Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Може ли Европейски възстановителен фонд да помогне на ЕС

Видеоконференция на лидерите на ЕС
Снимка: пресслужба на Европейския съвет

Икономиката на Европейския съюз ще се свие с 15% заради коронавируса, а тази на страните от еврозоната - с 12 на сто. Това са оценките на Европейската централна банка, която в четвъртък реши да засили подкрепата си към държавите от валутния съюз. Това ще стане с по-ниска цена на дългосрочното с кредитиране за банките. Междувременно все повече анализатори гледат именно към Франкфурт с надежда за продължаваща и все по-силна подкрепа, тъй като не виждат скорошно споразумение по финансирането на Европейския възстановителен фонд.

На 6 май европейските лидери отново ще обсъждат темата на заседанието на Европейския съвет, но освен липсата на политическо съгласие, мнозина експерти оспорват ефективността на подобен инструмент. Един от тях е Фридрих Хайнеман от Центъра за европейска икономика в Манхайм. В разговора си с Марта Младенова германският икономист призова за повече европейска солидарност и директни субсидии към европейската хазна, с които да се помогне на европейските държави. Европейската централна банка трябва да продължава с подкрепата си към държавите от еврозоната, заяви още Хайнеман:

„Европейската централна банка играе изключително важна роля в овладяването на кризата и тя се справя много добре, особено ако погледнем към нейната „Пандемична програма за извънредни покупки“. Мисля, че решенията от четвъртък са много балансирани, тъй като Франкфурт не обяви увеличаване на покупките, но гуверньорът Кристин Лагард съвсем ясно и категорично заяви, че банката има готовност да увеличи обема и продължителността на програмата, ако това е необходимо, за да се стабилизира ситуацията в еврозоната.

Мисля, че това е жизнено важно за държави като Италия и Испания, защото практически това означава, че ЕЦБ е готова да купува колкото е необходимо  правителствени облигации на тези две държави. По този начин ще удържи лихвите по тях ниски, а правителствата ще имат ликвидност, с която да посрещнат нуждите, провокирани от мерките за овладяване на Covid-19.

Осигуряването на достатъчно ресурс за овладяването на пандемията и отговор на първия икономически шок от нея е първата крачка, но следва още една и тя е не по-малко трудна, а именно възстановяването на икономиката. Какво е мнението ви за създаването на Европейски възстановителен фонд и как трябва да бъде финансиран той?

Това е важна тема, но аз съм скептичен към идеята за създаването на възстановителен фонд. Според мен трябва да има бърза и солидарна реакция към държави като Италия. Въпросният фонд ще трябва да е част от следващата многогодишна финансова рамка - говорим за годините 2021-2027. Ние всички от опит знаем, че разходите от общия европейски бюджет се правят много бавно. Истинските финансови потоци тръгват към столиците най-рано през втората година от бюджета.

Тези пари ще пристигнат твърде късно. Ние се нуждаем от по-бързо решение, говоря за втората половина на тази година. Ето защо аз мисля, че подобен фонд ще бъде погрешен инструмент. Освен това не намирам смисъл в т.нар. коронаоблигации. Между другото, аз не съм притеснен за потенциалното финансиране на такъв фонд или европейския бюджет. То просто ще се осъществи чрез вноски от страните - членки на Европейския съюз. Пак подчертавам обаче, че това е много бавен механизъм, а бързото решение идва от Европейската централна банка. Нейната парична политика е много по-важна от действията на Брюксел.

Да, но Европейската централна банка не може сама да възстанови икономиката в цялата еврозона, да не говорим за целия Европейски съюз.

Напълно съм съгласен с вас. Мисля, че балансът на силите трябва да бъде разпределен между всички, а не всичко да падне върху централната банка. Освен това според Договора от Маастрихт, Европейската централна банка няма право да финансира директно правителствата. Въпреки че не го прави директно, с нейните програми в момента банката практически прави точно това - осигурява възможност правителствата да наберат ресурс, който им е необходим. Честно казано, еврото не е сформирано точно по този начин. Ето защо аз съм убеден, че са необходими фискални инструменти, които са бързи и ефективни.

Плажна разходка в Страната на баските, 2 май 2020 г.                              Снимка: ЕПА/БГНЕСП

Имаме Европейският стабилизационен механизъм, който е много добър, бърз и ефективен инструмент. Той вече е наличен. Мисля, че европейските лидери трябва да му дадат повече възможности за действие, а не да се обръщат към общия европейски бюджет. Все пак многогодишната финансова рамка е до 2027 година. Тогава пандемията от коронавирус трябва да е напълно в историята. Тогава защо ще правим разходи за овладяването ѝ до края на този период. Няма никакъв разум в подобна идея.

Вие подчертахте, че има нужда от бърз и ефективен инструмент, с който да се отговори на кризата в момента. Ще бъде ли политиката на ЕЦБ наистина достатъчна, за да позволи на правителствата да разполагат с достатъчно ресурс или все пак ще трябва да се помисли за допълнителни средства, които да се набавят на общоевропейско ниво? Освен това - дори и солидарно страните-членки сега да помагат помежду си, ресурсът може да приключи и отново да обмисляме дълг, за да се стимулира възстановяването?

Когато и да отидете на дълговия пазар, за да финансирате определени разходи - независимо дали говорим за коронаоблигации или друг класически вид облигации, това е просто отлагане на плащанията - т.е. отлагане на проблема. Мисля, че разумният подход би бил чрез солидарна помощ. Германия има достатъчно възможности да увеличи дефицита си и да направи трансфер към европейската хазна, за да помогне на нуждаеща се страна. Ако искате го наречете "спасителен фонд", но идеята е парите да достигнат бързо там, където са необходими.

Не мисля, че е напълно наложително да имаме дългови инструменти на общоевропейско ниво. В края това е просто отлагане на плащането на сметката. Тогава всички държави - членки - от Германия до България, ще трябва да участваме в погасяването на това задължение. Рано или късно този момент ще дойде, без съмнение. Няма да има къде да избягаме. Това няма да са пари, които падат от небето. Европейските данъкоплатци ще трябва да платят за тях.

В същото време германските или нидерландските данъкоплатци може да не искат да плащат на италианците и испанците, които са закъсали в момента. Или някоя друга държава да откаже да участва с директни плащания към европейската хазна, защото няма достатъчен ресурс, за да се справи с овладяването на кризата в собствените си граници?

Европа е създадена, за да бъдем солидарни помежду си. Ние се подсигуряваме един друг. Освен това шокът е за всички ни, за 27-те страни членки. Разбира се, всяка държава е различна и ударът от коронавируса в нея е с различен интензитет. Сега е моментът по-малко засегнатите държави да помогнат на по-засегнатите държави. Казано по друг начин, Северна и Източна Европа сега трябва да помогнат на Южна Европа. Ако на някой не му харесва, нека да оставим всички да се справят по свой начин. Не може така. Това е против европейските идеи.

Какво мислите за идеята да се върнем към основите на инвестиционния план на комисията „Юнкер“ като инструмент за стимулиране на растежа?

Да, смятам, че в известна степен тази идея е разумна. Вече е напълно навременна дискусията от какви инструменти ще се нуждаем, за да подкрепим потенциала за растеж на европейската икономика. Планът "Юнкер" и създаденият специално за реализирането му фонд е част от настоящата многогодишна финансова рамка и все още е трудно да се оцени ефективността му. Комисията се кълне в неговия успех, но аз никога не съм видял достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на тази оценка.

Но ми позволете и още една гледна точка - в крайна сметка потенциалът за растеж на държава като Италия не се определя в Брюксел, а в Рим. Още преди кризата с Covid-19, Италия нямаше ефективен икономически растеж от 20 години. Много от системите им са изключително неефективни - като започнем от образованието и завършим до администрацията. Те просто не са конкурентни на останалите европейски държави. Те трябва се справят с тези проблеми, защото в противен случай никакъв помощен пакет от Брюксел няма да помогне на италианската икономика. Не казвам, че не трябва европейска помощ, но в края на краищата всяка държава-членка трябва да преодолее вътрешните си проблеми сама.

Интервюто можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Микола Солски

Украинският агроминистър плати 2 млн. долара гаранция, продължава да изпълнява задълженията си

Украинският министър на аграрната политика и прехраната Микола Солски е платил гаранцията от близо 2 млн. долара, след като беше задържан по обвинения в корупция.  "Той е освободен от ареста и продължава да изпълнява задълженията си като министър", съобщиха от министерството на аграрната политика и храните на Украйна. Съд разпореди арест на..

публикувано на 26.04.24 в 17:06

Избирателните секции в община Кюстендил ще са с една по-малко

Избирателните секции в Община-Кюстендил ще са 112 - с една по-малко, сравнено с местния вот през октомври миналата година, казаха от администрацията.  Избиратерлните списъци вече са поставени пред помещенията, където ще се гласува, в тях са и около 13 хил. с двойно гражданство, предимно от РСМ, които са с двете си имена.  Секциите ще са с една..

публикувано на 26.04.24 в 17:05

Международна конференция по спинална хирургия в Русе

Петата международна конференция по спинална хирургия бе открита днес в Русе.  Над 100 са участниците във форума, организиран от Русенския университет и лечебни заведения "Медика" в града.  Водещи световни специалисти в областта на ортопедията и неврохирургията се събраха в Русе на конференция, посветена на спиналната хирургия. В научните..

публикувано на 26.04.24 в 16:55

Допълнителните зрелостни изпити по желание ще се проведат от 22 до 29 май

Министерството на образованието и науката ще проведе допълнителните държавни зрелостни изпити по желание на ученика от 22 до 29 май.  Графикът по предмети от общообразователна и профилирана подготовка е публикуван на сайта на Министерството на образованието и науката. Матурите от общообразователната подготовка по математика, география и икономика ще..

публикувано на 26.04.24 в 16:50

47% от 15-годишните ученици у нас не закусват в повечето дни

47% от българските 15-годишни ученици не закусват през повечето дни, което е над средната стойност за всички. Това показват българските резултати от глобално проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за социално-емоционалните умения на 15-годишните ученици.  40% от 15-годишните са съобщили, че пушат или са пили..

публикувано на 26.04.24 в 16:41

Евросанкциите за дестабилизиране на Молдова - удължени с година

Съветът на ЕС удължи с една година санкциите срещу отговорните за подкопаването, дестабилизирането и заплахата за суверенитета и независимостта на Молдова.  В санкционния списък са включени 11 лица и едно образувание.  На попадащите под ограничителните мерки са замразени активите в ЕС, забранено е генериране на средства и достъп до икономически..

публикувано на 26.04.24 в 16:28
Венеция

Протести във Венеция и противоречиви мнения за таксата за еднодневните туристи

Във Венеция от 25 април влезе в сила такса от 5 евро на човек за еднодневните туристи. Това предизвика и протести, и задоволство. Такса при еднодневен туризъм във Венеция от края на април до юли Протестът бе организиран от социални асоциации под надслов "Венеция не се продава, Венеция се защитава". Еднодневните туристи бяха около..

публикувано на 26.04.24 в 16:24