„Благодарен на живота“ се нарича неговата стихосбирка, чието заглавие обобщава неговото верую - благодарен и за ударите, и за раните.
Росен Желязков започнал да пише преди 8 години, след самоубийството на брат си, който имал психично заболяване. „Има гробове, които винаги остават отворени. Това е нещо, което ме разкъса и после по някакъв начин започна да ме сглобява в друга форма.“
"Не съм търсил да стана поет, стана без да искам. В началото пишех стихотворения от тъгата. Като се отприщи отвътре нещо, което дълго е било таено в теб… Това е дарба, която се е отключила вследствие на трагедията ми, при която човек изпада в гранично състояние и събужда неподозирани в себе си сили, които са били в латентно състояние“, споделя Желязков.
Когато се случи такова нещо, то те съпътства цял живот – не можеш да го отхвърлиш като загуба, вярва Росен, според когото подобна загуба те „преобразува“, за да търсиш по-задълбочено смисъла на живота. „Това е поетът. Поетът търси смисъла в нашия, метафорично казано илюзорен свят, защото човек винаги се бори с някакви вятърни мелници. От вятърна мелница на вятърна мелница и накрая животът е издухан…“
„Имах някаква наивност в началото като се „открих“ в началото, преди 8 години. Мислех, че всички са като Ботев, като Пейо Яворов. После видях конкуренция, нагаждачество, интриги, кръгове. Мен това вече не ме вълнува, да ви кажа честно. Различният човек винаги ще бъде като „трън в задника“, малко грубо, ще бъде труден за приемане“, смята поетът.
Светът винаги е бил такъв, че не обича онзи, който е не в рамките, а човекът на изкуството винаги се бори със себе си, допълва Росен Желязков. Той самият се бори със собствените си демони, за да чуе своя ангел. „Да казваш – каквото дойде, то по някакъв начин те отваря за нещо по-дълбоко, докъдето ти е пътят, даден от Бога, съдбата, живота и природата.“
„Ако ти не се бориш с демоните си, демоните ще те преборят. Демони звучи много средновековно. Да кажем – няма да можеш да си плащаш за психоанализа, но ще прибегнеш до хапчета“, отбелязва Росен Желязков.
„Творецът трябва да бъде искрен. Ако не си искрен – рано или късно ти се губи талантът и гласът, откъдето чуваш думите да пишеш.“
Поетът може да бъде конформист, може да бъде всякакъв, за да се хареса, убедил се е Росен Желязков, според когото в писането като стихия можеш да откриеш начин да лекуваш себе си.
„Ако не бъдеш фин инструмент на Бога, на музите, няма да можеш да лекуваш себе си и творчеството ти няма да може да трансформира, да преобразува читателите. За пари можеш да бъдеш всякакъв. Времето е време на парите. Но за всеки влак си има пътници. Надявам се като си вървиш по пътя, да ти се отварят пътищата, да вървиш и да се развиваш като творец.“
Росен Желязков е роден през 1971 година. Завършил е „Културно-историческо наследство“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Любовта е чувство, вдъхновение, културен феномен. Но можем ли да я разгледаме и през призмата на науката – какво всъщност се случва в мозъка , какви процеси протичат в него, когато човек обича, когато изпитва привързаност, страст, привличане? Или иначе казано – какво още не знаем за невробиологичните механизми на любовта ? " Любовта е едно от..
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Политиците никъде, никога не работят за хората, те работят за себе си. Навсякъде е било така и така ще бъде. И за се чудя защо гласуваме за тях...
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на..
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато..
Предимно облачно
Разкъсана облачност