Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Поетът Росен Желязков: Цял живот се борим с вятърни мелници

Творецът трябва да бъде искрен, иначе рано или късно губи таланта си

Росен Желязков
Снимка: Личен архив

Колкото повече удари получаваш, в един момент или ще се умъртвиш, или всяко нещо трябва да го приемеш като за добро. Това е философията на Росен Желязков. „Раните провокират да бъдеш по-осъзнат. Осъзнатост, за да може да живееш неглупаво и нахалост, безлично“, твърди той в интервю в предаването "Графити по въздуха".

„Благодарен на живота“ се нарича неговата стихосбирка, чието заглавие обобщава неговото верую - благодарен и за ударите, и за раните. 

Росен Желязков започнал да пише преди 8 години, след самоубийството на брат си, който имал психично заболяване. „Има гробове, които винаги остават отворени. Това е нещо, което ме разкъса и после по някакъв начин започна да ме сглобява в друга форма.“

"Не съм търсил да стана поет, стана без да искам. В началото пишех стихотворения от тъгата. Като се отприщи отвътре нещо, което дълго е било таено в теб… Това е дарба, която се е отключила вследствие на трагедията ми, при която човек изпада в гранично състояние и събужда неподозирани в себе си сили, които са били в латентно състояние“, споделя Желязков. 

Когато се случи такова нещо, то те съпътства цял живот – не можеш да го отхвърлиш като загуба, вярва Росен, според когото подобна загуба те „преобразува“, за да търсиш по-задълбочено смисъла на живота. „Това е поетът. Поетът търси смисъла в нашия, метафорично казано илюзорен свят, защото човек винаги се бори с някакви вятърни мелници. От вятърна мелница на вятърна мелница и накрая животът е издухан…“

Росен Желязков  Снимка: Личен архив

„Имах някаква наивност в началото като се „открих“ в началото, преди 8 години. Мислех, че всички са като Ботев, като Пейо Яворов. После видях конкуренция, нагаждачество, интриги, кръгове. Мен това вече не ме вълнува, да ви кажа честно. Различният човек винаги ще бъде като „трън в задника“, малко грубо, ще бъде труден за приемане“, смята поетът.

Светът винаги е бил такъв, че не обича онзи, който е не в рамките, а човекът на изкуството винаги се бори със себе си, допълва Росен Желязков. Той самият се бори със собствените си демони, за да чуе своя ангел. „Да казваш – каквото дойде, то по някакъв начин те отваря за нещо по-дълбоко, докъдето ти е пътят, даден от Бога, съдбата, живота и природата.“

Ако ти не се бориш с демоните си, демоните ще те преборят. Демони звучи много средновековно. Да кажем – няма да можеш да си плащаш за психоанализа, но ще прибегнеш до хапчета“, отбелязва Росен Желязков.

Творецът трябва да бъде искрен. Ако не си искрен – рано или късно ти се губи талантът и гласът, откъдето чуваш думите да пишеш.“

Поетът може да бъде конформист, може да бъде всякакъв, за да се хареса, убедил се е Росен Желязков, според когото в писането като стихия можеш да откриеш начин да лекуваш себе си.

„Ако не бъдеш фин инструмент на Бога, на музите, няма да можеш да лекуваш себе си и творчеството ти няма да може да трансформира, да преобразува читателите. За пари можеш да бъдеш всякакъв. Времето е време на парите. Но за всеки влак си има пътници. Надявам се като си вървиш по пътя, да ти се отварят пътищата, да вървиш и да се развиваш като творец.“

Росен Желязков е роден през 1971 година. Завършил е „Културно-историческо наследство“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Лалева

Мария Лалева: Не ни трябва толкова много, колкото имахме преди

„Винаги съм вярвала, че миналото понатежава, когато му даваш прекалена стойност. Може би трябва да му дадем толкова стойност, колкото е нужна, без да го преекспонираме, без то задължително да бъде онова нещо, на което да стъпим, за да продължим напред.“ Това каза в предаването "Графити по въздуха" Мария Лалева, автор на нашумелия роман  „Живот..

публикувано на 27.05.20 в 08:51
Петър Владимиров

Републикански шампион по борба изхранва семейството си, като почиства канали

Републикански шампион по борба и бивш състезател по хокей на лед от Велико Търново днес изхранва семейството си, като почиства канали. Работата е мръсна, но парите не миришат, казва за професията си на каналджия 32-годишният Петър Владимиров.  „В тази професия щом се обаждат, значи хората са на зор и ни виждат като едно спасение...

публикувано на 25.05.20 в 15:37
Иван Сергеев

Иван Сергеев: Аз съм от поколението, което дължи всичко на книгите

Журналист, издавал собствен вестник, колекционер на картини, меценат, дарител на книги за библиотеки, читалища, училища и университети. Това е Иван Сергеев, който на финала на своя трудов живот е прегърнал и учителството като своя кауза , влизайки в училището на кюстендилското село Раждавица.  В училище "Св. св. Кирил и Методий" Сергеев учи..

публикувано на 25.05.20 в 14:11
Неделчо Цветков

Неделчо Цветков – Багаин за бойните изкуства и универсалната мъдрост

Неделчо Цвятков Багаин е треньор по бойни изкуства. Това донякъде автоматично го свързва с определен тип философско отношение към света. Багаин е помогнал на много талантливи спортисти да стигнат до своите големи успехи и да се превърнат в негови последователи.  Той е един от учасниците в онлайн разговорите организирани във фейсбук групата „В..

публикувано на 20.05.20 в 18:54
Юлий Йорданов

Юлий Йорданов - босоног по стърнището на белия лист

Юлий Йорданов е автор на  15 книги. Журналист, краевед, литературен критик. В предаването "Графити по въздуха" той представи книгата си  „Босоног по стърнището на белия лист“. Книгата е писана четвърт век. Представлява сборник от негови статии, интервюта, есета, литературна критика, рецензии за постановки, концерти и изложби. Защо..

публикувано на 20.05.20 в 15:14
Златко Енев

Писателят Златко Енев: В България няма никакъв усет за различния

"В момента, в който приемете всичко това, вече получавате някакъв шанс да се борите с най-тежките му прояви." Така казва писателят Златко Енев за своя живот лице в лице с аутизма, описан в току-що излязлата му книга  „Възхвала на Ханс Аспергер”. "Тази история започна почти случайно. Поводът беше малко странен – в многото дискусии във Фейсбук..

публикувано на 19.05.20 в 13:10
Михаил Билалов

Михаил Билалов: Човек си вижда дертовете, като се вгледа назад

„ Ще се опитаме да работим в по-малък формат и ще се опитаме да приканим по-смелите от публиката да свикват с нашето изкуство. Надявам се, че това ще спре и ще започнем да работим нормално. Който е решил да дойде, ще дойде без страх, но трябва да мине време. Сега опипваме ситуацията. Така или иначе това нещо няма да е вечно “. Това сподели..

публикувано на 15.05.20 в 18:27