Извънредното положение заради Covid-19 в Северна Македония беше удължено с още 14 дни, а Държавната изборна комисия поиска още 50 дни за изчистване на избирателните списъци. Пандемията от коронавирус блокира изборния процес в страната, но по всичко личи, че това е добре дошло за някои политици и че всички търсят как да извлекат политически дивиденти от страха на хората за здравето им и за икономиката, за качеството на живот.

Този страх не попречи на националистическите заигравания с България.

В София темата Северна Македония почти не присъства в новинарския поток, но явно в Северна Македония някой има интерес да държи България на дневен ред и да подпалва антибългарска реторика.

От всичко това печеливш няма - не печели нито София, нито Скопие, разказва в репортажа си Тоня Димитрова.

Северна Македония има най-слабо развитата политическа култура в Европа, показва демократичният индекс на Икономист Интелиджънс Юнит за 2019 година. 2020-а не е по-различно - виждаме как политическа формация действа в пълен разрез с понятието партия и се отказва да преследва властта в държавата.

Макар и парламентарна република - в Северна Македония, дори и когато има работещ парламент, нещата все се решават с лидерски срещи. Такава се проведе и тази седмица при президента Стево Пендаровски - единствената реално функционираща институция по време на пандемията. Резултат - нулев. Зоран Заев и СДСМ искаха избори на 14 юни, ВМРО-ДПМНЕ не иска избори сега. Като аргумент се посочва здравето на хората.

„ВМРО-ДПМНЕ иска изборите да се случат час по-скоро, но ви казах, че не искам да бъда премиер, ако има и един човек загинал от Covid-19“, заяви лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски.

Слободанка Йовановска е журналист от „Независен весник“ от години отразява европейската и атлантическата интеграция на страната, била е кореспондент в Брюксел и е с ясна проевроепейска позиция. Според нея ВМРО-ДПМНЕ не мисли толкова за здравето на хората:

„Единственото логично обяснение бе, че вероятно анкетите показват, че рейтингът на правителството се е увеличил, а на ВМРО-ДПМНЕ е намалял и вероятно чакат да дойдат негативните последствия от епидемията, икономическите загуби“.

Според Слободанка този икономически шок така и няма да дойде.

„Искрено не очаквам, че ще икономически шок, работите се преувеличават от икономически групи, за да получат помощ от правителството или някакви привилегии“.

От другата страна е Социалдемократическият съюз на Македония и Зоран Заев. Рейтингът на управляващата партия се увеличи в периода на пандемията и с мерките срещу разпространението на коронакризата и в интерес на Заев е да използва тази вълна и да спечели нов мандат. 

„Ще живеем с коронакризата, затова първият възможен момент трябва да го използваме и до ходим на избори. Поради простата причина, че след края на лятото идва септември, края на септември, октомври, крайните дати са 29 ноември и 6 декември, когато се нарушават всички конституционния срокове“, каза Заев.

Вместо това от ВМРО-ДПМНЕ поискаха Държавната изборна комисия, Комисията по заразни болести, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да се произнесат за това дали е безопасно за хората да се проведе вот. И пак като че ли всички се договориха ходенето до урните да бъде отложено. Още 30 дни извънредно положение означават, че това ще стане най-рано в началото на юли.

Държавната избирателна комисия пък иска да се изчисти избирателният списък - процес, което ще отнеме поне 50 дни.

ДИК попадна под влияние на политическите партии и играят на картата на ВМРО да отлага изборите и така стана нереално да има избори сега, най-рано краят на юни или началото на юли.

На лидерската среща тази седмица Християн Мицкоски и ВМРО-ДПМНЕ не искаха избори, но поискаха нещо друго.

„Съдържанието на дневния ред да бъде допълнено с още една точка и тя е проблемите, които имаме с нашия източен съсед по въпросите на идентичността, което може да бъде реална пречка за напредъка на Македония в евроинтеграцията. За жалост нямаше консенсус, защото председателят на СДСМ отказа да вкараме тази точка в дневния ред, съжалявам, че изпуснахме възможността веднъж заедно да изградим обща позиция за националните приоритети“.

Страстите в Северна Македония се разпалиха преди срещата на върха за Западните Балкани в Загреб и заради позицията на България пред Съвета за външни работи. България иска да се възобнови работата на смесената комисия по Договора за добросъседство, да се намери начин как да честваме заедно Гоце Делчев и да решим въпроса за произхода на македонския език. В предаването „360 степени“  на телевизия Алсат - М, президентът Стево Пендаровски изказа ясната позиция на страната:

„Ако цената да влезем в ЕС е да кажем, че не сме македонци и че нашият език се нарича по друг начин, а не македонски, не ни трябва ЕС“.

Македонците са изморени от 25-годишния спор и блокиране от страна на Гърция и очакваха отношенията с България да се развиват по друг начин, а не с поставяне на условия, казва Слободанка Йовановска:

„Абсурд е някоя съседна страна да изисква от нас да ни каже как да ни се казва езикът. Ние сме суверенна държава, ако трябва, ще си го наричаме марсиански“.

В Северна Македония с гняв посрещнаха и новата книга на Българската академия на науките, озаглавена  „За официалния език на Република Северна Македония“.

„Видяхме една тотална, как да кажа, един памфлет от съобщения от БАН, който ме подсети на памфлетите на сръбската академия“.

Но на Балканите играчите никога не са само двама. След изказването на Стево Пендаровски се намесиха и албанските лидери. Зиядин Села - лидер на една от трите водещи албански партии -  Алианс на албанците, написа отворено писмо до президента и напомни с намигване към София, че официалните езици в Северна Македония са два. Същевременно, обаче, Села се опълчи на Пендаровски за позицията, че страната трябва да се откаже от Европейския съюз, ако цената е македонският език. Според Слободанка Йовановска - спорът между Скопие и София няма да доведе и до вътрешен спор.

Албанското малцинство в Македония по време на спора с Гърция показа, че има разбиране за македонските чувствителности и няма да говори за македонски език и националност, албанците няма да си нарушат позицията и знаят, че със създаване на вътрешен спор, за да се реши външен, няма да се реши нищо в Македония.

И ако Гоце Делчев се оказа препъникамъкът за работата на смесената историческа комисия между България и Северна Македония, то съседите ни отказват твърдо да преговарят за македонски език, отказват и формулировката, че той е изграден върху български диалект.

„Напишете си там в научните книги, че има произход, какво значение има какъв е произходът на македонския език. Защо да е важно какъв произход има македонският език, нарича ли се македонски - нарича се. Кому е нужно Европейският съюз да се занимава с произхода на македонския език, когато трябва да осигурят милиарди евро, за да се прави с икономическата криза в момента...Ние сериозно сме шокирани в Македония“.

Според Слободанка Йовановска България няма достатъчна тежест в Европейския съюз, за да насочи дебата за евроинтеграцията около въпроса има или не македонски език. В средата на юни се очаква Еврокомисията да представи преговорната рамка за Северна Македония и дата за начало на преговорите за еврочленство.

Остава въпросът след членството в НАТО колко е силен стремежът на Скопие и към Европейския съюз. Според Слободанка Йовановска сред македонците вече се зараждат антиевропейски настроения.

Избори не се очертават скоро, парламентът в Скопие не работи, извънредното положение продължава, цикълът на лидерските срещи също, продължават и дебатите за България. От всичко това печели един.

„ВМРО трябва да ви благодарят, защото им дадохте в ръцете нова тема за популистка реторика, въз основа на която могат да водят националистическа кампания“.

Когато и да отидем на избори, винаги ще победим СДСМ, каза Християн Мицкоски в интервю за македонска телевизия тази седмица и пак ще иска обща политическа позиция за България. 30 години политическата класа в Северна Македония не може да избистри позиция за София, не беше ли ясна тази македонска позиция с подписването на Договора за добросъседство?

България така и не е променяла своята - казва „да“ за Скопие пред всяка международна институция и пред всеки световен лидер. И макар пътят от София до Скопие да е осеян с дупки и да няма ни една табела, насочваща към България, българите продължават да ходят и в Скопие, и в Охрид, напук на антибългарската реторика и на политиците, застинали някъде в миналото и отказващи да погледнат в бъдещето.