Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Емре Ершен: Турция внася 50% от газа от Русия и това тревожи някои анализатори

Емре Ершен - водещ специалист в Турция за отношенията Анкара - Москва.

Русия ще бъде доминиращият играч в турската енергийна стратегия в обозримо бъдеще, Турция внася около 50 процента от природния газ от Русия, което е причината за тревогата на някои анализатори, заяви пред БНР д-р Емре Ершен - водещ специалист по темата за отношенията Анкара - Москва в Турция.

Той коментира в предаването „Събота 150“ едно от събитията през изминалата седмица, белязали регионалната политика на Балканите - откриването на газопровода „Турски поток“ на 8 януари в Истанбул от руския и турския президент Владимир Путин и Реджеп Ердоган. Като гости на тържествената церемония присъстваха и българският премиер Бойко Борисов и сръбският президент Александър Вучич.

„Турски поток“ допринася за енергийната сигурност на страната, гарантирайки непрекъснати доставки на газ от Русия. Това е добрата страна. Ние обаче трябва да помним, че проектът беше желан повече от Русия, отколкото от Турция“, каза д-р Емре Ершен.

Проектът беше определен като историческо постижение и, по думите на Владимир Путин, е израз на стратегическите отношения с Турция. След срещите между руският и турският лидер и двете делегации беше публикувано общо изявление, в което се заявява съвместната позиция на двете страни по трите регионални най-горещи теми -  напрежението между Иран и Съединените щати, Либия и Сирия.

Във връзка с тези събития кореспондентът на БНР в Истанбул Мариян Карагьозов се обърна за коментар към доц. д-р Емре Ершен - водещ специалист по темата за отношенията Анкара - Москва в Турция.

- Г-н Ершен, оценките за „Турски поток“ варират силно. Според критиците Турция не е получила съществени изгоди, защото газопроводът просто заменя съществуващото трасе по Трансбалканския газопровод. На другия полюс бяха мненията, че това е историческо събитие. Какво е Вашето мнение, може ли да се направи реалистична оценка?

- Вярно е, че тръбопроводът заменя Трансбалканския, но „Турски поток“ е облекчение за Турция, защото всеки път, когато Русия има проблеми с Украйна от 2006 г. насам, газовите доставки по Трансбалканския газопровод винаги бяха застрашени. Това създаваше значителни рискове за Турция. В това отношение „Турски поток“ допринася за енергийната сигурност на страната, гарантирайки непрекъснати доставки на газ от Русия. Това е добрата страна.

Ние обаче трябва да помним, че проектът беше желан повече от Русия, отколкото от Турция, защото за Москва беше много важно да намери алтернативни на Украйна маршрути. Изглежда, че Турция се превръща в нова транзитна страна за Русия за продажбите на природния ѝ газ в Европа, която е много важен пазар. В този смисъл проектът увеличава значението на Турция като енергиен коридор между Европа и Азия.


- Смятате ли, че проектът прави Турция по-зависима от Русия?

- Не в смисъл на количествата газ, които Турция внася, защото до момента същото количество постъпваше по Трансбалканския газопровод. Турция обаче работи заедно с Русия по други гигантски енергийни проекти като АЕЦ „Аккую“. Това означава, че в обозримо бъдеще Русия ще бъде доминиращият играч в турската енергийна стратегия. Турция внася около 50 процента от природния газ от Русия и това е причината за тревогата на някои анализатори.

- Първоначалният проект беше за 4 тръби с обща мощност от 63 млрд. куб. м газ годишно. Сега се реализира проект с две тръби, т.е. с наполовина по-малка мощност. Едната тръба с капацитет 15,75 млрд. куб. м. ще доставя газ за Турция, а синьото гориво от другата тръба със същата мощност е предназначено за износ. Какво доведе до това редуциране на първоначалния проект?

- Мисля, че Русия видя необходимост да сведе проекта до 2 тръби. Първоначалната идея беше, че Европейският съюз и Русия ще постигнат споразумение по въпроса. Но за Русия е ясно, че Евросъюзът не желае да бъде зависим от руския газ. В близко бъдеще европейските страни ще продължат да купуват руски природен газ, но те търсят начини да намалят тази зависимост. И това е причината защо се роди  идеята за Южният газов коридор, който също включва Турция като водещ играч в него заради Трансанадолския и Трансадриатическия газопровод, пренасящи азербайджански газ през Турция към Европа.

- В съвместното изявление след срещата беше постигната обща позиция по три въпроса - Иран, Либия и Сирия. Руският президент Владимир Путин дойде в Истанбул от Дамаск, където имаше среща със сирийския президент Башар Асад.

- Не е тайна, че слабото място на руско-турското сътрудничество са техните регионални различия, особено в Близкия изток. От 2016 г. двете страни правят опити за постигане на разбирателство, включително военно, но това не е толкова лесно. Виждаме го в Сирия и Либия. В провинция Идлиб има споразумение за прекратяване на огъня, опити да се разреши ситуацията не по военен път, но всичко това не работи особено. Мисля, че това беше същността на визитата на президента Путин в Дамаск преди да дойде в Турция. Руснаците искат да решат проблема в Идлиб колкото е възможно по-скоро. Там обаче те се нуждаят от съдействието на Турция.

Турция от своя страна обаче се нуждае от помощта на Русия по други регионални въпроси, например в Либия. Мисля, че трябва да разглеждаме тези регионални въпроси в пакет. Въпросите за Иран, Либия и Сирия може да изглеждат несвързани помежду си, но според мен при сделката, която президентите Путин и Ердоган е нужно да постигнат, тези три въпроса зависят един от друг.

В Либия двете страни се опитват да намерят формула като в Сирия или структура, която наподобява процеса от Астана за Сирия, но това не е особено лесно, защото интересите им в Сирия са значително по-спешни. Мисля, че в либийския казус руските интереси са по-общи в сравнение с тези на Турция. Значението на Либия за Анкара нарасна значително в последните няколко седмици заради споразуменията, които бяха сключени с либийското правителство и конфликта в Източното Средиземноморие.

- Руската позиция за премахване на всички терористични групи от Идлиб е ясна и категорична. Чуждите бойци, които се сражават там, обаче вече няма къде в Сирия да отидат. Смятате ли, че декларираните от Русия и Турция намерения за примирие в района са изпълними?

- Наистина става дума за сложни отношения. Руската търпелива позиция по Идлиб вероятно се обяснява с желанието да се даде на Турция време да разреши проблемите със свои собствени средства. Единият проблем за Анкара обаче е точно въпросът къде тези бойци или терористи ще отидат. Вторият и по-важен въпрос е бежанският. Това е основното притеснение на Турция, включително и заради икономическото положение в страната.

Мисля, че заради това Турция се опитва да привлече вниманието на европейските страни към въпроса. Процесът от Астана откри пътя за много по-успешни Женевски преговори, а форматът от Женева все още е основният механизъм за прекратяване на войната в Сирия.

- Изглежда, че позицията и на двете страни по отношение на изострянето на отношенията между Иран и Съединените щати е балансирана. Това така ли е?

- Въпреки че Русия и Турция са важни играчи в Близкия изток, там има един важен въпрос, който трябва да бъде разрешен и това е кризата между Вашингтон и Техеран. Ако събитията ескалират твърде много, мисля, че това може да подрони влиянието на Анкара и на Москва, защото това би означавало завръщането на Съединените щати в Близкия изток. Така че въпросите са тясно свързани помежду си и ако Турция иска да получи някакви отстъпки в Либия от Русия, тя може да трябва да направи ходове, които да удовлетворят Русия в Идлиб и Сирия.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ще изчезне ли заливът Болата

Заливът Болата край каварненското село Българево е в риск заради разрушаването на брегоукрепителните съоръжения.  От години заливът е обект на медийно внимание - не само заради изключителната му природа, която го нареди сред стоте най-красиви заливи в света, но и заради  непрестанните проблеми около статута му на защитена зона, по-късно на..

публикувано на 27.10.20 в 15:04

Казусът със заграбените от Червената армия трофейни архиви е в застой

Неотдавна въпросът за достъп до т.нар. трофейни архиви бе поставен в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от новоизбрания ръководител на българската делегация Димитър Главчев. Главчев внесе питане до Комитета на министрите, като такова питане се внася за втори път в комитета. Предишното бе внесено от Лъчезар Тошев, бивш депутат и..

публикувано на 27.10.20 в 12:26

Жана Цонева: Европейска агенция да разпределя медицинските ресурси в ЕС

“Сред много кризи, които се оголиха покрай Covid-19,  кризата с медицинските екипи е най-голяма “, каза в „Хоризонт до обед“ Жана Цонева, доктор по социална антропология от Будапеща. Жана Цонева и Росица Кратункова излязоха с отворено писмо до европейските институции с призив за общо европейски отговор на пандемията. В Чехия получиха 30..

публикувано на 27.10.20 в 12:03
Общинската полиция в София засили контрола за носене на маски в градския транспорт на столицата.

Три организации искат среща със здравния министър за маските и хората с увреждания

Три правозащитни организации, които работят в сферата на защитата на правата на хората с увреждания – Българският хелзинкски комитет, Екип Лайкучка и Общност МОСТОВЕ искат среща с министъра на здравеопазването по повод специфичните потребности на хората с увреждания при въвеждането на противоепидемичните мерки. Трите организации  огласиха апел, в..

публикувано на 27.10.20 в 11:06
Община Сливен

Как се спазват мерките в Сливен след временно затваряне на нощните заведения

От 0 часа тази нощ влязоха в сила  временни рестриктивни мерки за нощните заведения в Сливен. Градът е в червената зона на Covid-19 , но това не се усети в празнуващия Димитровден Сливен.  Тържествата протекоха според предварително планираното в културния календар на града и приключиха часове преди влизане в сила на забраната  на областния..

публикувано на 27.10.20 в 09:26
Ваня Кастрева

Ваня Кастрева: При над 30% отсъстващи ученици и учители вече говорим за висок брой

Как ще се прилага заповедта на МОН за преминаване на дистанционно обучение, която предвижда министърът на образованието да одобрява това за конкретни училища по предложение на техните директори ? Заповедта залага на диалогичен режим на всички участници в образователния процес. Предложенията за преминаване към електронно обучение следва да се..

публикувано на 27.10.20 в 09:09

Студентите по медицина притеснени от включването им към Covid отделенията

„Студените се включиха в битката с коронавируса още при първата вълна, но отчитаме, че тогава имаше повече желаещи и имаше по-голям ентусиазъм, отколкото е сега“. Това коментира в предаването „Хоризонт до обед“ Йолин Дончева, председател на Асоциацията на студентите медици в България, във връзка с призива на здравния министър студентите да се..

публикувано на 26.10.20 в 11:25