Проф. Ваня Матанова: Време е за стратегия за излизане от кризата

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Силвия Великова с проф. Ваня Матанова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Въпреки наложителните мерки за социална изолация, е крайно време да се помисли за психичното здраве, заяви пред „Хоризонт“ проф. Ваня Матанова, ръководител на Института за психично здраве и развитие.

„Кризата ще свърши, ще има постепидемичен период, но знаем категорично, че тези посттравматични състояния ще продължават дълго време, даже когато формално ситуацията се е нормализирала. Време е да се състави стратегия за излизане от кризата“, коментира проф. Матанова в предаването "Преди всички".

Защо България все още няма пътна карта за завръщане към нормалността и по-лесно ли е да бъдеш в изолация, когато имаш перспектива?

„Да, на чисто психично ниво, ако има срок, в който се каже – май месец ще бъдем вече в друг режим, това безспорно ще облекчи преживяването на изолацията. Но ситуацията е много непредсказуема“, смята проф. Матанова.

„Децата са вкъщи с родителите си. Обаче тези родители са тревожни, уплашени, притеснени, което е нито добро, нито лошо – това е просто нормално за тази ситуация сега. Но тези уплашени, тревожни, объркани родители са вкъщи с децата, децата усещат психичното състояние на родителите си и започват да разпознават другите като ненадеждни, които не могат да им осигурят защита. Затова е необходимо да се говори с тези деца“, посочи тя.

Матанова отбеляза, че много често говоренето за коронавируса е свързано само със забраните и детето не знае защо трябва да остане вкъщи, защо не трябва да ходи на училище. То трябва да бъде започнато с това и то по начин, който е съобразен с неговата възраст.

Проф. Матанова предлага да се помисли за информация тип "брифинг за деца" – за отговори на техните въпроси.

„Отговорът да бъде от обучени психолози, от психотерапевти. Защото много често родителите не знаят как да поднесат тази информация и обикновено я поднасят откъм опасната ѝ страна, което допълнително увеличава страха и тревожността у децата.“