Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Писателят Златко Енев: В България няма никакъв усет за различния

„Възхвала на Ханс Аспергер” е лична изповед за другата нормалност

Златко Енев
Снимка: Личен архив

"В момента, в който приемете всичко това, вече получавате някакъв шанс да се борите с най-тежките му прояви." Така казва писателят Златко Енев за своя живот лице в лице с аутизма, описан в току-що излязлата му книга „Възхвала на Ханс Аспергер”.

"Тази история започна почти случайно. Поводът беше малко странен – в многото дискусии във Фейсбук покрай Грета Тумберг се изля толкова много кал и помия, у мен се надигна огромно раздразнение – много хора говореха по най-пренебрежителен начин като за увредено дете, идиотче, казано най-грубо. Както всички знаят, тя е диагностицирана със синдром на Аспергер. Установих, че хората не знаят абсолютно нищо за тази тема и говорят абсолютно механично. Нещо, което тук, на Запад, не е позволено от политическа коректност, но в България се лее както си иска. Това, откровено казано, ме вбеси. И тъй като съм баща на дете с реален, тежък аутизъм, просто започнах да пиша, да изливам неща, които съм преживял. Реакцията беше толкова мощна, бях просто ошашавен“, разказа в предаването "Хоризонт до обед" Златко Енев, който за първи път в писателската си кариера е срещнал "такава мощна читателска реакция“.

Така поредицата от 15-16 последователни текста, писани за собствения му сайт и публикувани във Фейсбук, под формата на „все още рехава сбирка от мисли и разкази“, грабва вниманието на издателството.

„Фактът, че започвам да пиша цялата тази история сега, на прага на 60-годишната си възраст, не е случаен. Леа, дъщеря ми, вече е на 23 години. Подчертавам отново, че тя има аутизъм, а не синдром на Аспергер – това е изключително важно, това е и основното неразбиране на проблема. Синдромът на Аспергер е "синдром на чешитите" – обикновено това са високо интелигенти, странни хора, лишени от социални способности, но иначе стигат до гениалност. Докато тежкият аутизъм е неспособност за комуникация и неспособност за функциониране на най-елементарно ниво. Това са хора, които не могат да живеят сами, те се нуждаят от непрекъсната помощ“, допълни Енев. 

Писането е протекло леко, но да се говори за това Златко Енев признава, че е трудно и отприщва вълна от тежки спомени. Сега Леа е един щастлив млад човек, не знае, че е увредена и живее в своята нормалност. „Пее, радва се, тя остава дете доживот. Това е нейната съдба. Тя е на 23 години, но е 5-6 годишно дете - в общуването, в комуникацията си. Не може да чете, но гледа детски филмчета, книжки, слуша музика.“

Ако живееше в България, щеше ли да е възможен този разказ? „Не вярвам, че би могло да се напише по този начин. Не вярвам, че бихме могли да постигнем това, което успяхме да постигнем тук. Цената на всичко това е гигантска, включително във финансово отношение“, отбеляза писателят.

Според Златко Енев има огромна разлика между разбирането за различните и хората с увреждания в Германия, която е и исторически обременена, и България. „В България няма никакъв усет. Традиционно, затворено, провинциално общество, вратите му изведнъж разтресени, отворени със замах преди 30 години, то не може да се адаптира. Реакциите са изключително негативни, независимо дали става дума за хора с различен цвят на кожата или хора с различна психика. Няма приемане. Хората се държат като агресивни птичета в птичарник, които се кълват едно друго до смърт и пази Боже някое да е малко по-различно, ще го убият – ако не физически, то психически“, коментира той.

Аутизмът не е болест, а увреждане и това е изключително важно да се разбере. Разликата в отношението е огромна – на организационно и на всякакво друго ниво, изтъкна Златко Енев пред "Хоризонт". „Докато се считат за болни тези хора, те на практика са изключени от нормалния социален живот.“

Към каква аудитория е насочена книгата? Реакциите на българските родители на деца с увреждания са били почти еднозначни, каза Златко Енев. „Най-после някой да заговори за нещо, за което тук никой не говори.“ Затова и авторът възприема книгата си като "първата лястовица" и се надява тя да отвори път за по-голям разговор по тази тема.

Златко Енев живее и работи в Берлин от 1990 година. Завършил е философия. Създател е на електронното списание „Либерален преглед“, където излиза и поредицата от първоначални текстове, които стават основа на едноименната книга. Автор е на още 6 книги.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Среща с първата дама на българския рок и нейните три кучета в Южния парк

Рок музиката винаги е разпознавана като символ на свободата и знаме на инакомислещите. Освен че кара въздуха да трепти около и в нас, когато я слушаме на живо, тя има силата и да подклажда пориви за промяна. Един човек символ на стремежа към нова, сладка, жадувана свобода през 90- те влиза в обсега на „Изотопия“. Създал песни, пропити от..

публикувано на 07.07.20 в 12:23

Далай Лама дебютира с музикален албум

Духовният водач на Тибет Далай Лама дебютира с музикален албум навръх 85-тия си рожден ден. Албумът му „Вътрешният свят“ съдържа 11 композиции , в които мантри и песнопения са смесени с новосъздадена музика. „ Духовният водач на Тибет е едва двегодишен, когато след изпит е разпознат като 14-то въплъщение на Далай Лама“, обясни..

публикувано на 06.07.20 в 12:39
Дейвид Линч

Дивото сърце на кошмара: Дейвид Линч и неговият "Кът за мечти"

"Всичката тази плът е в такова деликатно състояние, а светът е несъвършен" . Думите са на Дейвид Линч. Наблюдението му стои в центъра на всичко, което е създал. Това и още много неща можете да прочетете в наскоро излязлата книга със заглавие "Кът за мечти" и автори самият Дейвид Линч и журналистката Кристин Маккена . Едва ли е нужно представяне..

публикувано на 05.07.20 в 21:30

Виолета Апостолова – Лети между търпението в графиката и спомените във фотографията

Memento mori, или „помни, че си смъртен“ .  Заглавието е на колективната фотоизложба в рамките на фестивала „Фотофабрика“ в София, част от която е Виолета Апостолова – Лети.  Латинската фраза напомня за мимолетността на живота, но в същото време фотографията е изкуство, което прави безсмъртни миговете, запечатвайки ги на лента...

публикувано на 05.07.20 в 17:41

Боби Косатката: Рокът е особено цвете в България, бори се да оцелее

„Аз преследвам мечтата си от дете и мечтата ми се сбъдна – да съм рок музикант и да пея на големи сцени“. Това сподели пред БНР Борислав Мудолов, известен като Боби Косатката, вокал на групите „Тангра“ и Der Hunds. „Да си част от група, не се учи за ден или два, трябва да имаш сърце и опит. Рок музиката е тежка работа, не е за всеки. Имам..

публикувано на 05.07.20 в 16:17
Петя Гарова

Петя Гарова: Хората с увреждания сме герои, защото живеем в България

Родeна е с увреждане. Лекарите не дават надежда, че момиченцето ще оцелее повече от три месеца. Родителите й я оставят в дом.  Тя е Петя Гарова. Родом от Пловдив, израснала в Петрово. Пътят ѝ я води в Луковит, където завършва училище. В детските си години издава стихосбирка, нарича я "Слънчева капка" . Помага ѝ директорът на дома в Петрово..

публикувано на 05.07.20 в 08:13

Езикът на омразата и социалните мрежи

В сряда над 500 компании официално бойкотираха "Фейсбук" като спряха рекламите си в социалната медия. Целта е да се окаже натиск върху технологичния гигант за предприемане на активни действия срещу езика на омразата. "Фейсбук" ли обаче се нуждае повече от рекламодателите или пък те се нуждаят повече от него?  Адидас, Пума, Кока-Кола, Sony..

публикувано на 04.07.20 в 12:15