Борис Калноки: Орбан централизира политическата власт в Унгария, но не е автократ

С тези думи на Клеър Хъмфри - част от речта й на церемонията по завършването на випуск 2019 в основания през 1920 година университет Корвинус в Будапеща, се прехвърляме в Унгария. Това висше училище всъщност е пилотният проект за реформирането и на други университети, а според разбунтували се академици и студенти овладяването на висшето образование цели усвояването на атрактивни средства от европейските фондове за изследователска дейност.

Не по-малко оспорвана реформа предстои в Унгария и в учебните планове в средното образование, а целта е да се засили възпитанието в християнски ценности, родолюбие и патриотизъм.

„Предстои преосмисляне на унгарската история и представянето й като героична борба за независимост. Знаете - Унгария е водила множество освободителни войни и е загубила всичките. Досега това се преподаваше в училище, но акцентът се измества върху героичните борби и делото на революционерите“, каза за „Събота 150“ унгарският журналист Борис Калноки.

Най-драстични са промените обаче в учебния план по литература. От задължителния списък отпадат съвременни класици като нобелистът Имре Кертез, както и един от най-значимите унгарски писатели - Петер Естерхази, който приживе не пропускаше възможност открито да критикува авторитарното управление на Виктор Орбан. Вместо тях, унгарските деца ще изучават творчеството на автори, които по един или друг начин са свързани с фашисткото управление на Унгария в средата на миналия век и изповядват идеите на антисемитизма, поясни Калноки.

„В литературата правителството залага на творчеството на автори, които описват в пасторални картини идилията на село, където се пазят старите традиции и християнски ценности. Когато говорим за антисемитизъм в изучаваната литература, става дума основно за двама автори - Йожеф Нирьо и Алберт Вош. Трябва да призная, че и двамата са много добри писатели. Проблемът е, че в годините на Втората световна война Нирьо е бил главен редактор на списание, разпространявало нацистка пропаганда. Освен това по онова време е бил депутат, който по един или друг начин е подкрепял фашисткото правителство на Унгария. А в творчеството си Алберт Вош изповядва антисемитизъм, но в същото време е много ценен автор и до ден днешен един от най-продаваните в Унгария. А причината е прекрасният му език и любовта, с която описва родината си“.

„Говорим за целенасочено преориентиране в учебния материал в посока патриотизъм и родолюбие“, коментира Борис Калноки. Според него темата предизвиква сериозен дебат в Унгария. Протестират учители и родители.

„Особено сред лявомислещите хора, а и учителите в повечето случаи са политически ангажирани хора. Те протестират много остро… Не мисля обаче, че протестът има политически заряд. На фона на политическите реалности в Унгария трябва да признаем, че управляващата националконсервативна партия печели всички избори с 50 и повече процента. А една от най-големите опозиционни партии е още по-крайнодясна, говоря за Йобик. Съвкупността от привържениците на тези две партии, което ни дава картината на политическите настроения в Унгария, представлява над 60% от унгарците. Те със сигурност нямат нищо против патриотичното обучение на децата в училище. На всички национални празници хората тук развяват унгарското знаме, пеят химна с ръка на сърцето, така че това възпитание в патриотизъм и родолюбие винаги е било част от образованието в Унгария“.

Поредна вълна на възмущение - и в Унгария, и в извън пределите на страната - предизвика статия в изданието „Политико“, според която редакторите в държавните медии са получили списък с чувствителни теми, които изискват предварително одобрение. Всякакъв вид тяхно отразяване изисква екипът да изпрати чернова на подготвеното съдържание, която да бъде одобрена на по-високо ниво. Такива чувствителни теми са миграцията, ЕС, правозащитни организации, опазването на климата и Грета Тунберг. Борис Калноки обаче предупреждава:

„Трябва да уточня, че това не се отнася до всички унгарски медии. И изобщо е прибързано да се твърди, че медиите в Унгария са на смъртен одър. Тук има много критични към правителството медии. Това, за което вие говорите, се отнася до държавните радио и телевизия, които са обединени под една шапка. Че държавните медии следват различен дневен ред в сравнение с времето на предишното социаллиберално правителство, е пределно ясно. Но дори и тогава държавните медии бяха проправителствено настроени“.

„Унгария загърбва Европа“ - под такова заглавие група интелектуалци и хора на изкуството публикуваха 80-странично писмо, в което изразяват опасенията си от поетапното подчиняване на медии, образование и наука на властимащите. По този въпрос Борис Калноки отбелязва:

„Винаги, когато ЕС се е опитвал да предприеме някаква наказателна мярка срещу Унгария, това е засилвало позициите на правителството на Виктор Орбан. А причината е, че унгарците възприемат това като намеса във вътрешните работи. Така че никой тук няма да приеме коментар за това какво трябва да учат унгарските деца в училище. А иначе - дълги години в културния живот на Унгария преобладаваха социаллибералните политически възгледи и на консервативно настроените унгарци това им беше трън в очите. В този смисъл в Унгария се води културна война, включително с участието на правителството. Но не мисля, че можем да говорим за доминиращо присъствие на консервативни интелектуалци в обществения живот. Културата действително има своята роля в политическия живот, защото е проводник на идеи и мнения. Новото в Унгария сега е, че вече говорим за намеса на управляващите“.

"Орбан централизира политическата власт в Унгария, това е без съмнение. Нещо повече - политическата власт е скроена по негова мярка. Но въпреки това той не е автократ, неговата власт не е безгранична. Ако останем на тема медии - свободните медии в Унгария са много по-критични и по-достоверни, отколкото са медиите в Германия спрямо правителството. Орбан ще падне от власт, когато загуби мнозинството в парламента, а това се случва на избори. Не е изключено това да стане още на следващите парламентарни избори след две години. На местните избори видяхме, че опозицията може да се обедини и да победи, както стана в столицата Будапеща. Опозиционните партии се обединиха за изборите през 2022 година и е напълно възможно ако не да спечелят, то поне да отнемат абсолютното мнозинство на ФИДЕС", подчерта унгарският журналист.

Коментар на журналиста Борис Калноки за „Събота 150“.