Едно време беше по-добре. Едно време светът беше прегледен, знаеше се, кой е добрият и кой е лошият. След това дойдоха перестройката, Берлинската стена падна, светът стана глобално село. И от тогава кризите се редят на опашка, коя от коя по-комплексна, по-дифузна и по-абстрактна. От върлуващ ислямизъм до милиони бежанци пред портите на Европа.
А сега? Сега ни застигна криза, която все още никой не може да обясни и не може да предскаже, какво ще дойде след нея. Знаем обаче, или по-скоро предусещаме, че никога повече няма да се върнем към социалния живот, такъв, какъвто го познавахме. Какво прави Covid-19 с обществените структури и социалното неравенство, с което като че ли бяхме свикнали? Весела Владкова разговаря с проф. Щефан Лесених, социолог от Мюнхенския университет.
Какви са последствията от пандемията?
Последствията са в много посоки. Принудително сме блокирани в дома си, което означава, че автоматично отпада общественият живот във всичките му измерения - от срещите с приятели и роднини през общуването с колеги до отнетото право на свободно движение и на протести.
Международният валутен фонд излезе тази седмица с предупреждение, че пандемията Covid-19 ще предизвика сериозни социални брожения. Вие споделяте ли тези опасения, проф. Лесених?
Социалните неравенства ще се изострят. Кризите, в това число и пандемиите, никога не удрят всички хора и държави по един и същи начин. Сега чуваме често да се говори, че всички сме в една лодка и че всички сме равни пред вируса, но това всъщност изобщо не е така. Вероятно рискът да се заразиш е еднакъв за всички, но социалните последствия от инфекцията и от извънредното положение съвсем не са еднакви.
Хората, които имат добри доходи, живеят в големи жилища, имат добро образование и много и разнообразни социални контакти, ще се справят много по-добре отколкото бедните, безработните или самотните възрастни хора.
Има разлика както между отделните държави, така и в самите държави. В бедни държави, където така или иначе има социално напрежение, пандемията ще го изостри. Не вярвам, че ще се стигне до конфликти в Европа, в страните от Европейския съюз. Но трябва да свикнем с мисълта, че в бъдеще ще живеем в още по-голямо социално неравенство.
Финансовата и икономическата криза от преди десетина години, която още мъчи някои държави в Европа, задълбочи социалното неравенство. След сегашната пандемия очевидно ще изпаднем в дълбоки икономически трудности. Те пак ли ще бъдат за сметка на бедните държави, проф. Лесених?
За съжаление опитът от финансовата криза подсказва, че последствията и от тази криза в различните части на ЕС ще бъдат много различни. Можем да очакваме, че държавите с добър кредитен рейтинг ще преодолеят кризата по-добре от държави с голям външен дълг, защото ще могат да теглят кредити за възстановяването на икономиката си при по-добри условия. Това, естествено, ще има значение за социалното равновесие в съответната страна. Убеден съм, че неравенството в рамките на Евросъюза ще се задълбочи.
По какво се различава коронакризата от предишните кризи, през които премина Европа?
Тази криза прилича най-много на климатичната криза, защото опасността и сега е абстрактна, не можеш да я видиш и пипнеш. Това поражда и големия страх у хората. Финансовата и бежанската криза бяха съвсем различни. Те имаха образ, можехме да посочим виновника, той имаше име. Това бяха ненаситните банкери и смуглите млади мъже от Близкия изток.
В коронакризата за сега не можем персонифицираме виновника. Имам усещането, че в момента започва да се оформя неговият облик и това е Китай. Вирусът дойде от Китай и не само американският президент го нарече „китайски вирус“.
Във една Ваша статия правите паралел между испанските колонизатори в Южна и Латинска Америка и днешното икономическо нашествие на Китай. Какво е общото между двете епохи, проф. Лесених?
Днес всички се страхуват от китайското нашествие, като например в Африка, където Пекин се опитва да си осигури природни ресурси и да подчини цели държави. Това поведение не се различава по нищо от европейските колонизатори от 19-ти век.
На всичкото отгоре има паралел и с вируса - европейците са пренесли грипа и шарките в Южна Америка, тогава непознати за местното население и причинили много смърт. А сега новият коронавирус идва от Китай. Така сме устроени хората, че винаги търсим вината в другите. Сега виновен ни е Китай.
Поглеждайки напред във времето след пандемията, Вие настоявате за преосмисляне на начина, по който е устроена икономиката на Запада. И смятате, че не можем да продължим да живеем по същия начин. А как да живеем, проф. Лесених?
Фактът, че сме заплашени все по-често от пандемии, се дължи и на начина, по който сме устроили икономическия си живот. Черпим неблагоразумно природните ресурси, намаляваме биоразнообразието, унищожаваме горите - всичко това води до значително по-тесен контакт между хората и животните, което вече е научно доказано и е опасно за нас, хората.
Най-вероятно няма да настъпи съществена промяна. Едно от обясненията е, че след пандемията европейската икономика ще изпадне в рецесия, а това не е добра предпоставка за промяна. Напротив, ние отново ще се втурнем да си осигурим ръст на брутния вътрешен продукт, а от там и на благоденствието ни. Отново ще форсираме индустрията и вероятно ще го направим дори по-радикално отколкото преди пандемията.
Нашето фиксиране върху икономически ръст, индустриално свръхпроизводство, върху безсмисленото свръхпотребление - това е в основата на проблема. И още нещо - трябва да променим начина, по който се разпределят благата. Говоря за солидарност на богатите с бедните. И аз съвсем не съм единственият социолог, който изповядва тези възгледи. Сегашният ни икономически модел се изчерпа. Докато не го проумеем и променим, ще живеем в кризи, като тази, която ни сполетя сега.
Интервюто можете да чуете от звуковия файл.
Турският президент Реджеп Ердоган заяви готовност за трайно мирно решение в Кипър. Той присъства на военния парад в Никозия, където 50 кораба се включиха в отбелязването на 50-годишнината от турската инвазия на острова. Ердоган изтъкна: "На срещата на НАТО във Вашингтон говорих с гръцкия премиер Мицотакис. Засиленият диалог между Турция и Гърция ще..
8,500 млн. устройства с "Уиндоус" са били засегнати от срива, причинен от актуализацията на софтуера на компанията за киберсигурност "Крауд страйк", съобщиха в блог от технологичния гигант "Майкрософт". Отбелязва се, че това е по-малко от 1% от всички машини с тази операционна система. Според Би Би Си инцидентът се очертава като най-сериозният в..
Благотворителен базар в помощ на 18-годишния Мариян Давидов от Смолян събира пари за лечението му в Турция. Момчето страда от лимфобластна левкемия, а престоят в клиниката му в чужбина е между 1000 и 2000 евро на ден. Приказни творения на изкуството са подредени на благотворителния щанд, който отдалече привлича вниманието на минувачите. Част от..
Пожар изпепели къща и няколко земеделски постройки в село Цапарево, община Струмяни. Огънят е засегнал и две съседни къщи, но пристигналите на място огнеборци от Сандански и Благоевград, както и десетки доброволци, са предотвратили пожарът да се разпространи, съобщиха от общинската администрация в Струмяни. Няма пострадали хора. Изгорялата..
Пожарът в района на Беклемето е потушен, съобщават от Министерството на околната среда и водите. Падналият в района дъжд е спомогнал за овладяването на огъня, с който повече от 72 часа се бориха в резерват "Стенето" служители на парковата дирекция, горски стопанства, пожарникари, военнослужещи и доброволци от София и Пловдив. В операцията се включиха..
Това е едно препятствие, което трябва да преборим, едно предизвикателство, с което трябва да се справим. Това заяви почетният председател на ДПС Ахмед Доган пред председателите на младежките структури на ДПС в първата си публична проява след разделението в парламентарната група на Движението, съобщава БТА. Ахмед Доган се обръща към..
Организираната престъпност се разпространява в Европа, предупреди изпълнителният директор на Европол Катрин де Бол, цитирана от ДПА. Пред списание "Шпигел" тя даде пример с увеличения наркотрафик, който на свой ред подхранва насилието. Производството на кокаин в Южна и Централна Америка преживява бум и Европа е залята от този наркотик, отчете Де Бол.
"Държавата е завладяна. Тя се управлява от ГЕРБ и ДПС с щипка ПП-ДБ." Това заяви пред БНР лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. Вече..
По-рано днес, в 11.00 часа, беше свикана среща на лоялните на почетния председател Ахмед Доган, депутати, областни председатели,..
В момента в Европа текат много важни разговори за следващите 5 години, в които, за съжаление, България не участва . Това заяви пред БНР..