Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как да намалим разхищението на храна

По 70 кг годна за консумация храна изхвърля всеки от нас средно за година

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Това правителство смята да забрани със специален закон изхвърлянето на храна от хранителните магазини в България“ е темата на дебати по модела на британския парламент, организирани днес от фондация „Биоселена“ и Клуб „Дебати“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Според Драгомира Раева, експерт по проекта „Твоята храна“ на фондация „Биоселена“, в България през 2019 г. средногодишно на човек се пада по 70 кг изхвърлена храна, годна за консумация.

„За България имаме данни от Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Макар че ние имаме една много хубава поговорка - „Храна не се хвърля“ - много от нас реално я знаят, имат някакво уважение към нея, но предвид изобилието от храна, което има около нас, си позволяваме да разточителстваме“.

Раева отбеляза, че според данни от 2016 г. средно в страните членки на Европейския съюз за една година се изхвърлят по 173 кг на човек годна за консумация храна. Но в страни като Гърция този показател е почти двойно по-нисък в сравнение с българския – 44 кг.

„Явно има какво да се направи“, заключава експертката от фондация „Биоселена“ и подчертава, че сред причините за разхищението на храна е загубата на пряка връзка с производството ѝ за голяма част от населението, включително и факта, че голяма част от консумираната у нас храна се внася от чужбина.

Според Раева около 28% от земеделската земя на планетата, или площ по-голяма от тази на Канада и почти равна по размер на Русия, се използва за производство на храна, която впоследствие се изхвърля.

Мартин Михайлов от Асоциация „Дебати“ подчерта, че изборът на темата е направен, тъй като тя позволява проблематизиране в дълбочина и при разглеждането ѝ могат да бъдат представени различни гледни точки и да се получи сблъсък на позиции:

„Всички морално ще си кажат „Ние не трябва да изхвърляме храна!“ Но не можем да разберем дълбочината на проблема и как той е обвързан с толкова много различни сфери от нашия живот.“

В заключение Михайлов подчертава, че дебатите са предпоставка за по-висока информираност и за промяна в личната позиция и отговорност по темата за разхищението на храна.

Драгомира Раева от своя страна отправи апел след днешния дебат. „Всички хора, които се ангажират и участват, да променят нещо, дори само едно нещо в ежедневните си практики…“ 

Сред предизвикателните съвети към гражданите за умно пазаруване и по-малко разхищение на храна, подготвени от нейната организация, тя откроява посланията: „Не ходете на пазар гладни, не се поддавайте на промоции „2 вместо 1“ или разпродажби, вземайте си малка кошница.“

Запис на разговора можете да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16

Екатерина Баксанова: В момента сме като Алиса в Страната на изтеклите мандати

"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си, събират компромати, "консервират" ги като зимнина в буркани за по-удобни времена – обикновено това..

публикувано на 23.04.24 в 09:11