Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Идва ли краят на хартиената бюлетина

Веселин Тодоров: По-изгодно е машините за гласуване да бъдат купени

Машинното гласуване може да оптимизира броя на секциите

Снимка: БГНЕС

Временната парламентарна комисия за промените в Изборния кодекс се събира днес. Сред въпросите, които ще бъдат обсъждани с експерти, е възможно ли е и изборните бюлетини да минават през оптично сканиране подобно на фишовете за тото.

Нашият закон не описва машини, които броят след сканиране. Такива избори се правят примерно във Филипините – това е най-голямата държава с подобни машини за гласуване, там са близо 100 хиляди секции и те са извършвани успешно. Тази технология не е по-евтина от технологията, която сегашният български закон предлага. Машините са малко по-евтини, консумативите – хартията е малко по-скъпа“, обясни в предаването „Преди всички“ Веселин Тодоров, управител на фирмата, осигурявала досега машинното гласуване.

Тодоров уточни, че бюлетините за подобно гласуване трябва да бъдат от по-качествена хартия и с вградени нишки, които позволяват по-надеждно сканиране. При сегашните машини гласуването директно се записва в машината, припомни той.

Ако тръжната процедура започне през пролетта, ще има достатъчно време от необходимите няколко месеца за производство, последвано от три месеца за доставка, инсталиране и обучение, смята Веселин Тодоров. „От технологична гледна много навременно е повдигането на въпроса от страна на премиера и правителството“, коментира той.  

Ако гледаме дългосрочно на освобождаването от хартиените бюлетини, за всички е по-изгодно машините за гласуване да бъдат купени, а не наемани, уточни Веселин Тодоров.

От гледна точка на държавата много по-изгодно е тя да стане собственик на машините, от гледна точка на компаниите, които се занимават с този бизнес, също е по-изгодно. Целта на тези компании е не да дават под наем тези машини, а по-скоро да извършват услугата по поддръжка и развитие на софтуера, по поддръжка на машините. Те могат да бъдат ъпгрейдвани“, заяви още Тодоров, според когото вероятността машините да бъдат произведени в България „не е голяма“.

„На практика това ще са един машини, произведени в Далечния изток, доставени на части тук и сглобени в България. Но трябва всички да знаем, че ще е малко административно техника повече, отколкото инженерна техника“, каза още Тодоров.

Колко машини ще бъдат необходими?

За последните евроизбори са били необходими 3300 машини за 3 хиляди секции, със заложен 10% резерв. Заради съмнения за манипулации оперативно решение на ЦИК забрани подмяната на машини в хода на процедурата, което е довело до спиране на машини в 12-13 секции и изборите там не са могли да продължат с машини.

Добрата практика по света е да има резервни машини, които се сменят за десетина минути, не повече. Още по-добра практика е да има по две машини в една секция – ако едната спре, да продължат изборите на другата“, поясни Веселин Тодоров. Това по думите му ще означава и преразпределение и реорганизиране на секции, тъй като с машини се гласува доста по-бързо, отколкото с хартиени бюлетини.

„Би могло да се обединяват секции, в които да има и повече от 1000 избиратели, с което да се намали общият брой на секциите и от 12 хиляди, те могат да бъдат намалени на 7-8 хиляди, но пък с две машини във всяка.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Д. Бошнакова за НОЩ: Преекспониране на брифингите и ехидно отношение в ефир

„Беше сбъркана концепцията за начина, по който Националният оперативен щаб разговаря с нас." Това каза в предаването „Преди всички“ Десислава Бошнакова, ръководител на Департамент „Масови комуникации“ в Нов български университет. „Всеизвестен факт е, че когато има криза, има и дефицит на вярна, адекватна и навременна информация. Имаше..

публикувано на 05.06.20 в 09:00
Безплатното тестване на белодробните функции е обект на множество кампании.

Все още няма кислородни апарати за домашно лечение, отпускани от НЗОК

От години пациентските организации и лекарите се борят кисолородолечението в домашни условия за пациенти с белодробни болести да се заплаща от държавата . След десетки кръгли маси по темата резултат и до днес няма. От пациентската организация "Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония" сигнализираха, че от 1 юни тази..

обновено на 04.06.20 в 12:55
Екипи на РДНСК и община Созопол извършиха проверка на строежа в защитената местност Алепу.

РДНСК: На Алепу се строи подпорна стена, а не хотел

Брегоукрепително съоръжение, а не хотел, се строи в защитената местност Алепу, по известна като Шофьорския плаж. Това установиха при съвместна проверка екипи на РДНСК и община Созопол. Разрешение за строителството на геозащитното съоръжение е издадено през 2018 г., а след завършването му пред него ще започне изграждането на хотелски..

обновено на 03.06.20 в 14:18

Конгресните центрове след Covid-кризата

Културната и конгресната индустрия търсят варианти за възстановяване след постепенното отпадане на противоепидемичните мерки. Мултифункционално пространство на открито се превръща в алтернатива за НДК след Covid-кризата. С покрити сцена и сектор за публиката, върху 1200 кв. м. площ, платформата А6 дава възможност за организиране на..

публикувано на 03.06.20 в 12:30

Ще промени ли Covid-19 градската среда

Ще промени ли Covid-19 градската среда, ще преформатира ли пространства и нагласи и ще се отрази ли върху интериора, който обитаваме, работейки или пък върху начина ни на придвижване? Досега говорим повече за помещения, стълби, асансьори – важни вътрешни пространства, важно е обаче този разговор да се обърне и към откритите пространства, смята..

публикувано на 02.06.20 в 11:44

Деян Колев, "Амалипе": Всяка мярка за обхват на повече деца в образованието е смислена

"С еднократна парична помощ само някои семейства ще бъдат стимулирани, нужно е мярката да се допълни с множество други, най-вече със сериозна работа със семействата". Това каза пред БНР Деян Колев - изпълнителен директор на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" по повод предложението на ГЕРБ за еднократна помощ от 250 лв. на..

публикувано на 02.06.20 в 09:28

Галина Маркова, НБУ: Държавата няма данни за децата с проблеми в развитието

Преподаватели по психология от Нов български университет се включват в  международно проучване за нуждите на семействата на деца с проблеми в  развитието. Изследването е под егидата на Световната здравна организация и  УНИЦЕФ и се провежда с подкрепата на „Autism Speaks“. Данните от анкетите с родители ще бъдат използвани за промяна на..

публикувано на 01.06.20 в 13:05