Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учени от БАН търсят връзка между свръхактивен белтъчен комплекс и тежките случаи на Covid-19

Снимка: БТА

Учени от Института по биология и имунология на размножаването на БАН правят връзка между тежкото протичане на Covid-19 и свръхреакция на молекулен комплекс, който те проучват вече повече от 10 години. Става дума за ролята на сложен белтъчен комплекс - инфламазомата NLRP3. 

Пилотните изследвания са започнали през 2010-2011 година. През 2016 учените са направили публикация в авторитетното списание „Nature“.

„Показахме, че активиране на инфламазома дори в клетки, които са традиционно смятани за имунотолерантни, създаващи имунотолерантна среда, може да доведе до клетъчна смърт и проинфламаторен отговор - отговор от страна организма, който протича с възпаление“, каза пред БНР проф. д-р Сорен Хайрабедян от Института по биология и имунология на размножаването на БАН.

Сега учените генерират хипотеза, която е в процес на експериментално доказване. Тя е свързана със свръхактивиране на молекулния комплекс в заразените клетки на белия дроб.

Изображение на коронавируса, причиняващ Covid-19

"Проблемът е, че и клетките, които формират малките съдове и белодробните клетки – и двата вида имат този ензим, който вирусът използва, за да влезе в тях. В същото време и двата вида клетки имат инфламазоми, като заразяването и най-вероятно активирането на инфламазомата в белодробните клетки води до по-малки увреди, докато в съдовите клетки това е придружено с особен вид клетъчна смърт, който води до тежко и бързо разрушаване на клетката, което пък като последствие има освобождаване на още повече фактори в околната среда и още по-бурно възпаление. Увреждането на клетъчните стени чрез загиване, масово, на клетките им, води именно до такива запушвания на малките съдове“, поясни проф. Сорен Хайрабедян.

Инфламазомата е в основата на много патологии, свързани и с диабет, и с болестта на Алцхаймер, включително при синдрома на Кавазаки, който напоследък е описван за малки деца, е замесена тази молекула, уточни специалистът.

„Това, което ние правим в момента, е една система, която имитира тази граница бял дроб – съдове, тестваме в реални условия как белтъците, които вирусът произвежда, има два-три кандидата, които в предишния вирус на SARS също са активирали инфламазомата, сега са мутирали значително и предполагаме, че именно тази мутация може да е свързана с по-силна реакция, но искаме да го докажем.“

Има модерни технологии за „генно заглушаване“, които биха позволили да се „заглуши“ свръхактивацията на тези белтъци, тоест терапевтично при по-силно реакция да се повлияе в областта на белия дроб, уточни Сорен Хайрабедян.

„В момента се използват традиционни терапевтични средства, които също потискат имунната система и пречат и на кръвосъсирването. Въпросът в момента е и за ранната диагностика - не се знае кой ще развие такова нещо. Не се развива в първата седмица, обикновено втората седмица от заболяването рязко при някои хора се получават тези усложнения.“

Изображение на коронавируса на Covid-19 (в жълто)

"При определени хора имунната система не реагира ли достатъчно бързо и навреме, вирусът може да направи достатъчно поражения в клетките, за да активира тази система, която ние изследваме и вече тогава тя причинява значителни поражения в клетките", допълни проф. Сорен Хайрабедян.

Как стои въпросът с придобиването на имунитет след преболедуване на сегашния коронавирус - тема, която разделя научната общност.

Имунният отговор не се изразява само в антитела, той означава и развитие на клетки на имунната памет, които впоследствие биха разпознали вируса, подчерта проф. Хайрабедян. Това, което по думите му засега се знае, е че много от хората не развиват антитела и то след добре изявена клинична картина на Covid-19.

„Даже тези, които имат повече антитела, те са прекарали по-тежко заболяването. Има един феномен, при който част от антителата, които се образуват срещу вируса, могат да го подпомогнат да влезе в клетките и да протекат по-тежко нещата. По-важно е дали ще развият хората добра имунна памет от страна на клетъчния отговор. Тоест клетките убийци в организма, при този случай даже се смята, че някои от тези клетки убийци вече разпознават и части от предишни вируси, пак коронавируси, но са протичали леко. Може би затова при определена група хора протичането е по-леко.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Снимки в текста: ЕПА/БГНЕС


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

БДЖ между миналото и бъдещето

Така рекламираният влак София – Бургас пътува 5.55 часа. Според разписанието на БДЖ от 1973-74 г. същият влак по същия маршрут се е движел за 4.40 часа – с онази техника, в онези години, а това е съществена разлика. Това коментира пред БНР експертът по управление и цифровизация на железопътния транспорт Людмил Иванов. Т. нар...

публикувано на 30.07.24 в 11:11
Боян Благоев

Боян Благоев - варненецът общински змиеловец, който се страхувал от змиите

Боян Благоев е единственият в страната общински змиеловец , заема тази длъжност от 4 години, има и лиценз за дейността от МОСВ. Той е родом от Лом, но от 30 години живее във Варна.  " На сезон хващам между 5 и 8 пепелянки, като сега улових такива в Аксаково, Виница, на сметището във Въглен, каза за "Рано в неделя" Благоев по повод увеличения..

публикувано на 29.07.24 в 13:32

Граждански протест в подкрепа на саудитски дисидент от центъра в Бусманци

Граждани се събраха пред пред Административния съд София – град с настояване да бъде освободен саудитският дисидент Абдулрахман ал-Халиди. Причина за протеста е отказ на Държавната агенция за бежанците да го освободи от безпрецедентното му задържане в центъра за мигранти в Бусманци в продължение на почти 3 години, макар Върховният..

публикувано на 25.07.24 в 11:01

На винен пикник край Искъра

Живописното врачанско селце Люти брод е изходна точка на маршрути за винен туризъм, организирани от "Веселите винари". " В нашия край може да се развива прекрасен винен туризъм , тъй като природата е дала, дала, та не е спряла. Както за вина, така и за история, култура, традиции, природни забележителности. Това е миксът, който прави един..

публикувано на 22.07.24 в 14:12

Екатерина Терзиева - Атанасова: Не вкусвайте конкретна храна, вкусете България!

" Заслужава си да пропътувате не половин България, а цяла България няколко пъти, защото във всяко едно кътче от страната могат да бъдат намерени кулинарни богатства и скрити диаманти. Не вкусвайте конкретна храна, вкусете България! ".  Това призова от ефира на БНР и предаването "Пътувай с "Хоризонт"" Екатерина Терзиева - Атанасова, която прави..

публикувано на 22.07.24 в 12:47

Милица Зикатанова: Виното е преживяване!

Виното е преживяване , заяви пред БНР Милица Зикатанова - собственик на винарска изба в Мелник.  Според нея единственият начин да променим мнението на Западна Европа за качеството на българските вина и да засвидетелстваме това високо качество е като показваме на чуждите пазари най-добрите примери , от бутикови винарни, които наистина проявяват..

публикувано на 22.07.24 в 12:03
плаж Силистар

Частна фирма отново събира пари за достъп до плаж Силистар

Частна фирма отново събира пари от шофьорите, отправили се към плаж Силистар в едноименната защитена местност. Става дума за " такса преминаване " през частен имот. Туристи и екоорганизации алармират за подновяването на абсурдното изискване за достъп. Някои от туристите оспорват действията на фирмата, други ядосано плащат и..

публикувано на 22.07.24 в 09:37