Паленето на стърнища - плюсове и минуси

Място за дискусия има, при съответната научна аргументация, в момента обаче се изпълняват стриктно записаните законодателно изисквания, посочи пред „Хоризонт“ Иван Капитанов, заместник-директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Станимир Станчев обработва хиляди декари в Русенско. Смята, че паленето на стърнища трябва да става контролирано и да бъде разрешено. „Ние да присъстваме там, пожари да не се прехвърлят към населените места.“

Станчев вижда плюс в това, че горенето намалява употребата на хербициди впоследствие.  

„Щом не могат да палят, пръскаме с различни препарати и в крайна сметка всичко това, което „сипваме“ върху пшеницата, отива в крайния продукт – хляба, и всички ние го ядем“, разказва и Павел Бенев, който изкарва хляба си с трактор и комбайн. Бенев смята, че няколко години след влизане на забраната в сила нито дишаме по-чист въздух, нито ядем по-чиста храна.

Би трябвало да се регулира паленето на стърнища, например на четири години земеделците да са задължени да палят част от посевите си, предлага Павел Бенев.

Повечето от агрономите одобряват паленето на стърнища, защото подобряват качеството на почвата и унищожават вредните патогени, свързани с болестите по растенията, пояснява и Иван Караиванов, председател на регионалния съюз „Дунавско зърно“.

Земеделските площи, за които има получена информация за палежи, няма да могат да кандидатстват за финансова помощ през съответната календарна година, подчерта Иван Капитанов.

„През 2019 година имаме 244 кандидати, при които има засегнати земеделски парцели. Общата площ, която сме измерили и установили, е в размер на 20 500 декара“, уточни той.