Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По пътя на древните пари

Как учените сглобяват картината на миналото по откритите монети

Снимка: БГНЕС

Монетите винаги могат да те изненадат, когато става дума за археологически находки и проучвания на съкровища. Така твърди доц. Дочка Аладжова, археолог, преподавател, специалист по монетите към Националния археологически институт с музей на БАН.

До момента монетите съставляват две трети от всички находки в района на Древна Сердика. „От различни периоди, различни номинали и в различен контекст, което е много важно за монетите.“

Каква нова информация дават на учените монетите от древна Сердика?

Сред находките на археолозите в района на площад „Св. Неделя“ е съкровище от 2976 сребърни денари, укрито в керамичен съд

Историята на Сердика се проследява много добре с откритите монети, смята доц. Аладжова. Сред откритите монети е и изключително рядка монета с лика на сина на император Клавдий – Британик, от която са били изсечени само няколко екземпляра. „Тази рядка монета по някакъв начин е пристигнала тук и с нея е било заплатено. Това биха могли да бъдат римски легиони, по това време разположени, които са получавали заплатите си тук, на място.“

„Описанието, анализът на отделните типове, отделните групи монети дава много интересна информация. Сред тези екземпляри има много монети, които са от т.нар. хибриден тип – представляват монети, които на лицето са с образа на един император, но обратната страна е от друг император. Това е важен момент, защото от една страна показва, че действително се бърза при сеченето на тези монети, от друга страна наличието на повече екземпляри от т.нар. хибриди показва, че това е практика в римското монетосечене“, пояснява преподавателят.

В науката се приема, че първите монети от VII-VI в. пр. н. е. идват от Лидия, Йония, Персия - „един район, който е много добре развит, който има нужда от парични знаци и тяхната поява е логична“, разказва доц. Дочка Аладжова. Следват гърците и римляните.

С появата на парите се появяват и инфлацията и девалвацията. „Но в древността, тези процеси когато настъпят, има лесен начин да се реши проблемът – с монетните реформи, които провеждат различните императори.“ След падането на един император от власт пък се унищожават матриците за сечене на монети с неговия лик, за да не се спекулира, уточнява доц. Аладжова.

Над 800 златни монети, сечени през V век, са открити в района на древния град Абритус, дн. Разград

По какво археолозите разпознават периодите на икономически кризи?

„Преди всичко кризата се отразява най-вече върху метала на монетите. Когато става въпрос за монети от сребро, злато, то неминуемо се намаляват каратите за златото, а на сребърните монети започват да преобладават примесите“, казва доц. Дочка Аладжова.

Например при почистването и реставрирането на монети се случва да се прояви червеникав цвят и това се дължи на по-високото съдържание на мед. Други белези за криза са намаляването на теглото на монетите и по-лошият дизайн. „Когато държавата е във възход, когато всичко е наред – финансите, търговията, с по-голяма прецизност се отсичат монетите, изработват се съответно преди това матриците. А когато държавата е в криза, когато има инфлация, една немарливост откъм производството на монети се забелязва.“

Доц. Дочка Аладжова

Изработването на фалшификати е толкова стара практика, колкото са стари и парите. Още от първи век има сведения, че римската монетарница на всеки седем сребърни монети прави по една фалшива, пояснява археологът доц. Дочка Аладжова. 

При "фалшивата" монета ядрото е изработено от неблагороден метал – най-често мед или желязо и се прави обвивка, която според номинала може да бъде от злато или сребро. Така държавата пести ценния материал, пускайки в обращение подобни монети. Днес археолозите разпознават тези фалшификати по корозия, която избива върху обвивката.

Монети, задържани от митничарите на пункт Връшка чука през 2016 година.

Трасират ли парите търговските пътища? 

Една монета може да измине дълъг път. Монетите са сред най-ценните паметници, които маркират колко далечни са били търговските връзки в миналото. Търговските пътища се оформят и затвърждават, когато има мир, подчертава доц. Аладжова.

Събирането на повече монети на едно място може да говори за тържище, но при археологически разкопки много често се намират монети и от погребения. „Трябва да се каже, че обикновено при погребение се поставят изхабени монети, които не са в обращение: живите хора си правят сметка – спазен е ритуалът, а монетите, с които може да се купи нещо, живият човек да ги използва е по-рационално.“

В Римската империя, където е царял добър ред, се знае например стойността на труда на учителя, нотариуса, военния или точно колко е струвало едно яйце и каква е дневната надница на мелничаря.  

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Николай Ненов

Когато западните курортисти "насаждаха буржоазното влияние от капиталистическите страни"

Години наред България се опитва да направи от туризма индустрия по модела на Италия и Гърция. Успехите са съмнителни, но пък е важно да се отбележи, че е имало времена, в които чужденците не са били добре дошли в страната ни.  През август, когато слънцето е закачено за небето и няма мърдане, над цялата ни страна като че ли виси табела с..

публикувано на 06.08.24 в 16:02

Вкусните палачинки на Иван Чолаков привличат туристите в Китен

Иван Чолаков е добре познат в Китен с вкусните палачинки и бургери, които продава от 15 години в курорта. Преди това е работил 13 години в Албена и 10 години в Златни пясъци. Казва, че в Китен идват предимно български туристи. Някога е бил посещаван от чехи, словаци, поляци. Преди години са идвали и деца от Русия и Украйна. Политиката обаче е..

публикувано на 06.08.24 в 11:54

Художникът Стойко Гъгъмов рисува портрети на известни личности на морските скали

Родом е от Асеновград, но живее в Пловдив. През лятото отсяда в Приморско.  Можете да го срещнете и в Китен или в Созопол, където е изрисувал скалите край морето с портрети на известни артисти и личности. Той е художникът Стойко Гъгъмов, който често рискува фасади на училища и общини без да взима пари за труда си. Знаят го и на остров Тенерифе, където..

публикувано на 04.08.24 в 08:24

Предизвестената смърт и случайното безсмъртие на културните феномени през очите на учен и дете

Как се раждат и умират културните феномени? Феномени ли са или просто продукти като наскоро загиналото легендарно ICQ? На 28 години платформата за съобщения, която някога ползвахме активно, официално умря. Разработчици се опитаха да реанимират месинджъра като предложиха на хората регистрация на старите акаунти на неофициален сървър, но..

публикувано на 30.07.24 в 17:40
Станислава Пирчева и Павлина Павлова

"Тервел - спасителят на Европа" - за славното минало на българите и поуките за днешния ден

Българската история е тема, която ни е близка и винаги ни вълнува. В "Нощен хоризонт" говорим за историята като урок и поука за днешния ден , в разговор с интересни събеседници и техните гледни точки. В един увлекателен и документално истинен разговор, писателката Павлина Павлова ни пренася в славното минало на България и разкрива нови и..

публикувано на 30.07.24 в 14:48
Анатоли Джоков в действие.

Олимпийски брейк в "Изотопия"

"През последните години брейкът стана доста масов затова и хората, които ръководят Олимпийските игри решиха да го включат в програмат, за да може повече млади хора да се включат. Брейкът винаги е бил атрактивен, интересен и неограничен. Може би това е една от причините тези хора от Международния олимпийски комитет да решат да го включат."..

публикувано на 29.07.24 в 19:22
Милко Клайнер

Олимпийската история на Русе и защо тя започва с колело?

До 11 август светът ще е Олимпиада и вниманието на всички ще е насочено към новите върхове на човешкия стремеж за по-бързо, по-силно, по-точно. Русе има своята олимпийска история и тя е украсена със злато, сребро и бронз, донесени през годините от кануистът Иван Бурчин, скачачът Христо Марков, стрелецът Таню Киряков и борците Валентин..

публикувано на 29.07.24 в 14:01