Икономиката на Европейския съюз ще се свие с 15% заради коронавируса, а тази на страните от еврозоната - с 12 на сто. Това са оценките на Европейската централна банка, която в четвъртък реши да засили подкрепата си към държавите от валутния съюз. Това ще стане с по-ниска цена на дългосрочното с кредитиране за банките. Междувременно все повече анализатори гледат именно към Франкфурт с надежда за продължаваща и все по-силна подкрепа, тъй като не виждат скорошно споразумение по финансирането на Европейския възстановителен фонд.
На 6 май европейските лидери отново ще обсъждат темата на заседанието на Европейския съвет, но освен липсата на политическо съгласие, мнозина експерти оспорват ефективността на подобен инструмент. Един от тях е Фридрих Хайнеман от Центъра за европейска икономика в Манхайм. В разговора си с Марта Младенова германският икономист призова за повече европейска солидарност и директни субсидии към европейската хазна, с които да се помогне на европейските държави. Европейската централна банка трябва да продължава с подкрепата си към държавите от еврозоната, заяви още Хайнеман:
„Европейската централна банка играе изключително важна роля в овладяването на кризата и тя се справя много добре, особено ако погледнем към нейната „Пандемична програма за извънредни покупки“. Мисля, че решенията от четвъртък са много балансирани, тъй като Франкфурт не обяви увеличаване на покупките, но гуверньорът Кристин Лагард съвсем ясно и категорично заяви, че банката има готовност да увеличи обема и продължителността на програмата, ако това е необходимо, за да се стабилизира ситуацията в еврозоната.
Мисля, че това е жизнено важно за държави като Италия и Испания, защото практически това означава, че ЕЦБ е готова да купува колкото е необходимо правителствени облигации на тези две държави. По този начин ще удържи лихвите по тях ниски, а правителствата ще имат ликвидност, с която да посрещнат нуждите, провокирани от мерките за овладяване на Covid-19.
Осигуряването на достатъчно ресурс за овладяването на пандемията и отговор на първия икономически шок от нея е първата крачка, но следва още една и тя е не по-малко трудна, а именно възстановяването на икономиката. Какво е мнението ви за създаването на Европейски възстановителен фонд и как трябва да бъде финансиран той?
Това е важна тема, но аз съм скептичен към идеята за създаването на възстановителен фонд. Според мен трябва да има бърза и солидарна реакция към държави като Италия. Въпросният фонд ще трябва да е част от следващата многогодишна финансова рамка - говорим за годините 2021-2027. Ние всички от опит знаем, че разходите от общия европейски бюджет се правят много бавно. Истинските финансови потоци тръгват към столиците най-рано през втората година от бюджета.
Тези пари ще пристигнат твърде късно. Ние се нуждаем от по-бързо решение, говоря за втората половина на тази година. Ето защо аз мисля, че подобен фонд ще бъде погрешен инструмент. Освен това не намирам смисъл в т.нар. коронаоблигации. Между другото, аз не съм притеснен за потенциалното финансиране на такъв фонд или европейския бюджет. То просто ще се осъществи чрез вноски от страните - членки на Европейския съюз. Пак подчертавам обаче, че това е много бавен механизъм, а бързото решение идва от Европейската централна банка. Нейната парична политика е много по-важна от действията на Брюксел.
Да, но Европейската централна банка не може сама да възстанови икономиката в цялата еврозона, да не говорим за целия Европейски съюз.
Напълно съм съгласен с вас. Мисля, че балансът на силите трябва да бъде разпределен между всички, а не всичко да падне върху централната банка. Освен това според Договора от Маастрихт, Европейската централна банка няма право да финансира директно правителствата. Въпреки че не го прави директно, с нейните програми в момента банката практически прави точно това - осигурява възможност правителствата да наберат ресурс, който им е необходим. Честно казано, еврото не е сформирано точно по този начин. Ето защо аз съм убеден, че са необходими фискални инструменти, които са бързи и ефективни.
П
Имаме Европейският стабилизационен механизъм, който е много добър, бърз и ефективен инструмент. Той вече е наличен. Мисля, че европейските лидери трябва да му дадат повече възможности за действие, а не да се обръщат към общия европейски бюджет. Все пак многогодишната финансова рамка е до 2027 година. Тогава пандемията от коронавирус трябва да е напълно в историята. Тогава защо ще правим разходи за овладяването ѝ до края на този период. Няма никакъв разум в подобна идея.
Вие подчертахте, че има нужда от бърз и ефективен инструмент, с който да се отговори на кризата в момента. Ще бъде ли политиката на ЕЦБ наистина достатъчна, за да позволи на правителствата да разполагат с достатъчно ресурс или все пак ще трябва да се помисли за допълнителни средства, които да се набавят на общоевропейско ниво? Освен това - дори и солидарно страните-членки сега да помагат помежду си, ресурсът може да приключи и отново да обмисляме дълг, за да се стимулира възстановяването?
Когато и да отидете на дълговия пазар, за да финансирате определени разходи - независимо дали говорим за коронаоблигации или друг класически вид облигации, това е просто отлагане на плащанията - т.е. отлагане на проблема. Мисля, че разумният подход би бил чрез солидарна помощ. Германия има достатъчно възможности да увеличи дефицита си и да направи трансфер към европейската хазна, за да помогне на нуждаеща се страна. Ако искате го наречете "спасителен фонд", но идеята е парите да достигнат бързо там, където са необходими.
Не мисля, че е напълно наложително да имаме дългови инструменти на общоевропейско ниво. В края това е просто отлагане на плащането на сметката. Тогава всички държави - членки - от Германия до България, ще трябва да участваме в погасяването на това задължение. Рано или късно този момент ще дойде, без съмнение. Няма да има къде да избягаме. Това няма да са пари, които падат от небето. Европейските данъкоплатци ще трябва да платят за тях.
В същото време германските или нидерландските данъкоплатци може да не искат да плащат на италианците и испанците, които са закъсали в момента. Или някоя друга държава да откаже да участва с директни плащания към европейската хазна, защото няма достатъчен ресурс, за да се справи с овладяването на кризата в собствените си граници?
Европа е създадена, за да бъдем солидарни помежду си. Ние се подсигуряваме един друг. Освен това шокът е за всички ни, за 27-те страни членки. Разбира се, всяка държава е различна и ударът от коронавируса в нея е с различен интензитет. Сега е моментът по-малко засегнатите държави да помогнат на по-засегнатите държави. Казано по друг начин, Северна и Източна Европа сега трябва да помогнат на Южна Европа. Ако на някой не му харесва, нека да оставим всички да се справят по свой начин. Не може така. Това е против европейските идеи.
Какво мислите за идеята да се върнем към основите на инвестиционния план на комисията „Юнкер“ като инструмент за стимулиране на растежа?
Да, смятам, че в известна степен тази идея е разумна. Вече е напълно навременна дискусията от какви инструменти ще се нуждаем, за да подкрепим потенциала за растеж на европейската икономика. Планът "Юнкер" и създаденият специално за реализирането му фонд е част от настоящата многогодишна финансова рамка и все още е трудно да се оцени ефективността му. Комисията се кълне в неговия успех, но аз никога не съм видял достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на тази оценка.
Но ми позволете и още една гледна точка - в крайна сметка потенциалът за растеж на държава като Италия не се определя в Брюксел, а в Рим. Още преди кризата с Covid-19, Италия нямаше ефективен икономически растеж от 20 години. Много от системите им са изключително неефективни - като започнем от образованието и завършим до администрацията. Те просто не са конкурентни на останалите европейски държави. Те трябва се справят с тези проблеми, защото в противен случай никакъв помощен пакет от Брюксел няма да помогне на италианската икономика. Не казвам, че не трябва европейска помощ, но в края на краищата всяка държава-членка трябва да преодолее вътрешните си проблеми сама.
Интервюто можете да чуете от звуковия файл.
В 86 секции в 29 МИР - Хасково ще бъде извършено повторно броене на бюлетини от последните избори за народни представители. Те са сред 1 777-те секции, за които Конституционният съд назначи експертиза по исканията за касиране на изборите от ПП-ДБ, "Възраждане", ИТН, БСП и "Величие". КС допусна и петте дела за касиране на изборите и ги обедини..
Днес видяхме безпомощността на политическата класа. Така лидерът на МЕЧ Радостин Василев коментира провала на седмия опит да бъде избран председател на 51-вото НС. Той намекна за преднамерени действия: "Твърдо сме вече за избори. Този парламент не може да роди нищо. Хората вътре се ненавиждат. Не ги интересува председателя на парламента,..
Демократична България няма да подкрепи изключването на Божанков и Лорер от ПГ на ПП-ДБ заради различното им гласуване днес, написа депутатът Ивайло Мирчев във Фейсбук: Даниел Лорер е изключен от "Продължаваме промяната" Божанков и Лорер гласуваха съответно "против" и "въздържал се" за кандидатурата на Силви Кирилов за председател на парламента..
Служебният премиер Димитър Главчев обяви, че оперативен щаб ще реорганизира държавните структури по границата, така че от 1 януари 2025 година да имаме пълна готовност за работа в шенгенското пространство. При посещението си на Дунав мост 2 при Видин Главчев обясни, че контролът по границата с Румъния ще остане за още шест месеца, през които ще се..
Свидетели сме на тотална политическа немощ и краткотрайни политически игри с неясен резултат . Това каза пред БНР журналистката Емилия Милчева и уточни, че страната се намира в състояние, в което " парламентът е блокиран и не може да избере председател , има регулатори и висши съдебни органи , които от години са пресрочили мандатите си и огромната..
Двама от българските граждани, срещу които започна процес за шпионаж в полза на Русия, се признаха за виновни, съобщиха агенция Ройтерс и Би Би Си. В началото на започналия вече по същество процес срещу шестимата български граждани прокурорът Алисън Могран заяви, че Орлин Русев и Бисер Джамбазов са се признали, че са част от конспирация..
Наближаваме към развръзка и за пореден път маските продължават да падат. Видяхте - трима депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) провалиха избора, защото с техните гласове щеше да мине гласуването. Става въпрос за Даниел Лорер, Явор Божанков и Надежда Йорданова. Това коментира пред журналисти в кулоарите на парламента лидерът..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..