Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Заради устойчивост във времето

Мъжкото ледено хоро в Калофер все още не покрива критериите на ЮНЕСКО

Чипровските килими, бистришките баби, нестинарството и читалищата са признати от световната организация

Снимка: БГНЕС

Мъжкото ледено хоро в Калофер все още не може да покрие критериите на ЮНЕСКО за включване сред образците на световното нематериално културно наследство. Това обясни пред "Хоризонт" д-р Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионалния център на ЮНЕСКО в София. Днес центърът организира първата от поредица дискусии, посветени на мястото на българското нематериално наследство на световната културна карта. 

Критериите са пъстри, така както е пъстро самото нематериално наследство, изтъкна тя. Най-важен обаче е критерият устойчивост във времето, за да се превърне нещо в традиция.

„До този момент мъжкото хоро в Калофер има своята практика на местно ниво, но няма 50 години предаване от поколение на поколение на самия обичай и традиция. Тоест, можем да смятаме, че това е хубав и емоционален празник за калоферци, но уви, не може да покрие критериите за нематериално културно наследство“, каза Ирена Тодорова.

Българският национален регистър е под егидата на Министерството на културата, на Националния съвет за нематериално културно наследство. „Мъжкото хоро е разглеждано като елемент, но е отхвърлено от тази комисия преди години, защото се смята за т.нар. изработена традиция, която все още не е намерила устойчивост във времето и няма данни тя да е предавана стриктно от поколение на поколение. За да стане мъжкото хоро в действителност традиция, трябва да минат поне три поколения, които по един и същи начин го практикуват на местно ниво и общността да го припознае като важна част за идентитета, в случая на Калофер“, обясни Тодорова.

Вторачването в критериите на ЮНЕСКО не прави непременно нашите обичаи важни или не, категорична е Ирена Тодорова. „Те са важни, ако хората ги припознават за такива, ако ги опазват.“

Снимка: БГНЕС

Чипровският килим като послание

Килим от втората половина на 19 век е най-новото попълнение в Историческия музей в Чипровци. Килимът е дарение от американско семейство и пристига в музея с посредничеството на холандски колекционер, също дарител на музея. Старинният килим ще бъде част от атракциите на предстоящия Фестивал на чипровския килим. Ще бъде представен и четириезичният албум „Чипровският килим – постланият път към Бога“. Това съобщи в предаването "Хоризонт до обед" музейният директор д-р Анита Комитска.

„Той се е намирал и в православния храм, и в католическата катедрала, и в синагогата, и в джамията. Една тъкан, изработена с много обич от чипровчанката.“

„Умението за тъкане на килими е причината, поради която чипровският килим получи своето признание (от ЮНЕСКО – бел. ред.) Умение, което е не на 50, а на хиляди години. Една древна традиция. Чипровските църкви в средата на 17 век са имали такива килими, а изследователите на семантиката, на техниката на тъкане, на основните мотиви и техните знаци говорят за много по-древна традиция, за символи от зората на човечеството“, отбеляза Комитска.

Според нея местните хора, за които това е потомствен занаят, може би не бият „твърде силно камбаната“.

„За да говорим, че чипровският килим е една прекрасна тъкан на вълнена основа, с вълна, с природни багрила, която е полезна, красива, прекрасна част от интериора на всеки български дом“, коментира Комитска.

Снимка: БГНЕС

Сред критериите на ЮНЕСКО е „жизненост“ на даден обичай или практика и той е не по-малко важен от „старинност“, подчерта проф. Мила Сантова, която работи активно за това през последните години да имаме повече образци на нематериалното културно наследство, признати от ЮНЕСКО. Тя смята, че понякога давността излишно се фаворизира.

България вече е част от международното жури на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство, уточни проф. Сантова. 

Националният ни регистър за нематериалното културно наследство действа от 2002 година. Пет са образците на нематериалното ни културно наследство, вписани в световната листа на ЮНЕСКО. Мила Сантова е работила по досиетата на три от тях – чипровските килими, бистришките баби и нестинарството.

Вписванията не се случват само в една листа, има три различни листи, обясни проф. Сантова. Най-известната е представителната листа на елементи на нематериалното културно наследство. В друга от листите страната ни няма вписвания до този момент.

„Това е листа на елементите, които се нуждаят от спешна помощ. Част от елементите, по една или друга причина, в световен план, са застрашени. След много стриктна оценка и преценка ЮНЕСКО дава и пари. В първата листа не се получава финансова помощ", посочи проф. Мила Сантова.

Други акценти по темата чуйте в звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Татяна Дончева

Татяна Дончева: Отровените отношения в лявото трябва да бъдат преодолени

Събиранията на Бузлуджа са знакови. Бузлуджа този път беше вид лакмус дали процесите, тръгнали между различните леви формации, срещат подкрепа сред левите хора. Това каза пред БНР Татяна Дончева, лидер на "Движение 21", след срещата за ляво обединение в Стара Загора. Призиви от Бузлуджа: Да се обединим Левите хора одобряват тези..

публикувано на 29.07.24 в 08:25

Хеликоптер на ВВС облита района на инцидента в Елин Пелин

Малко преди 9 ч. хеликоптер на Военновъздушните сили започна облитане на района на инцидента в Елин Пелин. Така наречените бронирани военни машини "котки" също влизат в периметъра, вероятно за да направят пореден опит да огледат ситуацията.  По-рано през деня стана ясно, че това не се е случило 2 пъти в изминалите часове след старта на инцидента...

публикувано на 26.07.24 в 09:07

Росен Белишки: Мит е, че през летните месеци има бум на домови кражби

1679 са извършените домови кражби на територията на цялата страна за първите 6 месеца на тази година . Това обяви пред БНР Росен Белишки от Главна дирекция "Национална полиция".  За сравнение той посочи, че за същия период на миналата година те са били 2018. " Имаме намаление на регистрираните престъпления с 16% , което е около 340 случая..

публикувано на 25.07.24 в 15:28

ГИТ: Нямаме правомощия да извършваме проверки на територия на друга държава

Нямаме правомощия да извършваме проверки на територия на друга държава , заяви пред БНР Димитър Маджаров от Дирекция "Трудова мобилност" в Главната инспекция по труда. "В случай, че българите сключат договор директно с работодател в чуждата държава, правомощията на Инспекцията по труда са ограничени единствено до подаване на сигнали до..

публикувано на 25.07.24 в 14:57
Илия Проданов, председател на НАЗ

Илия Проданов: Години наред държавата насочва към Гърция и Турция повече вода от договореното

Въпреки сериозните проблеми, които българското земеделие има с липсата на напояване, години наред държавата насочва към южните ни съседки Гърция и Турция повече вода, отколкото е договорено в междудържавните спогодби, защото страната ни не може да използва наличната вода в реките и язовирите. Това каза пред БНР председателят на Асоциацията..

публикувано на 24.07.24 в 10:46

Иван-Александър Кютев: Село Воден е шедьовър на абсолютното безхаберие на много институции

Пожарът беше овладян благодарение на младите воденци, на земеделските производители, на доброволците . Това заяви пред БНР фотографът Иван-Александър Кютев - жител на село Воден и създател на групата "Остави се да бъдеш Воден", която набира средства за пострадалите. Той започна разказа си преди 3 дни във Фейсбук така: "През 2020 г. бях..

публикувано на 24.07.24 в 10:16

Атанас Кръстанов: Без държавна агенция няма да можем да се справим с нито едно природно бедствие

Пресилено е да се каже, че е провал начинът, по който държавата се справи с пожарите на някои места, но действително не можаха да се справят както трябва .  Това е мнението на Атанас Кръстанов - специалист по природни и индустриални бедствия. Всяка година се повтарят абсолютно едни и същи неща , подчерта той пред БНР и заяви категорично, че..

публикувано на 23.07.24 в 14:18