Изложба в Пловдив показва пъстрите лица на Китай

„С тази експозиция искаме да покажем Китай извън стереотипа за високотехнологично развитие, такъв, какъвто повечето хора не са го виждали, чрез неговите малки народи“, казва Елица Миланова - преподавател по китайски език и координатор на Класната стая „Конфуций“. 

Сред експонатите се открояват реплики на национални костюми и украшения на някои от етносите, фолклорни кукли, снимки, сред които и направени от студенти при посещението им в провинция Юннан, където  етническото многообразие е най-голямо. На информационните табла могат да се открият интересни факти за някои от малцинствата. 

"Например за Ачан, които се славят като най-добрите производители на ножове. Традиция е, че в тяхното общество момчето още при раждането получава малък нож, който пази целия си живот. След това, когато поотрасне и стане вече юноша получава малка сабя. Когато срещне любовта на живота си подарява тази сабя в знак, че иска да се ожени за нея и тогава получава голяма сабя, която той носи, а любимата му остава с малката", обясни Елица Миланова. 

Сред експонатите са и традиционните китайски обувки.

"Обувките имат много интересна висока предна част, която е бродирана ръчно. Знаете, че в Китай е съществувал обичая краката да се бинтоват. Всъщност те стават малки и стават като фон на изкуство, което се показва върху тях", допълни Миланова.

Представяйки за посетителите характерните особености на всеки от многобройните етноси в Китай, Елица Миланова разказва и за сходни с българските обичаи. Например краденето на булка, даването на откуп за нея, прощъпулник и други. 

За четирите години от създаването си Класната стая „Конфуций“ е била домакин на множество изложби, работилници, майсторски класове и открити лекции.

„Тук студентите, изучаващи китайски език, получават и информация за различните образователни програми", казва ръководителят на езиковата катедра Юлияна Чакърова. "Всички имат възможност да специализират в Китай, което е изключително важно, защото специалността е трудна и без потапяне в самата култура и езикова среда е доста трудно да се усвои на достатъчно добро ниво езикът". 

„Имаме възможност да учим в Китай за една или  две години“, споделя Светлана, която завършва първия си семестър в специалността "Приложна лингвистика" - китайски с английски език.

"Избрах китайския, защото е различен и малко хора го знаят. Интересното е, че той няма азбука и всеки един символ се учи поотделно. Всеобщо схващане и мит е, че един йероглиф може да означава цяло изречение. Това всъщност не е така. Един йероглиф означава или една сричка, или, ако е дума, то е едносрична дума, която се отбелязва с един йероглиф".

В момента 30 възпитаници на Пловдивския университет учат и специализират в китайски висши училища.