Спектакълът „Светлото бъдеще на битака“ е вдъхновен от текстове от романа „Време секънд хенд“ на нобеловия лауреат Светлана Алексиевич.
„Светлото бъдеще" е утопия, която пропадна, която се компрометира. Животът е нещо друго. Нещо много простичко. Дадено ни е като образ и подобие на Бога. Трябва в него да влезем, не да си измисляме рай, измислен рай, измислени животи и съдба“, каза в предаването "Хоризонт до обед" Иван Добчев.
„Този роман започва да бърка, да вади, да казва неща, които бяха забранени да се говорят, бяха забранени да се анализират, бяха заметени по-късно. Някак си, ако може все едно да не се е случило всичко това, а то се е случило“, допълни той.
Той припомни, че Светлана Алексиевич е посветила десетина години да издирва дисиденти, преживели лагерите или техни близки от бившия Съветски съюз. „Това беше важно според мен да се говори и особено младите хора да влязат в него, защото последното поколение вече съвсем нищо не знае за тия времена“, аргументира се режисьорът.
Алексиевич събира документално гледните точки на хора от двете страни на системата – на жертвите и на палачите. Какво се случва с хомо совиетикус години след разпадането на съветския модел?
„Човеците там, между които бяхме и ние, трябваше някак си да се опитваме да влезем в този модел, да приличаме на него, да се съобразяваме с нормативите, с изискванията на тоя соцживот, който изисква хомо совиетикус, не изисква други хора, със свое си мислене, индивидуални представи и т.н.“
По време на военни, извънредни или сходни на тях положения всички се превръщат в бройки, стават еднакви, като роботи, изтъкна Иван Добчев.
„И тази оруелска мантра наистина ни споходи да ни припомни онези времена. Да, ние живяхме не просто няколко месеца, ние живяхме няколко десетилетия в такава една карантина.“
Има един ген на човека, който е много устойчив и не се поддава на такива неща, смята театралният режисьор. „На една такава тотална карантина, идеологическа. Имало е много, много хора, които са писали и са пълни чекмеджетата. Тези чекмеджета бяха отворени и ние видяхме там, както казва един руски литературовед „глътки краден въздух“.
Метаморфозата от красивата смърт на идеологически рамкираната реалност към красивия живот, който я заменя, от сивите вещи към цветните, от пътешествията само в книгите към истинските – това е много лесна метаморфоза, смята Иван Добчев.
„Хомо совиетикус да стане бандит, да стане бизнесмен, да влезе в играта. Никакви скрупули, никакъв там Бог и разни такива угризения на съвестта, състрадание към ближния и т.н. Това е станало страшно лесно.“
Забравят ли се глътките краден въздух и свобода с преобличането на идеологията в бизнес, за което се говори и в спектакъла?
Хората, които ценят значението на тези глътки, трябва да се опитват да отстояват някакви ценности и някаква хуманност на този нов глобален пазар, изтъкна Добчев, който вижда в това и една от причините да бъде част от мисията на „Сфумато“ и неговия патос „да се противопоставя на това“.
Освен заглавието, и самият формат на ателието „Светлото бъдеще на битака“ е насочен безмилостно към публиката. „Това са послания. Няма сантименти. Нещата са много оголени. Много брутално.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот". Той съдържа насоки и отговори на важни въпроси, свързани с живота и ежедневието на младежи с епилепсия на възраст между 14 и 28 години. На 10.02 организацията отбеляза Световния ден за борба с епилепсията, като отново стана ясно, че липсата на лекарства..
Писателката Виктория Бешлийска гостува на Българското неделно училище в Барселона. В каталунската столица тя се срещна с децата и техните родители в разговор за силата на езика и нишките, които свързват българите по света. Езикът е нашата идентичност и колкото повече изучаваме богатството му, толкова по-близо сме до същността си, каза..
Мисията да показваш, че различните хора не са опасни, и че всеки човек заслужава шанс, продължава и след смъртта - в това вярват близките и приятелите на пеперудения Георги от Перник, който стана звездичка на небето на крехката възраст от 9 години. В негова памет беше представен филмът "Пеперудена прегръдка", в който участват Гого,..
Поредицата "Бесарабски хроники" вече има своя нов том с наслов "Следа в историята ", излязъл през декември миналата година. Описан е периодът от 1762 до 2024 г. Всяка важна дата е разказана в три статии. Съставители са Анна Малешкова, общественичка, писателка, художничка, бивш директор на Дома на профсъюзите в Сливен , на Кинефикация. Тя е..
Кафето сутрин е едно от най-важните сутрешни ритуали за някои хора, за други е отделно изживяване. За това какво е да си бариста в България и какво не знаем за кафето, разказва Момчил Искренов: " На 29 години съм, от два месеца работя като професионален бариста в Coffe shop , отделям време и за заниманията си тук, но иначе имам икономическо..
На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители. В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството. На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..
Исус Ангелов свири от малък на пиано, цигулка и акордеон. Пише есета, разкази и поезия. "Божията Безкрайност" е дебютната му книга, събрала поезията на Исус Ангелов и картините на Ставри Калинов. Той е сценарист и водещ на концертите, които организира в Националния дворец на културата в София. От 2 до 90-годишни са почитателите му. Не искат..
В Къщата на художниците в Плевен е подредена изложба, която е своеобразно емоционално завръщане. Убавка и Костика са едни от най-разпознаваемите и..
Значителна облачност със сняг
Дъжд / Сняг
Сняг
Мокър сняг