Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В постановката „Орото ламя е“ артисти и зрители играят заедно хоро

Снимка: Фейсбук

Истории от фолклора, предавани от уста на уста, оживяха на сцената на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово. Стигнаха до публиката на измислен, архаичен език и предизвикаха смях и размисъл. Премиерата на постановката „Орото ламя е“ беше на 14 февруари и препълни залата. В края на представлението актьори и зрители заедно се хванаха на хорото, в което създателите на спектакъла виждат изход и спасение.

Истории от „блажния“ фолклор, но не просто преразказани, а превърнати в част от биографията на героите. Това успява да постигне младият екип, създал нетрадиционния фолклорен спектакъл „Орото ламя е“. Действието се развива по време на война. Мъжете са на фронта, далеч от тях - на село, са жените им. В тези два паралелни свята героите борят страховете и делниците си с чувство за хумор.

"Това също е много важен момент в блажния фолклор, че смехът е изцерителен, защото ти си тленен на тая земя", каза режисьорът Васил Дуев.

Драматизацията на Васил Дуев е по текстове от сборника „Фолклорен еротикон“ на проф. Флорентина Бадаланова. Тази част от българското народно творчество вдъхновява режисьора и заради красивото въображение в еротичните истории. Той ни връща назад във времето, когато с метафори и космологични митове предците ни  си обясняват сътворението и началото на човешкия род. Разказът от сцената е за оцеляването, за любовта и раздялата с любимия, за магиите и метаморфозите, и стига до публиката на измислен архаичен език.

"Когато езикът, на който говорят, е разбираем, но в същото време е измислен, това също помага за тази илюзия, така си мисля и по този начин можеш да се срещнеш с различни изкази от цялата страна. Ние направихме такова едно българско есперанто. Има прекалено цветен и различен изказ. Мисля, че тогава хората се ориентират за какво става дума и започват да се наслаждават на красотата на тези архаични думи", допълни  Васил Дуев.

Фрагмент от постановката „Орото ламя е“.   Снимка: ДТ „Рачо Стоянов“

Архаичният език идва интуитивно, казва дебютантката Моника Иванова. Тя е от гост актьорите в този спектакъл на Габровския драматичен театъра, който напомня на зрителите за живия живот, когато песните, танците и легендите са били част от действителността на хората. 

"Именно тези танци и музиката, въобще това как изглежда мястото, където се намират тези хора, как звучи мястото, на което се намират тези хора, показва, че те не са просто хора, които се смеят на едни така интересни шеги за интимните неща от живота. Фолклорът не е просто това, той е нещо много повече", каза Иванова.

Сценичното пространство е разделено на две. Така военните действия и животът на жените в селото се развиват паралелно пред очите на зрителите. Друга изненада за публиката беше дъждът, завалял в представлението. Впечатляващи се оказаха и еротичните рисунки, един от акцентите в сценичното пространство, създадено от Даниела Николчова, сценограф и костюмограф на постановката.

"Това са скални рисунки от България, които ние пренесохме в нашето представление. Те са реално съществуващи. Има истории около всяка от тях", каза Даниела Николчова.

На финала на спектакъла хорото от сцената слезе в залата и събра артисти и зрители.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изтича срокът за българското предложение за "Оскар"

До 18 юли ще се приемат номинации кой филм да е българското предложение за "Оскар", съобщават от Министерството на културата. На какви критерии трябва да отговаря националното предложение? Съгласно правилата на Американската филмова академия в категорията за международен филм право да участват имат анимационни, документални и игрални..

публикувано на 14.07.24 в 08:46

"Не си отивай" е първата песен на Цветелин Наков

"Не си отивай" е първата песен на Цветелин Наков . Тя е сбъднатата негова мечта. Цял живот е искал да се занимава с музика. Автор на текста на песента е Дамян Дамянов. "Тук е мястото да благодаря на Надежда Захариева за невероятната възможност да изпея точно този текст на Дамян Дамянов." В избора на песен е замесен Рафи Жамакорцян, който е създал..

публикувано на 14.07.24 в 08:02

Мъдростта на потомката Райна Дамянова

Всъщност не ви казвам нищо ново. От двама дълбоки поети, нормално е поне една наследница да продължи поетичната нишка, макар и по свой самобитен начин. Това прави Райна Дамянова, дъщерята на Надежда Захариева и Дамян Дамянов, в стихосбирката "До мръкване", издадена в края на миналата година. Красиво оформена, книгата съдържа изблици от..

публикувано на 14.07.24 в 05:32
Олга Дойкова

Отзвук от "Музикант на годината 2023": Приз "Олга Камбурова" за цигуларката Олга Дойкова

В предаването „Алегро виваче“ по "Хоризонт" представяме носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2023“. Галаконцертът се състоя на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР. Галаконцерт "Музикант на годината 2023" - видеозапис 16-годишната цигуларка Олга Дойкова получи специалната награда "Олга Камбурова" в подкрепа на младите..

публикувано на 12.07.24 в 21:07
Момент от протест на културни дейци срещу недостатъчното финансиране на сектора от държавния бюджет

ПВУ - глътка въздух за творците

Подкрепата за културата в Плана за възстановяване и устойчивост е двойно по-висока от тази в националния бюджет . Това обясни пред БНР Асен Асенов, културен мениджър, директор на Фондация "Едно за култура и изкуства". По думите му, налице са гаранции, че българските творци ще получат достатъчно много средства, "за да няма оправданието,..

публикувано на 12.07.24 в 11:09
Проф. Саша Попов

Спомен за големия музикант Саша Попов

На 11 юли се навършват 125 години от рождението на големия български диригент Саша Попов - основоположникът на българското професионално симфонично дело.  Той е създател на първата симфонична формация у нас - Академичния симфоничен оркестър през 1928 г., по-късно, през 1936 г., прераснал в Царски военен симфоничен оркестър, последван от Държавния..

публикувано на 11.07.24 в 14:22

Джаз и арт в троянското село Орешак

В Националното изложение на занаятите в троянското село Орешак тази вечер се открива второто издание на джаз, арт и еко фестивал. В първата фестивална вечер, която е със свободен вход, гостите на изложението ще се насладят на изпълненията на джаз-групи от България, Китай и Бразилия, а през всички фестивални дни в парка на изложението ще са..

публикувано на 11.07.24 в 08:10