Проф. Марк Шанахан: Тръмп и Джонсън не приемат пандемията като здравен проблем

Специалните отношения между Съединените щати и Обединеното кралство си остават специални в условията на пандемията от коронавируса и по един много странен начин.

САЩ са първи в света по жертви на вируса, а Великобритания е първа в Европа по този показател. А двете страни заедно оглавяват световната класация.

Нашият кореспондент в Лондон Веселин Паунов се свърза с професор Марк Шанахан, ръководител на Факултета за политика и международни отношения в университета в Рединг, в търсене на отговор защо тези водещи световни сили се представят най-зле в битката срещу Covid-19.

Печалните резултати в Америка и във Великобритания могат да се разглеждат от много гледни точки и, разбира се, много да се спекулира, както от здравна гледна точка, така дори и от демографски ъгъл. От чисто политическа гледна точка има ли обяснение за лошото представяне на Доналд Тръмп и Борис Джонсън?

Мисля, че със сигурност може да се намери политическо обяснение. То не е едно и също за Съединените щати и Обединеното кралство. Бих казал, че двете страни изповядват неолиберализма, а това означава даване на по-голям приоритет на икономиката, отколкото в други страни, когато вирусът удари за първи път. Но във Великобритания със сигурност има известна самонадеяноост, особено когато говорим за английското чувство за изключителност, за уникалност.

Не става дума за такова чувство в цялото кралство, защото имаме различни ситуации в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Но определено за хората, които ръководят Консервативната партия, това разбиране е валидно, особено сред англичаните. А именно, че ние можем да приемаме нещата както си искаме, че можем да правим нещата по свой начин. В Съединените щати е годината на президентските избори и Тръмп трябва да се справи с пандемията като политически въпрос, но по такъв начин, че да го обърне в своя полза и да бъде преизбран. Това, което той демонстрира, е пренебрежение към опасността за общественото здраве.

Това, в комбинация с неолибералната позиция, която дава приоритет на икономиката, виждаме да води в Америка до най-високия брой на жертвите на Covid-19 в света и респективно за Обединеното кралство - първо място в Европа по същия показател. Нито Тръмп, нито Борис Джонсън приемат пандемията преди всичко като здравен проблем. Ако ѝ бяха обърнали внимание по-скоро, по-ефективно и по малко по-непредубеден начин, кривата със смъртните случаи щеше по-рано да тръгне надолу.

От двете страни на Атлантика виждаме политици популисти, чиято мантра е „Да поемем отново контрола в наши ръце, да се върнем към славните дни от миналото, ние сме най-великите“. Каква роля играе популизмът при вземането на погрешни решения в ситуация като тази?

Популизмът означава даване на прости отговори на сложни проблеми. А това, което Covid-19 показа много ясно, е, че няма прости отговори. Така че дали Тръмп смята, че този вирус не е по-опасен от грипа и просто ще отшуми, или дали Джонсън с мили очи каза на британците миналата неделя „Бъдете бдителни“, няма значение. Нито един от двамата не помогна да се подобри тестването, да се подобри проследяването на заболяването, да се направи нещо за изолирането на онези части от обществото, които са изложени на най-голям риск или които вече са заразени, така че ефективно да се гарантира, че заразата е контролирана и намалява и че здравето на обществото е приоритет на страната.

Популизмът, базиран на политиката на лозунги, не лекува проблемите със здравето, които са пренебрегвани дълго време в институционализираните здравни системи от двете страни на Атлантика. В Обединеното кралство имаме 10 години на затягане на коланите, което доведе до сериозно орязване на финансирането на здравната система, която иначе е изтъквана като светъл пример пред света. Тя на теория наистина е такъв пример, но на практика няма необходимото финансиране, за да оправдае този си статут.

В Съединените щати, разбира се, акцентът е върху индивидуалността. Ако искаш здравето ти да е във възможно най-добро състояние, трябва да плащаш за това. Това функционира по време на висока трудова заетост, по време, когато всеки има здравна застраховка и осигуряване. Но начинът на действие на републиканците при Доналд Тръмп за разрушаване на „Обамакеър“- здравната реформа на Обама, извади повече хора от системата. По-бедните и често по-старите хора и онези, които са на по-ниско стъпало в социално-икономическата стълбица, са тези, които пострадаха най-много от преднамереното пренебрежение на правителството. 

Може ли да се прави сравнение с предишната глобална криза - финансовата от 2008 година с тежките икономически и финансови последици в последвалите години, когато от двете страни на Атлантика пак имаше съвпадение на възгледи на управляващите, но вляво от политическия център, каквито бяха Барак Обама и Гордън Браун?

Да, може да се прави сравнение, но аз не бих го свързвал задължително с лявоцентризма. Мога да кажа две неща. През 2008-а и последвалата финансова криза и Съединените щати, и Обединеното кралство показаха истинско глобално лидерство с намирането на решения и изправиха света обратно на крака с постоянно укрепваща икономика, независимо че беше болезнено.

Те не бяха единствените играчи на голямата сцена. Вижте ЕС и особено Германия тогава с проницателните ходове. Какво се опитаха да направят те? Да възстановят икономиката. Така че отново виждаме това неолиберално влияние, което се основава на постоянен ръст на икономиката за страни като Съединените щати и Великобритания, което е в съответствие с обещанията и целите. Вместо да се мисли по-скоро в социалистически дух - всеки да бъде физически и до голяма степен психически добре - политиката бе насочена към възвръщане на икономическата мощ, икономическото благоденствие. Това със сигурност бе от полза за засегнатите страни.

Необходимо е да имаме баланс между общественото здраве и икономическата мощ. Но по много начини бе по-лесно през 2008-а и последвалите години, защото взетите мерки за данъците и за финансовото стимулиране бяха насочени към хората, допринасящи най-много за благосъстоянието на нацията. Covid-19 не облагодетелства тези хора и щетите са много по-мащабни.

Някои политически коментатори на Острова казаха, че сега Борис Джонсън изглежда променен след личния му сблъсък с вируса, че изглежда дори умерен политик в сравнение с огнените му изяви преди пандемията. Съгласен ли сте с това виждане?

Мисля, че в момента той изглежда като слаб политик. Не мисля, че изобщо се е променил. Борис Джонсън винаги е бил „целесъобразен“ политик. Той винаги гледа да яхне коня на популярността, да се движи в правилните релси. Да се покаже като основна движеща сила, независимо дали става дума за парламентарни избори или реализацията на Брекзит. Не друго, а популистките му лозунги правеха така, че да изглежда добре.

В този момент Обединеното кралство има нужда от спокойно, координирано, фокусирано, вглъбено в детайлите управление, а това определено не е стилът на Борис Джонсън. Така че, макар вирусът да го засегна лично и му нанесе травми, макар и да стана отново баща по това смутно време, не мисля, че той изобщо се е променил. Много е трудно той да бъде анализиран идеологически. Той би се отъждествил с духа на времето, но духът на времето не работи в негова полза и е по-вероятно той да бъде развенчан, а не да достигне държавническото ниво на Чърчил в очите на хората, както би желал. 

В целия този контекст мисля, че е резонен въпросът как Covid-19 ще се отрази на политическото бъдеще на Тръмп и Джонсън.

Зависи от това дали ще постигнат рязкото икономическо възстановяване, към което се стремят. За Доналд Тръмп уравнението е  много просто. Ако икономиката не се завърне в добра форма, ако безработицата не падне до нивата от януари-февруари, той ще загуби изборите през ноември. Американците гласуват на базата на икономическото си самочувствие. Те ще гласуват в зависимост от това как смятат, че президентът се справя с кризата с Covid-19. Засега нагласите не са в негова полза.

Що се отнася до Борис Джонсън, той е защитен с мнозинство от 80 места в Камарата на общините. Неговата партия няма да загуби, ще продължава да е на власт, когато имаме ваксина, когато отмине кризата с вируса. В личен план обаче неговата партия е много безмилостна. Консервативната партия няма да толерира очевидна слабост. И ако до два-три месеца се окаже, че той не е човекът за тази работа, времето му на пребиваване на Даунинг стрийт 10 ще бъде ограничено. В такъв случай той ще остане като бележка под линия в историята на консерваторите, а не като големия държавник, какъвто иска да бъде. Така че наесен Джонсън може да остане без работа като премиер.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.