше абсолютно безполезно и безстойностно. Нашият праг не знам къде е.“

„В България все още не сме застрашени от този проблем - тази нова форма на стенописта, която със сигурност е отвъд графитите, но еволюира от тях. Това стана някакъв огромен тренд. Абсолютно се пренасити и то в рамките на половин или едно десетилетие. До ниво, в което започна да граничи с рекламата.“

Има ли грешки, когато разказваш истории с изкуство? „Всъщност изкуството е оплетено изцяло само от грешки. Ако има нещо, на което изкуството ме е научило, то е как да греша по добър начин“, признава Бозко.

„Когато един човек е артист и е роден артист, това си личи от всяко негово действие, движение. Просто те не са обикновени хора. И това е магията, която кара хората толкова да се вълнуват от 20 кофи с боя“, обобщава Ясен Гешев.

Снимки: http://urbancreatures.bg/
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.