Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Страх и разделение - още едно следствие от пандемията

Участник в протест във Виена с кръст с надпис "В памет на демокрацията в Австрия - април 1945 - март 2020" - 1 май 2020 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Викът“ на Едвард Мунк бледнее пред ужаса, който рисуват медиите.

Този саркастичен коментар на британското издание The Spectator описва много добре настроението, с което живеем. А сарказмът е оправдан - задържането на пандемията благодарение на ограничаването на обществения живот се смята за успех. Но по тази логика всяка държавна свръхнамеса, пък била тя и плод на паника, може да мине за успех. За тази опасност предупреждават все повече критици на масовите рестрикции, въведени вследствие на Covid-19, заради катастрофалните щети, които нанасят на икономиката.

И заради надвисналата заплаха над демократичния ред по време на управление в извънредно положение. Повод за тези размисли тази седмица даде заиграването със страха на хората в Австрия. От протокол от заседание на кризисния щаб във Виена става ясно, че в средата на март канцлерът Себастиян Курц е прегърнал идеята да се всява страх у гражданите, защото те не възприемали сериозно опасността от пандемията. По темата Весела Владкова разговаря с проф. Петер Филцмайер, директор на института за стратегически анализи във Виена, и с Паул Шмит, който ръководи австрийското дружество за европейска политика.

Австрийските министри се радват в момента на особено висок рейтинг, някои от тях с над 70 процента одобрение. Покачва се и доверието към двете партии в правителството - народната партия на канцлера Себастиан Курц и Зелените на вицеканцлера Коглер.

„Така че явно комуникационната стратегия по време на коронакризата е добра“, анализира проф. Филцмайер, но предупреждава:

„Но има и един проблем - в демократична страна, каквато без съмнение е Австрия, е недопустимо писмената правна норма да се заменя от изговореното по време на пресконференция. А това, за съжаление, се случва прекалено често“.

„От една страна данните за броя заразени оправдават този вид комуникация. От друга обаче управляващите се движат по ръба на бръснача, ограничавайки основни граждански свободи. Не всяко решение е правно обосновано. Естествено, никой не знае, какво щеше да стане, ако рестрикциите не бяха толкова строги“, допълва Паул Шмит.

Скандалът в Австрия се разрази тази седмица, когато се появиха съмнения, че канцлерът Себастиан Курц умишлено е подклаждал страховете на хората, тъй като те смятали строгите ограничителни мерки за прекалени. Това се случва през втората половина на март, когато в съседна Италия кризата далеч не беше овладяна, припомня проф. Филцмайер:

„Основният упрек е, че правителството е изградило комуникацията си въз основа на страха на хората. Веднага искам да уточня обаче, че става дума за страх, а не за паника. Да изпитваш страх, по същество, е положително чувство. Ако приемем, че по този начин правителството е искало да предпази гражданите от надвиснала опасност, това е напълно допустимо. От науката комуникация знаем, че ако човек не се страхува, не приема сериозно дадена тема.

Недопустимо е обаче, и надявам се, че това важи и за правителството, да се всява паника. Тогава дори става по-опасно, защото човек инстинктивно блокира и престава да обръща внимание на въпросната тема. В случая - как да се предпазва от вируса.

В конкретния случай никой не знае, колко вълни на инфекцията ще преживеем и съответно, до кога една комуникационна стратегия, основана на страха, може да издържи. Както всичко, така и това поведение в някакъв момент се амортизира. Никой не може да издържи месеци или години наред да живее в страх“.

С обявяването на Covid-19 за пандемия беше даден старт на надпреварата между европейските държави във въвеждането на всякакви ограничения на обществения живот, без оглед на щетите, които ще понесе икономиката.

„Икономическите последствия са много тежки и това дава основания за критика, че лидерите са предприели прекалено строги мерки. Същото важи и за стила на комуникация - да всеем страх у хората, за да спазват ограниченията. Ако се върнем на икономиката, вероятно с по-меки мерки можеше да намалим вредите. В Австрия и други европейски държави драстичното ограничаване на обществения живот забави разпространението на инфекцията, но в същото време нанесе огромни щети на икономиката. Навсякъде расте безработицата и надеждите са, че програмите за социално подпомагане ще успеят да обхванат максимално много хора, останали без работа“, казва Паул Шмит от австрийското дружество за европейска политика.

Казват, че страхът е лош съветник. Но може би не и страхът от непознат патоген, като Covid-19. След месец и половина извънредни мерки по света вече ясно се вижда, че страхът даде крила на управляващите и балансът в разделението на властите е нарушен. Някои лидери дори се видяха във военни мундири.

Проф. Филцмайер за различните реакции в Европа:

„Трудно е да се прецени, коя реакция е била спонтанна, чисто човешка, и коя - плод на стратегически план. Но не мога да си представя, че канцлерът на Германия ще използва военна терминология. По чисто исторически причини. Някои лидери обаче със сигурност не бяха адекватни, когато обявиха война на един микроскопичен вирус и стреляха с топ по врабчета. Като политолог мога да кажа, че поведението на Ангела Меркел беше по-добрият пример за реакция. От гледна точка на демокрацията, мерките, които трябваше да се предприемат, са изключително чувствителни“.

Първомайски протест във Виена.                Снимка: ЕПА/БГНЕСПаул Шмит допълва:

„Европейският съюз е толкова силен, колкото му позволят страните членки. Така че в първия момент държавите явно изобщо не искаха координиран отговор. Сгромолясалият се общ пазар предизвика паническа реакция, а страхът от пренасяне на заразата през границите доведе до връщането на граничния контрол. Всичко това е в рамките на европейското законодателство, но горчивият привкус дойде от липсата на координация.

Всички бяха изненадани от силата, с която ни удари пандемията - както националните правителства, така и европейските институции. Според мен това е причината за първоначалната изолационистка политика. В онзи момент Европейският съюз със сигурност не изглеждаше добре. А той е съюз на солидарността“.

Прави впечатление изненадващо голямата подкрепа за правителствата в Европа, които наложиха строги рестрикции. Австрия е красноречив пример за това. В деня, в който обаче стана ясно, че правителството умишлено е насаждало страх, опозицията се активизира с петиция за незабавното отваряне на икономиката. Проф. Филцмайер коментира:

„В такива времена ролята на опозицията е съществена. Защото тази криза принуди управляващите значително да ограничат гражданските права. Именно в такъв случай опозицията е призвана да контролира властта. Опозицията е призвана и да контролира харченето на милиарди от хазната за спасителни мерки за икономиката.

Опозицията в Австрия, естествено, гледа напред във времето. Чисто тактически крайнодясната Партия на свободата знае, че в момента не може да постигне нищо. Рейтингът ѝ падна до около 10 процента. Но това не ѝ пречи да се подготвя за времето след пандемията, когато се очаква да има много висока безработица, а от това следва и голямо недоволство, което тя би могла да оглави.

Трудностите за правителството ще настъпят през есента или догодина, когато пандемията, надяваме се, ще е отминала, и коалицията ще трябва да се върне към правителствена си програма. Тя обаче е писана, когато в бюджета имаше много пари, които сега ще бъдат използвани за възстановяването след пандемията. Тогава ще се наложи Зелените да се откажат от някои свои „зелени“ проекти, за които просто няма да има финансиране“.

Ако погледнем напред във времето, дали строгите мерки за ограничаване на епидемията са адекватни, или нанесоха непоправими щети на икономиката, които можехме да си спестим? Паул Шмит с анализ на ситуацията в ЕС:

Още е рано за равносметка. Демокрацията е изправена пред много голямо предизвикателство, защото никой не може да каже, кога ще отмине заразата и кога ограничителните мерки ще бъдат вдигнати. В момента в много страни наблюдаваме нарушен баланс в разделението на властите, защото правителствата са иззели правомощия на парламента. И макар в повечето европейски държави демократичният ред да не е застрашен, всички трябва да сме много внимателни.

Тук Европейската комисия има водеща роля, но тя има нужда от подкрепата на страните-членки. Всички ние трябва да си припомним, защо сме се присъединили към евросъюза и какво пише в договорите на ЕС“.

Интервюто можете да чуете от звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Свързани новини

Виена, 16 април 2020 г.

Австрия: Под 100 заразени с Covid-19 дневно, Курц защити политиката си

Новите случаи на заразени с коронавирус в Австрия са постоянно под 100 на ден, похвали се канцлерът Себастиан Курц, който попадна във фокуса на скандал заради умишлено всяване на паника. Днес канцлерът защити поведението си. От протокол от..

публикувано на 29.04.20 в 21:16
ВИЖТЕ ОЩЕ

8 нови случая на Covid-19 у нас, отпада 14-дневната карантина за страни от Европа

За изминалото денонощие за доказани 8 нови случая на коронавирусна инфекция при 1725 изследвани проби.Това съобщи на редовния брифинг по темата главният държавен здравен инспектор дод. Ангел Кунчев. 0,3 процента е увеличението на случаите в сравнение с..

публикувано на 29.05.20 в 08:13

Бедност заплашва 16 млн. деца в Латинска Америка и на Карибите заради Covid-19

16 милиона деца в Латинска Америка и на Карибите ще изпаднат в бедност до края на годината, ако правителствата на страните от региона не вземат мерки срещу икономическата криза, провокирана от пандемията от коронавируса, предупреждават от Детския фонд на..

публикувано на 29.05.20 в 07:54

НС ратифицира споразумение с МБВР за сътрудничество в образованието

Парламентът ще ратифицира на две четения Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между образователното министерство и Международната банка за възстановяване и развитие . Целта е да се осигури сътрудничество и да се подкрепи процесът..

публикувано на 29.05.20 в 07:46

Преглед на българския печат

Водещата тема за днешните вестници е вчерашната спецакция на ДАНС и прокуратурата в 4 града. „Бобокови на прицел за опасни отпадъци“, „Бобокови, братята милионери в опасен бизнес с опитен управленец“, „Боклукът подпали чергата на Бобокови“ - това..

публикувано на 29.05.20 в 07:39

Граждани излизат на протест срещу насилието над животни

Протест срещу насилието над животни ще се проведе от 13:30 до 17:00 ч. пред Министерския съвет в София. Протестиращите ще настояват за прилагането на най-строгите мерки срещу умишленото насилие над животните, защото според тях извършителите остават..

публикувано на 29.05.20 в 04:12

Ислямска държава: Covid-19 е Божие наказание за враговете

Терористичната групировка "Ислямска държава" обяви, че пандемията от коронавируса е Божие наказание за враговете , предаде Ройтерс. Това се посочва в разпространен вчера аудиозапис, в който джихадистите обещават да продължат с извършваните от тях..

публикувано на 29.05.20 в 03:49
Снимката е илюстративна

Откриват автокино в София

Тази вечер ще бъде открито първото в София пандемично автокино. Началото ще даде българският филм "Завръщане" на режисьора Ники Илиев. Организаторите обещават зрителите да станат свидетели и на първия в столицата автоконцерт. Откриването на..

публикувано на 29.05.20 в 03:46