Д-р Керски: Путин разгневи Полша с груб коментар, но даде коз на националистите

Руският президент Владимир Путин разгневи Полша с груб коментар за Втората световна война. Той не успя да предизвика дискусия за историята по същество, но даде коз в ръцете на националистическото полско правителство да защитава каузата си. Това заяви пред БНР д-р Базил Керски, публицист и историк от Гданск, където през 1939 г. започва войната.

В коментар за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ той посочи, че Путин се опитва да използва различната история на източноевропейците през Втората световна война, за да ги скара, „защото неговият интерес е разединение и от там отслабване на Европейския съюз“.

Предисторията

През септември Москва разсекрети тайния протокол към подписания на 23 август 1939 г. съветско-германски пакт за ненападение. Секретният текст представлява рядко срещана до тогава в историята безскрупулна договорка за подялбата на Източна Европа. И макар съдържанието на секретния протокол да става известно още преди началото на Втората световна война, публикуването на факсимилето с подписите на външния министър на Третия Райх Йоахим фон Рибентроп и председателя на съвета на народните комисари на Съветския съюз Вячеслав Молотов предизвика интерес. Не на последно място, защото за съветската власт, а по-късно и за Кремъл, съдържанието сериозно разклаща ревностно подържания мит за едноличната вина на Хитлеристка Германия за Втората световна война.

Обвинения към Полша

Повод да се върнем 80 години назад в историята ни дава разпалилия се в края на миналата година исторически спор между Полша и Русия. Пред висши военни руският президент Владимир Путин си позволи особено груб език по адрес на Полша. И я обвини, че е колаборирала с Хитлер по време на Втората световна война.

 А Йозеф Липски, полския посланик в Германия преди войната, Путин нарече „сволочь“ (нищожество, измет)

„Той напълно е споделял антисемитските въжделения на Хитлер. Дори нещо повече - като награда за издевателствата му над евреите, този посланик е обещал да изгради паметник на Хитлер във Варшава“

„Хора като тези, които тогава са преговаряли с Хитлер, днес рушат паметниците на Червената армия, които освободиха Европа от нацистите“.

Реакцията от Варшава не закъсня - под формата на телевизионно интервю на президента Анджей Дуда:

„Отношенията между Полша и Русия са сложни и натоварени с много история. Не на последно място, защото сме били многократно нападани от Русия“.

„Не един и двама историци са ми казвали, че Владимир Путин изповядва идеология, която може да се нарече неосталинистка. Или по-точно - ревизионистка неосталинистка идеология. И това е мнението на специалистите - професори историци от Русия“.

Закон срещу руската трактовка на началото на войната

Полският парламент обяви война на лъжите за историята и подготвя закон, който да забрани руската трактовка за началото на Втората световна война. Сеймът вече веднъж гласува подобен закон през 2016 г., когато забрани да се говори за „полски концентрационни лагери“.

В Гданск, където през 1939 г. започва Втората световна война, а десетилетия по-късно и краят на комунизма в Полша, хората са притеснени от поредното обостряне на отношенията с Русия. Те добре познават руснаците - преди години беше отворена границата към Калининград за безвизово пътуване, което даде възможност за първи личен контакт между хората от двете страни на границата. Неотдавна границата отново беше затворена.

„Вероятно, защото разбирателството между хората беше прекалено добро“, каза Базил Керски. Според него хората в Гданск искат да подържат добри отношение със съседите си в Русия и не разбират, защо Путин се връща толкова назад в историята.

„В Гданск всеки е свързан по някакъв начин с войната и темата е особено чувствителна. Хората тук са убедени, че изказванията на Путин всъщност са насочени към неговите избиратели в Русия. Но добре знаят, че това не е конструктивна политика и разочарованието е голямо“, каза д-р Керски.

Когато на 23 януари в Ерусалим се съберат световните лидери, за да отбележат 75-ата годишнина от освобождаването на концентрационния лагер Аушвиц, полският президент Анджей Дуда ще липсва. Четири дни по-късно, на 27 януари в Аушвиц по същия повод ще се състои официална възпоменателна церемония, на която пък ще липсва руският президент Владимир Путин. Путин не беше сред поканените миналия септември държавни глави при отбелязването на 80-та годишнина от началото на войната.

Тези дипломатически символи и сигнали са поредният израз на сложните отношения между Русия и Полша. Единственият светъл лъч е от първите години след промените, когато Михаил Горбачов, а след това и Борис Елцин споделят общото мнение, че и Сталин носи вина за Втората световна война.

„След това дойде на власт Путин. Това беше преди 20 години“, припомня Базил Керски.

„През тези 20 години станахме свидетели на редица противоречия в политиката му. В началото Путин продължи линията на Елцин за добросъседско сътрудничество. Тогава за Путин Западът беше по-важен, отколкото бившият социалистически лагер“.

Руската имперска доктрина предполага противопоставяне с Полша

„Но преди десетина години нещо се промени. Путин пое по пътя на противопоставянето със Запада. Той като че ли откри имперската политика. Това е особено добре видно в отношението му към Полша. Руският стремеж към територии и влияние винаги е минавал през противопоставянето с Полша. Полша е съществена част от руската империалистическа доктрина, което обаче в Западна Европа е слабо познато. Париж, Берлин и Лондон не отдават особено значение на тази предистория в отношенията между Москва и Варшава“.

„Така че тази конфронтация от последните дни, коментарите на руския президент за началото на войната, имат много голямо значение за външнополитическата доктрина на Русия. Очевидно президентът няма намерение да се откаже от империалистическите си стремежи, които са насочени срещу Запада“, смята д-р Базил Керски.

Тази година в Русия предстоят грандиозни чествания на 75-ата годишнина от победата във Великата отечествена война.

- Защо Путин избра точно този момент за конфронтация с Полша, каква цел преследва със злъчните си коментари?

- В източноевропейските страни тази годишнина предизвиква противоречиви чувства - от една страна тогава настъпва краят на фашисткия режим, но същевременно в тази част на Европа започва сталинисткият режим. Според мен Путин се опитва да изчисти името на Сталин. Освен това за руския президент е важно да подържа мита за победата във Великата отечествена война жив, защото това е може би последното нещо, което обединява хората в бившия Съветски съюз.  

И още нещо - в тази последна победа на Съветската империя се корени антизападното поведение на Русия. С обвиненията си към Полша, но и към други западни държави освен Германия, че също носят вина за Втората световна война, Путин всъщност оспорва авторитета им като проводници на демокрацията. Именно това е пресечната точка с днешния конфликт.

Според мен Путин следва различна логика от западните лидери. Той казва: „За да гарантираме глобалната сигурност трябва да контролираме положението във всички точки на света, но не за да изградим демократични общества, а за да си разпределим зоните на влияние.“ Така разсъждават авторитарните режими в Русия, Китай, Турция. Когато става дума за сигурност, тези държави са важни партньори на Запада. Те настояват за диалог по въпросите на сигурността, а не на човешките права. Според Путин Сталин е бил такъв гарант за сигурност и мисля, че именно това е ключът към разбирането на путинската доктрина. Извън рамката на актуалния спор за историята руският президент се опитва да легитимира своята нова глобална политика.

- Американската посланичка във Варшава коментира оспорването на историческите факти от Путин с думите: „Драги президент Путин, Хитлер и Сталин се договориха да започнат Втората световна война. Това е факт. Полша е жертва на този ужасен конфликт.“ Възможно ли е, д-р Керски, раздразнението на руския президент по адрес на Полша да се корени в демонстрираната близост на полското правителство със Съединените щати?

- Полша е като огледало за политическите и идеологическите разделителни линии в Европа. Полша е разделена в отношението си както към Съединените щати, така и към ЕС. Полското правителство има мнозинство в политическия смисъл на думата, но всъщност представлява едва половината поляци. Правителството и президентът залагат на Тръмп в областта на сигурността, защото смятат, че ЕС не може да я гарантира. …

Сегашният полски президент Анджей Дуда не се е срещал нито веднъж с френския президент Еманюел Макрон. Това ще доведе до това, че Франция ще загърби окончателно Източна Европа. Тогава ние ще се превърнем просто в зона на влияние. И Макрон ще преговаря за съдбините на Източна Европа с Путин, а не с нас.

- Историческият спор като че ли успя да обедини дори двата непримирими политически полюса в Полша - в навечерието на президентските избори през май кандидатката на опозиционния граждански форум Малгожата Кидава-Блонска подкрепи законопроекта за забрана на руската трактовка на историята.

- С изказването си Путин не предизвика в Полша дискусия по същество за историята. Но успя да постигне нещо друго - да даде коз в ръцете на националистическото полско правителство да защитава каузата си. Ще си позволя да изляза извън пределите на Полша - според мен Путин индиректно подкрепя антиевропейските сили в Източна Европа. Не трябва да забравяме, че източноевропейците имат различна история по време на Втората световна война. Мисля, че Путин използва именно това, за да ги скара, защото неговият интерес е разединение и от там отслабване на Европейския съюз. При отслабен Европейски съюз Путин може да влезе в ролята на партньор за Съедините щати и другите световни сили за разпределението на зоните на влияние, включително и в Източна Европа.

Интервюто може да чуете в звуковия файл.