Медицинският туризъм в момента е сред големите пера на турската икономика. Страната е посещавана за най-различни манипулации и това отваря вратата за различни схеми за злоупотреба и нелегални действия.
Най-големият проблем са неяснотите около осъщественото лечение при подобен медицински туризъм, коментира в предаването "Преди всички" проф. д-р Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация към УМБАЛ "Александровска". „Липсва медицинска документация, която да ни представи случая в детайли, за да можем да се справим точно.“
Проблемите не са само от медицински характер, а касаят и последиците за самия реципиент на органа, подчерта проф. Паскалев.
„Което се случва и ние го наблюдаваме, напоследък по-често. От тези, които се връщат направени в Турция, по този начин вероятно, повече от половината са с недостатъчен ефект, с много неясноти по казуса, които налагат да направим много повече изследвания, по-дълго време ни трябва, за да установим какво е състоянието. Всичко това е напрежение – какво, как е станало, какви са ситуациите, при които е станало. И това обикновено се съчетава с постигането на недобър резултат от трансплантацията още на първо ниво, тоест след самата оперативна интервенция, което определя по-малка преживяемост на този орган.“
"Малък е броят на трансплантациите в България, а чакащите са стотици повече, което ги обезсърчава – те нямат увереността, че това ще стане. В крайна сметка и едната, и другата страна има етични моменти, но и резултатът не е достатъчно добър", допълни проф. Паскалев.
Когато резултатът от една такава трансплантация не е достатъчен, един такъв пациент струва на държавата много повече от всички други, особено онези, при които всичко върви нормално, категоричен е нефрологът.
„Тези, които имат проблеми след самата оперативна интервенция, са с непрекъснато консумиране на много и много повече средства, отколкото другите хора. Повече от 50% са такива пациенти. Така че няма как това да не утежнява и да не се влошава като финансов елемент на фона на общата картина в здравеопазването“, коментира Емил Паскалев.
Държавата трябва да поеме и финансово осъществяването на по-голям брой трансплантации в България, за да могат нещата да се концентрират като дейност тук и хората да не търсят извън страната такава помощ, обобщи специалистът. Неговата професионална равносметка сочи, че „медицинският туризъм е с много повече негативна характеристика, отколкото позитивна.“
„Здравният проблем е проблем на самия пациент. Той трябва да се грижи за здравето си, включително когато е нарушено, да предприеме стъпките, за да подобри здравето си. Това го кара животът, семейството, децата. Рискът обаче си остава сериозен, но другият вариант за тях е да останат на другото, заместващо диализно лечение, което е още по-недобра перспектива“, подчерта проф. Паскалев.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..
От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..
Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги. С въвеждането на системата ще има..
В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..
Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..
Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..
Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..
БСП не е вече БСП! Не ние си тръгваме от БСП, а БСП си тръгва от нас! Това каза пред БНР Петко Тюфекчиев, който заедно с други членове на три..
"Възраждане" искат да се замразят социалните плащания и увеличението на заплатите в МВР, МО и в университети, които вече са обещани да бъдат от..
Увеличаването в цената по премията е в пъти – от 200 до 1100%. Това е удар върху бранша , каза пред БНР Красимир Цветков, председател на Национален..