Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Кризисни къщи на бъдещето в село Басарбово отличени в архитектурен конкурс

Публиката категорично гласува за куполите от геодезически инструменти в категория "Сграда на годината".
Снимка: Георги Узунов

Платформата за архитектурна критика и публицистика WhATA огласи годишните си награди в осем категории. Наградите се раздават за десети път.

Най-голямата изненада беше при най-класическата категория за една архитектурна класация – именно при „Сграда на годината“. Там безапелационно публиката гласува за един изключително експериментален проект – къща от геодезически куполи, завършена в русенското село Басарбово и от няколко години набира популярност и в България и в света, предвид климатични промени, постапокалиптични и предапокалиптични прогнози и хората се опитват да намерят алтернативен начин за строителството. Именно тази група постройки спечели с над 40% гласа на публиката“, обясни пред "Хоризонт" архитект Анета Василева от архитектурна група WhATA.

През 20-те години на миналия век Бъкминстър Фулър мечтаел за нов тип жилища – достъпни машини за живеене нацена не повече от кадилак, които използват минимално количество енергия и могат да бъдат произвеждани масово и сглобявани бързо. Няколко десетилетия и два-три банкрута по-късно той достига до формула, която позволява да бъде конструиран геодезичен купол на произволен терен с всякакви подръчни материали – от парчета метал и дърво до пластмаса и стари дрехи. Така създава най-успешния хуманитарен дизайн проект в човешката история, разказват от WhATA.

Анета Василева Снимка: Ани Петрова

Наградите отразяват тенденцията хората все повече да се интересуват от архитектура и градска среда, смята Анета Василева.

В категория „Нормалност на годината“ и журито, и публиката са отличили добрите реставрации и реконструкциина сецесионова къща, на джамия и на софийско училище отпреди Първата световна война. Подобно единодушие се наблюдава и в категорията „Книга на годината“, където „Новият архитектурен гид на София“ е спечелил симпатиите както на професионалистите, така и на публиката.

Реставрираната Томбул джамия, паметник на културата Снимка: WhATA

Близо 3 хиляди са участвали в гласуването онлайн. Гласуването на публиката илюстрира превеса на непрофесионалистите и този дял нараства всяка година, уточни арх. Василева. „Броят на гласувалите не архитекти расте от 67% в началото, до тази година, когато не архитектите са 83%. Делът на архитектите пада от 30 и няколко до едни 16-18%, което много ни радва“, коментира тя.

В категория „Архитектурна тенденция на годината“ журито отличава „Архитектите влизат в политиката“, а публиката – „Новият архитектурен популизъм“. И двете номинации припокриват сходно явление, изтъква Анета Василева, според която е нормално новият архитектурен популизъм да бъде отличен от публиката, защото това е тенденция, която се разгръща през последните години. Относно архитектите и политиката тя отбеляза:

„Експерти да влязат в публичния живот и политиката е, не го наричам популистко, но желание за обществено влияние и излизане от тясната им специализирана област. Журито награди именно тази тенденция, защото искаме да проверим и да видим как експертите могат да работят с обществото. Имало е архитекти в политиката и преди, но тази година беше масово явление, което ние искаме да проверим“, мотивира избора арх. Василева.

Снимка: БГНЕС

Най-явните примери за архитектурни провали са в категория „Градски бъг на годината“. Става дума за поправими и непоправими грешки в средата около нас, уточнява Анета Василева.

Колчетата по „Граф Игнатиев“ и несподелените български улици, казусът с детската болница, събарянето на кино „Полтава“, случаят „Златен век“ са били сред номинираните бъгове. Наградата отнасят несподелените български улици.

„С мотивите, че това е един поправим бъг. Много години сме награждавали много фатални събаряния. Примерно изгарянето на тютюневите складове в Пловдив, на различни знакови сгради, които се случват всяка година. И това са непоправими и категорични бъгове. В крайна сметка решихме да покажем, че лошите неща могат да бъдат поправими. Споделени улици в България могат да се правят“, подчерта Анета Василева.

Още данни за конкурса чуйте в звуковия файл.  

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Д. Бошнакова за НОЩ: Преекспониране на брифингите и ехидно отношение в ефир

„Беше сбъркана концепцията за начина, по който Националният оперативен щаб разговаря с нас." Това каза в предаването „Преди всички“ Десислава Бошнакова, ръководител на Департамент „Масови комуникации“ в Нов български университет. „Всеизвестен факт е, че когато има криза, има и дефицит на вярна, адекватна и навременна информация. Имаше..

публикувано на 05.06.20 в 09:00
Безплатното тестване на белодробните функции е обект на множество кампании.

Все още няма кислородни апарати за домашно лечение, отпускани от НЗОК

От години пациентските организации и лекарите се борят кисолородолечението в домашни условия за пациенти с белодробни болести да се заплаща от държавата . След десетки кръгли маси по темата резултат и до днес няма. От пациентската организация "Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония" сигнализираха, че от 1 юни тази..

обновено на 04.06.20 в 12:55
Екипи на РДНСК и община Созопол извършиха проверка на строежа в защитената местност Алепу.

РДНСК: На Алепу се строи подпорна стена, а не хотел

Брегоукрепително съоръжение, а не хотел, се строи в защитената местност Алепу, по известна като Шофьорския плаж. Това установиха при съвместна проверка екипи на РДНСК и община Созопол. Разрешение за строителството на геозащитното съоръжение е издадено през 2018 г., а след завършването му пред него ще започне изграждането на хотелски..

обновено на 03.06.20 в 14:18

Конгресните центрове след Covid-кризата

Културната и конгресната индустрия търсят варианти за възстановяване след постепенното отпадане на противоепидемичните мерки. Мултифункционално пространство на открито се превръща в алтернатива за НДК след Covid-кризата. С покрити сцена и сектор за публиката, върху 1200 кв. м. площ, платформата А6 дава възможност за организиране на..

публикувано на 03.06.20 в 12:30

Ще промени ли Covid-19 градската среда

Ще промени ли Covid-19 градската среда, ще преформатира ли пространства и нагласи и ще се отрази ли върху интериора, който обитаваме, работейки или пък върху начина ни на придвижване? Досега говорим повече за помещения, стълби, асансьори – важни вътрешни пространства, важно е обаче този разговор да се обърне и към откритите пространства, смята..

публикувано на 02.06.20 в 11:44

Деян Колев, "Амалипе": Всяка мярка за обхват на повече деца в образованието е смислена

"С еднократна парична помощ само някои семейства ще бъдат стимулирани, нужно е мярката да се допълни с множество други, най-вече със сериозна работа със семействата". Това каза пред БНР Деян Колев - изпълнителен директор на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" по повод предложението на ГЕРБ за еднократна помощ от 250 лв. на..

публикувано на 02.06.20 в 09:28

Галина Маркова, НБУ: Държавата няма данни за децата с проблеми в развитието

Преподаватели по психология от Нов български университет се включват в  международно проучване за нуждите на семействата на деца с проблеми в  развитието. Изследването е под егидата на Световната здравна организация и  УНИЦЕФ и се провежда с подкрепата на „Autism Speaks“. Данните от анкетите с родители ще бъдат използвани за промяна на..

публикувано на 01.06.20 в 13:05