Изложбата "Швейцарска следа в българската история"- история върху текстил

Изложбата "Швейцарска следа в българската история" в Националния военноисторически музей е посветена на 142-рата годишнина от Освобождението. Експозицията, която може да видите в София до 22 март, събира щампи с български исторически сюжети, направени в различни печатници в швейцарския кантон Гларус. По препоръка на здравните власти и на оперативния щаб срещу разпространението на коронавируса Националният военноисторически музей в София няма да работи днес, 3-ти март. През април експозицията ще бъде показана и във Военноисторическия музей във Варна. 

История върху текстил. Нишките са оформили ключови сцени от военни действия от Руско-Турската Освободителна война - като превземането на Плевен. Върху плата са декорирани образите на главнокомандващия руската Дунавска армия княз Николай Николаевич, първият български княз Александър Батенберг, както и известната литография „Свободна България“ на възрожденския художник и революционер Георги Данчов- Зографина. Текстилът и кърпите със сцени от българската история са изработени в края на 19 и началото на 20 век в швейцарския кантон Гларус. Текстилните фабрики изнасяли продукцията си в цяла Югоизточна Европа. С България кантон Гларус търгувал в продължение на 30 години. Фабриките имали две представителства във Варна и в София. Така текстилните нишки се преплели с историческите и оставили интересна швейцарска следа в българската история. За нея разказва Хелен Оплатка, наследник на една от големите фабрики на щампован текстил в кантон Гларус:

"Цяло чудо е, че изобщо съществува такава връзка между България и Швейцария. Това е най-интересното. Има две причини страната ни да е произвеждала тези кърпи със сюжети от българската история. Едната е чисто комерсиална. Швейцарците са намери пазар с много голям потенциал и са решили да се възползват от това. Още повече, че е имало и такива интересни събития, които да бъдат изобразени върху тези щампи. Втората причина, не по-малко важна, е че събитията в България са напомняли на швейцарците за тяхната собствена история и за това как са се борили за свобода си две столетия по-рано. Затова са имали една особена чувствителност към съдбата на българския народ".

След Априлското въстание общественото внимание на цяла Европа било насочено към Източния въпрос. Събитията от Руско-Турската война отекнали и в Швейцария, докосвайки обикновените хора, разказва Хелен Оплатка: 

"Търсих много дълго в швейцарската преса от това време. В немско езичния всекидневник „Нойе Цюрхер Цайтунг“, основан през 1780 години в Цюрих, който излиза и до днес, открих много статии, които описват събитията на Балканите преди войната, по време на Руско-Турската Освободителна война и след нея. Събитията са представени много детайлно. Самият факт, че съществуват такива публикации показва, че читателите са имали интерес към темата. Публиката била впечатлена, дори уплашена и ужасена, от това, което се случва на Балканите. Защото съвременна Швейцария в сегашния си вид е създадена през 1848 година и тя е била първата и единствена за онова време демократична държава в Европа. 25 години по-късно започват събитията на територията на днешна България. На швейцарците им е прекалено прясно. Това им напомня за собствената им история, защото виждат нещо от себе си в събитията на Балканите". 

Част от документите, показани в изложбата, са свързани с Варна, където е било първото представителство на швейцарските текстилни фабрики от кантон Гларус. Рето Йени, наследник на една от най-големите фирми, споделя: 

"Не бих могъл да посоча конкретен експонат като най-важен или най-интересен. Изложбата показва връзките между двете държави по онова време. Може да видите писмата, които са разменяни. Подателят е в кантон Гларус, а получателят в София, или обратното, което е впечатляващо за онзи период в края на 19 век. Всеки експонат е важен и значим". 

За швейцарската следа в българската история разказа и д-р Бетина Гирзберг, директор на Регионалния музей в кантон Гларус:

"Много впечатляващо е, че хора от малкия швейцарски кантон по онова време отиват и се срещат с хора от Пловдив. Зад тези контакти е имало някакви бизнес цели, но на практика тези хора са общували помежду си. Не са се възприемали само като бизнес партньори. Швейцарците са научавали много за българската култура и са съумявали да съобразят продукцията си с вкуса на българина. Това показва разбирателство между двата народа. И днес сме много щастливи, че можем да продължим точно тази нишка на културно разбирателство от миналото".

А това се случва благодарение на текстилните нишки, които се преплели с историческите и оставили интересна швейцарска следа в българската история.