Адвокат и астроном в дебрите на астрофотографията

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Пламена Бачийска с Венцислав Крумов и Ганчо Ганчев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Денем Венцислав Крумов е адвокат, а нощем… астрофотограф. За да снимаш небето, трябва да разбираш от астрономия, от звездни карти, физика, дори от информатика, допълва го астрономът Ганчо Ганчев. Двамата гостуваха на предаването „Нощен хоризонт“, за да разкажат за тайните на това необичайно хоби. Всъщност, не толкова необичайно, тъй като се оказва, че поне няколкостотин души у нас се занимават с астрофотография.

През последните години техниката – както телескопите, така и фотоапаратите, а и програмите за обработка на данните, са станали много по-достъпни, разказва Ганчев, според когото „в ден днешен всеки може да си позволи да бъде астрофотограф.“

Венцислав Крумов и Ганчо Ганчев

Снимането на небето е последвало изобретяването на първите химически плаки. Любителите астрономи са много повече от професионалистите и много от обектите биват забелязвани или откривани за първи път точно от любители. „С техните малки телескопи успяват да открият планети извън Слънчевата система, както големите телескопи в големите обсерватории. Тоест помагат на професионалните астрофизици“, подчертава Ганчо Ганчев.

Фотографията е рисуване със светлина, припомня той. „Ние, с нашите камери и фотоапарати, „рисуваме“ тези картини, които се описват по небето и тези обекти, които наблюдаваме много далече. Някой път успяваме да изкараме и цветове от тях.“

Процесът е много по-дълъг и специфичен в сравнение с други видове фотография, уточнява Ганчо Ганчев с уговорката, че можем да говорим за бърза и бавна астрофотография, както и за такава на обекти в Слънчевата система и по-далечни - „дори астрофотография на други галактики.“

„Ако искаме да снимаме Слънцето и Луната, дори с една отделна снимка, един кадър можем да получим астрофотографна снимка и сме готови. Обаче ако искаме да снимаме една мъглявина – примерно мъглявината в Орион, ще ни трябват няколко десетки минути, дори часове, за да получим достатъчно добър резултат“, дава пример Ганчо Ганчев.

Венцислав Крумов помни първите книги за космоса, които е чел. Казва, че влечението му към астрономията е още от ранните детски години. „За мен астрофотографията е най-лесният способ да се докосна до тези невероятни неща, които се намират горе, на небето, в тая необятна  вселена. Неща, за които само съм чел или пък видял в интернет, да ги видиш на своя телескоп, на екрана на своя компютър, просто е умиротворяващо."

На подобна възраст е открил своята страст към небето и Ганчо Ганчев.  „Може би бях доста малък –7-8 годишен съм гледал небето, може би на село, на планина и съм се възхищавал на тези светлинни точки – какво са, къде се намират, какво представляват. Един от първите ми спомени е съзвездието Орион и до ден днешен то ми е любимото съзвездие. С бинокли почнах да наблюдавам случайно звездите, без никаква посока, без никакви карти. Беше като разходка за очите по небето.“  

„След получаването на „суровите кадри“, идва ред на компютърните програми. „И се събират всичките кадри в един кадър, информацията се събира и се увеличават и детайлите, и количеството информация. Говорим за сигнал – шум. На нас ни трябва повече сигнал в картината от обекта, отколкото шум. Ако картината е само шум, няма да получим крайния резултат, който очакваме. Има също така наречените калибрационни кадри, в които трябва да изчистим шума и други „неравности“ на оптиката, на камерата", разкрива още тънкости на астрофотографията Венцислав Крумов.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.