Явор Сидеров: Пукнатините в Евросъюза могат да станат пропасти

Икономическото бъдеще на Европа зависи от това какви мерки ще бъдат взети за преодоляване на последиците от пандемията, заяви пред БНР политологът и журналист Явор Сидеров.

„Критичният момент е сега, а не утре. Съвсем наскоро излязоха социологически данни за това, че един много сериозен процент от италианците са изключително разочаровани от ЕС и искат да излязат и от еврозоната и от Съюза“, каза той в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

 „В момента се решава по някакъв начин съдбата на Европейския съюз, колкото и драматично да звучи това. Ако тези мерки не са достатъчно силни, за да изтеглят ЕС от тази криза, пукнатините ще се превърнат в пропасти“, добави той.

Коментарът му идва на фона на решението на европейските лидери в четвъртък това, които одобриха договореното от финансовите министри - 540 милиарда, разпределени в три стълба за спасяване на работните места, за спасяване на малкия и средния бизнес и за спасяване на задлъжнелите държави.

Дори и италианският министър-председател Джузепе Конте, който най-яростно настояваше за коронаоблигации, т.е. общ дълг, се видя принуден да се съгласи на сценарий, обявен часове преди лидерската видеоконференция от германския канцлер Ангела Меркел. А нейният план предвижда отговорът на кризата да премине през европейския многогодишен бюджет (2021-2027), поне в рамките на следващите две години.

Според Явор Сидеров част от проблемите в сегашната криза с коронавируса се коренят в миналото, като „недовършена интеграция или недобре планирана интеграция“.

„Те трябва да бъдат адресирани на политическо ниво сега. Икономическите мерки са едната част от проблема, те са по-скоро спешни… Но политическото бъдеще на Съюза трябва да бъде преразгледано именно през призмата на такива кризи, а ние имахме през последните години поне три – Брекзит, мигрантската криза, дълговата криза. Това е четвъртата“, каза той.

В последната криза, особено в споровете около финансирането на възстановяването от пандемията, се крият старите разделения между Севера и Юга, смята Сидеров.

„Крият се разделенията между „спестовните“ и „прахосниците“, между тези, които настояваха за остеритет при предишната дългова криза и тези, които настояваха за харчене на повече пари, за да се излезе от нея, между тези които произвеждат и продават и тези, които взимат кредити. Поне така го виждат страните от Севера“

Политологът смята, че и четирите кризи са показали „сериозни дефицити във функционирането на ЕС, които трябва да бъдат адресирани незабавно“.

„Европейският съюз трябва да реши най-накрая дали върви към по-дълбока интеграция, и в крайна сметка към нещо наподобяващо федерална държава, или продължава да бъде общност на националните държави“, каза Сидеров.

Според него „светът върви, ако не към нов протекционизъм, то поне към едно осъзнаване, че някои аспекти на икономическата глобализация застрашават националната сигурност на страните“.

„Очевидно ЕС трябва да бъде и по-единен и по осъзнат по отношение на тези заплахи. Следователно икономическият отговор също крие в себе си този въпрос – повече единство, или по-малко единство“, каза той.

Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.