Плаща ли Анджей Дуда на собствената си партия за медиен комфорт преди изборите

По план на 10 май Анджей Дуда, подкрепен от същата партия, ще се състезава за още 5 години като държавен глава. Най-вероятно ще се стигне и до втори тур. Президентският пост е от ключово значение за управленския модел на "Право и справедливост", а самият възход на партията през 2015 година започна именно с изненадващата победа на Дуда срещу Бронисуав Коморовски.

Както Коморовски тогава, Дуда влиза в надпреварата с немалка популярност. Сегашният му най-силен съперник, Малгожата Kидава-Буонска, е далеч зад него в предварителните проучвания, а "Право и справедливост" изпратиха 2019 като победители в европейските и парламентарни избори. Отстрани изглежда сякаш преизбирането на Анджей Дуда може да е чиста формалност. 

През последните седмици обаче се стигна до спекулации, че може да загуби подкрепата на собствената си партия, ако не подпише гласувано от нея решение за допълнително финансиране от 2 милиарда злоти за обществените радио и телевизия. В крайна сметка Дуда подписа чека, но случаят за пореден път освети сложните отношения в полската власт и ролята на пропагандните й канали.

Полският президент Анджей Дуда се озова в ситуация, в която изглеждаше сякаш плаща на собствената си партия за медиен комфорт преди изборите през май, обобщи политическият експерт Пиотр Качински:

„Той сключи сделка, за да одобри финансиране от 2 милиарда злоти или около 500 милиона евро за обществените медии. В замяна той поиска главата на шефа на националната телевизия. В последните 5 години Телевизия Полска е агресивна пропагандна машина на управляващите от Право и справедливост. Въпреки че президентът беше издигнат от тази партия и е бивш нейн член, той беше критикуван от телевизията. Заради това поиска и оставката на шефа ѝ в замяна на финансирането“.

Сложната ситуация е предизвикана от постоянната атмосфера на дворцови интриги в рамките на управляващите в Полша. Силният човек в нея, иначе обикновен депутат в Сейма, Ярослав Качински, открито и бързо сменя премиери и министри в тон с личните си отношения с тях и планираните ходове на политическата дъска. Президентът Дуда е едно от творенията на Качински, но отношенията между двамата невинаги са били безпроблемни. Въпреки това, държавният глава винаги се е поставял в ролята на гарант на реформите на "Право и справедливост", които с неговия подпис стават закони. В случая с подвластната им национална телевизия обаче се образува противоречив триъгълник между Качински, Дуда и директора й Яцек Курски - друг партиен функционер.

„Ситуацията в "Право и справедливост" е като във всяка голяма партия - различни хора защитават различни каузи. Има т. нар. ястреби и гълъби. Яцек Курски е дългогодишен политик от партията и е ръководител на телевизията от 5 години. Той има голям опит в комуникациите и медийните въпроси. Той е един от хората, които провалиха президентската кандидатура на Доналд Туск през 2005 година. Курски стартира очерняща кампания, според която дядото на Туск е бил германски войник през Втората световна война. Кампанията започна само дни преди изборите, нямаше достатъчно време конкретният въпрос да се уточни и Туск загуби. Това показа, че Курски не се притеснява да използва лъжи в преследване на целите си. А те са определени от радикално десни и националистически разбирания. Той подкрепя министрите и политиците в "Право и справедливост", които са по-радикални. Затова и Дуда не беше подкрепян от Яцек Курски. Макар за повечето неща президентъг да е апаратчик, който подписва почти всеки закон на партията, той има нюансирани позиции по някои въпроси“, коментира Пиотр Качински.

В рамките на тези сложни отношения Дуда постави на карта отношенията си с родилата го партия, като поиска оставката на Курски. Последният я подаде, но според анализатори в страната се смее последен, защото остава съветник на новия директор. Дуда на практика не получи каквото искаше, но запази крехкия баланс в отношенията си с "Право и справедливост" и Качински, а същевременно показа поне някакъв собствен политически облик.

Встрани от политическите интриги имаме положението на обществените медии в Полша. Бюджетът на "Полские Радио" и "Телевизия Полска" се формира от потребителски такси. Тези приходи обаче намаляват постоянно и към момента само 8% от домакинствата плащат този налог. През управлението на "Право и справедливост" обществените медии започнаха да получават периодични еднократни финансови инжекции, като наскоро подписаната от Дуда е най-голямата.

500 милиона евро са огромни средства, но без съществена промяна в модела на финансиране, ще стигнат за определено време. Така радиото и телевизията зависят от управляващите по още един начин. Партията оправдава това овладяване с факта, че повечето частни медии са критични към нея. Пропагандните канали на управляващите вече са и неотменима част от самия облик на "Право и справедливост".

Пиотр Качински коментира пред БНР дали Анджей Дуда би загубил президентството без позитивно отразяване в държавната телевизия: 

„Абсолютно да, защото националната телевизия е най-гледана от привърженици на "Право и справедливост". Ако, да речем, лидерът на партията Ярослав Качински каже - "Подкрепяме Дуда, но не ни пука дали ще спечели" - тогава посланията по националната телевизия ще се променят и не се знае какво ще стане. Знаем, че отношенията между двамата не са добри. Казват, че Качински няма добро мнение и не уважава държавния глава. В такъв случай има терен за вътрешни борби, свързани и с телевизията. За момента обаче Дуда няма конкуренция, няма друг кандидат, който "Право и справедливост" могат да подкрепят“.

Това е свързано и със споменатия собствен облик на Анджей Дуда. Като президент на "Право и справедливост" той се превърна в първия полски политик посетил и говорил във всички 380 повиати. В много от посетените от него села и малки градчета подобно внимание е прецедент. Така и Дуда се погрижи за популярността на "Право и справедливост", но и за своята собствена. В посещенията, чинно отразявани от държавната телевизия, той се поставя в ролята на гарант на всички популярни социални програми, въведени от партията - детски надбавки, намаляване на пенсионната възраст и така нататък. Според проучване от февруари, президентът се радва на 60% обществено одобрение. Миналата година партията му спечели европейските и парламентарни избори, макар да изгуби мнозинство в горната парламентарна камара. Пиотр Качински обаче не смята, че президентският вот е предрешен.

„Резултатът от изборите не е предварително ясен поради много причини. След двата вота през 2019 година се видя, че от една страна имаме "Право и справедливост", а от друга - разделена и разнообразна опозиция. В първия тур Анджей Дуда със сигурност ще спечели, но без да достигне границата от 50%. Въпросът е дали на балотажа цялата опозиция ще се обедини зад този кандидат, който се изправи срещу Дуда. Аз смятам, че да, защото изборите са референдум "за" и "против" Дуда и не се отнасят до личността на основния му съперник - Кидава-Буонска, или на който и да е друг кандидат....Социалните програми донесоха голямото предимство за "Право и справедливост" на изборите през 2015 и 2019 година, но те имат ограничена сила, защото не можеш да раздаваш безкрайно. Очаква се икономически спад и бюджетът не е достатъчно гъвкав, за да се харчи безконтролно. Това е и една от причините за противоречия в самото правителство. Миналата година министърът на финанситенапусна поста си заради бюджета, понеже Ярослав Качински обяви нови харчове, за които тя не беше чувала, а трябваше да намери пари“.

Затова и според Пиотр Качински обединен кандидат на опозицията би имал немалък шанс срещу Дуда на втори тур. Под въпрос е дали подобно обединение изобщо е възможно, но е сигурно, че от предстоящите избори зависи дали "Право и справедливост" ще продължат да сбъдват мечтите на национал-консерваторите из цяла Европа. Полша може и да е парламентарна република, но държавният глава има много преки властови лостове.

„Вотът има значение, защото опозицията би могла да спечели президентството, а вече контролира Сената. Според полската конституция двете институции заедно могат да организират референдуми, дори и правителственото мнозинство в Сейма да не е съгласно. Освен това президентът може да налага вето на закони, а "Право и справедливост" няма нужното квалифицирано мнозинство, с което да ги преодолява при ново четене. Затова президентският пост е от значение и изборите са много важни за бъдещето на страната“.