Докато Европейският съюз все повече се фокусира върху екологичните си политики и се надява да уреди по-изгодно условията за развода с Великобритания, една ключова тема остава извън вниманието на политическите лидери - следващата многогодишна финансова рамка. Комисията „Юнкер“ не успя да приключи преговорите за европейския бюджет между 2021 и 2027 година, но направи предложения, които разделиха страните - членки. Едното от тях бе обвързването на получаването на еврофондовете със спазването на върховенството на закона, а другото - отнемането на пари от фондовете за селско стопанство. Комисията „Фон дер Лайен“ промени само един детайл - въведе „зеленото“ мислене в еврофинансирането, но засега преговорите по най-важния закон за следващите седем години са почти замръзнали.
В интервю за „Събота 150“ заместник-председателят на Европейската народна партия и депутат от бюджетната комисия в Европарламента Зигфрид Мурешан призна, че разделението между Запада и Изтока в Европа съществува, но може да бъде преодоляно именно чрез бюджетните политики.
Засега единствено Европарламентът има разумна позиция за европейския бюджет, заяви пред Марта Младенова Мурешан, който бе и едно от спряганите имена за румънски еврокомисар пред окончателното сформиране на новия колеж.
„Ние осъзнахме, че няма нито една задълбочена и детайлна дискусия върху следващата многогодишна финансова рамка на ниво държавни лидери и на ниво Европейски съвет. Това е много голяма грешка, защото времето изтича и всяко закъснение от страна на Съвета създава риск на 1 януари 2021-ва година, когато парите трябва да потекат към държавите, нищо да не бъде готово. И също така - ще има много закъснения при европейските фондове, заради което позицията на Съвета е безотговорна. Резултатът от финландското председателство е разочароващ, защото те направиха твърде малко. Надявам се, че Хърватия, което има същите интереси като България и моята родина - Румъния, и която се ръководи от министър - председател - бивш евродепутат, ще ускори работата“, отбеляза румънският евродепутат и допълни:
„По същността на въпроса - да, премиерите винаги вземат политически решения. Напълно правилно беше да се отделят повече пари за сигурност и отбрана, за опазване на границите на Европейския съюз и за борбата с климатичните промени. Но - ако искаме Европа да направи повече, ние се нуждаем от по-голям бюджет. Ето защо ние искаме да запазим старите традиционни приоритети в бюджета на Европейския съюз и финансирането им да остане на същите нива. Новите приоритети, които изброих преди малко, трябва да дойдат с допълнително финансиране“.
Има държави, за които ще е трудно да увеличат вноските, които правят към европейската хазна. Говорим най-вече за тези, които са нетни получатели от нея - т.е. вноските им са по-малки от парите, които идват като еврофондове.
„За страни като България и Румъния е валиден принципът - за всяко внесено евро в европейския бюджет, ние получаваме пет евро обратно. Позицията на моята държава, изразена от президента, е, че ние сме готови да платим малко над сумата, която внасяме в момента, но очакваме да получим допълнително, за да може да отговорим на новите приоритети на Европа“.
Много анализатори обаче обръщат внимание, че многогодишната финансова рамка задълбочава разделението между страните, а не води до сближаването им в икономически и социален план - т.е. толкова „кохезията“ просто отсъства в действителност. Вие споделяте ли това мнение?
Истината е, че ние - България и Румъния, получаваме кохезионни фондове. Ние сме нетни получатели от европейския бюджет. Другите - старите европейски държави, като Нидерландия, Германия, Австрия, Обединеното кралство правят по-големи вноски, но в крайна сметка - те винаги са победителите.
Защото, ако построите магистрала в България, да - българските граждани и икономиката ще имат най-голяма полза, но също е вярно и друго - германските камиони, които преминават през България, могат да го правят по-бързо, по-евтино и по-продуктивно. Именно така те доставят и стоки, които се купуват от българските потребители. В същото време, когато има добри магистрали в България, Румъния и Унгария, нашите компании доставят много по-бързо и евтино стоки за германските и австрийските потребители.
И все пак - аз силно препоръчвам да спрем да се делим на донори и получатели, защото идеята на общия пазар е всички да сме победители.
Само че един от големите нетни донори напуска Европейския съюз в края на месеца, което означава, че ще остави празнина - между 10 и 13 милиарда евро годишно в европейската хазна. Как ще я запълним, особено ако за новите политики, трябва да намерим допълнителен ресурс.
Първо, ние трябва да осигурим по-ефективно инвестиране на всеки цент от европейската хазна и второ - трябва да намалим бюрокрацията и да премахнем част от таксите, които се плащат за консултанти и т.н. Т.е. за сто евро финансиране от Брюксел да не се налага да се харчат по 10 евро за адвокати и експерти и т.н. Освен това Комисията трябва да прегледа за неефективни харчове и да ги премахне.
Ние трябва да видим какви ще бъдат отношенията между Обединеното кралство и Европейския съюз. Ако то иска да остане част от единния пазар, те ще трябва да плащат такса за това - както прави Норвегия. Това ще е допълнителен приход за Европейския съюз.
Всички тези сметки ще бъдат ли достатъчни, за да намерим финансиране за зелените политики на Европа? „Зелената сделка“ ще струва един трилион евро и ако трябва да бъдем честни, независимо от различните източници, голяма част от парите ще дойдат именно от хазната в Брюксел?
Хубаво е, че ние ставаме все по-зелени, но това не трябва да бъде за сметка на останалите политики. Аз не искам да кажа на българските и румънските земеделци, че те ще получат по-малко пари, защото ще се дават пари за екология. Подкрепям новите и свежи приоритети, но те изискват и свежи пари.
Например от авиоданък, прикрит като „зелен приоритет“?
Европейският съюз трябва да се финансира през свои собствени ресурси - т.е. трябва да събира данъци и такси, но без това да се отразява върху крайните потребители. Как можем да го направим? Въвеждането на данъци на европейско ниво да бъде съпроводено с промени в националното законодателство. Например - авиационният данък, финансовите транзакции, данъка върху пластмасата могат да постъпват в европейската хазна. Засега обаче страните - членки не одобряват особено идеята, защото искат да запазят по-голям контрол върху постъпленията в хазната.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
Конференция, посветена на членството в НАТО, ще има в София. Тя е организирана от Дипломатическият институт към министъра на външните работи, Информационният център на Министерството на отбраната, Атлантическият клуб в България и Софийският форум за сигурност. Очертаване на основните предизвикателства пред черноморската сигурност след..
Реалният избор за служебен премиер е между двамата заместник-председатели на Сметната палата. Това заяви пред БНР Георги Кадиев - бивш зам.-министър на финансите и бивш общински съветник в София. Той изброи причините за отпадането на останалите 8 възможности за длъжността. Според него обаче ако и тези двама души се откажат, ще сме в..
Руските сили атакуваха инфраструктурни обекти в района на град Днепър в Централна Украйна. Системите за въздушна тревога предупредиха за опасност от ракетни удари на територията на цялата страна. Един човек е бил ранен при руска атака с дронове "Шахед" в Днепропетровска област, съобщи ръководителят на местната администрация Сергей Лисак. По..
Автобус катастрофира в Германия за пореден път. Инцидентът този път е в западната провинция Северен Рейн-Вестфалия.; В превозното средство са пътували около 60 души - повечето ученици, които се връщали от посещение в Англия. Автобусът излязъл от платното на магистрала 44 и се преобърнал, на стотина километра източно от Дюселдорф...
На 31 март, неделя, преминаваме към лятното часово време. Преместваме часовниците е с един час напред. В 3:00 ч. през нощта стрелките трябва да покажат 4 часа. Към астрономическото време ще се върнем на 27 октомври.
На днешната дата преди 20 години България става член на НАТО. На тази дата страната ни депозира документите си по присъединяването във Вашингтон. Хранилището в Държавния департамент служи като депозитар на договорите на НАТО. През 2004-а година документи във Вашингтон връчват и Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения. На церемонията..
Днес е последният ден, в който лекари и зъболекари могат да изписват антибиотик на хартиена рецепта. Ще могат и през почивните дни, но за пациенти, които са потърсили спешна и неотложна медицинска помощ, а от понеделник антибиотиците ще се изписват само по електронен път. От 1 април медицинските специалисти няма да имат право да предписват..
Колкото повече време минава, повече въпроси възникват, които засега нямат абсолютно категоричен отговор . Това каза пред БНР анализаторът Боян Чуков..
Преди дни директорът на БАБХ е дал на фирма на Таки 45 млн. лева. Това разкритие направи Иван Христанов, бивш зам.-министър на..
Избори два пъти, дълго служебно правителство и договорка между президента Румен Радев и Бойко Борисов прогнозира юристът Велислав Величков,..