Иван Хаджиев, влогър: Театърът трябваше да промени езика, на който говори

Здравейте, мили хора! И добре дошли в моя влог за театър и култура!

Така започват видеата на Иван Хаджиев – той е първият, и засега единствен, театрален влогър у нас. Въпреки че театрите са временно затворени заради коронавируса, Иван пази спомените за добрите постановки отпреди Covid-19 и е в очакване на новите представления в храма на Мелпомена.

„На ръба“ на Александър Морфов „хвърля“ Иван в любовта към театралното изкуство. Преди извънредното положение ходи на театър почти всеки ден.

Първият клип.

„След едно представление – „Великият укротител“ на Димитрис Папайоану, нямаше с кого да го обсъдя, нямаше никъде отзив за него. Осъзнах, че няма никъде блог за театър, още по-малко влог. Това искам да направя, за да си намеря общност – хора, с които да обсъждаме това, което обичам“.

Доколко посланията на едно представление могат да повлияят на начина, по който зрителят възприема света, според Иван е знак за успех:

„Доколко да може да запали нещо вътре в мен на емоционално ниво. Доколко може да ми даде нова информация за един свят. Дали театърът може да ми даде нещо като човек. Той е образователен театър за ума и за душата“. 

Иван признава, че има постановки, за които му е трудно да говори като за „Празникът“ на Явор Гърдев в Малък градски театър „Зад канала“. Впечатленията му падат върху „Братя Карамазови“ в Народния театър, „Договор“ 2019 в Театър 199, „Вечерята“ в Театър „София“. 

След Covid-19 театърът трябваше да промени изцяло езика, на който говори, заради дистанцията между него и зрителя:

„Театър „Възраждане“ и Варненският театър поеха инициативата за представления на живо, които записваха и излъчваха. В тази ситуация театърът не може да съществува пълноценно. Един от корените на театъра е отнет – личното общуване, лице в лице“. 

„Театърът създава една общност, каквато нито едно друго произведение на изкуството не може да създаде“, категоричен е Иван.

Новите технологии предлагат нови възможности. 

„Българският театър може да възприеме голяма част от това, което се прокарва в западния – използването на повече технологии и мултимедия. Гледал съм постановки, при които се излъчва на живо от телефона на един от актьорите на сцената и това се прожектира на екран зад него. Модерните технологии не трябва да заемат мястото на истинската връзка между публиката и актьорите, но трябва да помогнат на изразните средства на сцената. Нашият театър го е страх да направи крачката напред, но сега е бутнат и няма да има избор“.

Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.