Теодор Тодоров направи инвалидна количка за изкачване на стълби

„От малък искам да направя нещо, което катери стълби. Това беше идеята – да бъде направена инвалидна количка, помагаща на хората“, разказа Теодор в предаването "Рано в неделя".

Количката е направена „с подръчни материали и доста знания“. Разработката отнела около три месеца. „Включително механика, електроника, управление, програмиране, но в сравнение с други прототипи за мен не беше чак толкова сложно“, признава ученикът.

Започната като дипломен проект, Теодор Тодоров се надява количката да се превърне в бизнес начинание, но все още не я е патентовал.

„Идеята е да го направя още по-достъпно за хората, като смаля цената. Имам нов 3D модел, който мога да следвам – да направя втори прототип и оттам нататък може би ще го направя на стартъп и ще се опитам да го предоставям на хората с нужди.“

Теодор не вижда проекта си като източник на основна печалба. "Един такъв продукт е между 9 и 14 хиляди евро, което за един такъв човек просто е немислимо. Моят продукт в момента е на стойност от 1500 лева, което е около 800 долара. Това е драстична разлика“, коментира младият изобретател.

Теодор учи последна година в Технологичното училище „Електронни системи“ (ТУЕС) в София, а проектът му носи младежката награда на БDRJ=

Инвалидната количка на Теодор дава възможност човек с двигателни проблеми да бъде изцяло самостоятелен. Количката още не е пробвана от човек с увреждане, казва Теодор. „Пробвана е от съученик, който се качи и успя да изкачи стълбите на училището.“

Теодор Тодоров планира да продължи да работи по проекта и след като запише „Механика“ в Техническия университет в София.

„И освен това, че ще продължа образованието си в България и впоследствие магистратура навън, ще развивам освен този и други проекти като миналогодишните ми два проекта. Единият беше за по-екологично придвижване в София. Аз до ден днешен се придвижвам с него, може да развие 60 км в час и 40 км пробег, което за рамките на София е много добре.“

Според Теодор Тодоров практиката във фирмите не може да се сравнява с обучението и четенето на теория. Училището му е свързано с много компании и дава директен контакт на възпитаниците си с бизнеса.

Той вече е бил на задължителния си стаж и определя опита си като безценен.

„Шанс да разбереш на какво си способен. Защото в училище има програма, по която всички трябва да учат, а реално на стажа като ти зададат една задача, ти просто трябва да направиш решение на проблема. С това можеш много добре да се позиционираш – колко знаеш и къде си.“