Трудни времена за Капалъ чаршъ

С малка церемония и при строги мерки за дезинфекция и дистанция една от главните порти на покрития базар беше тържествено отворена в присъствието на областния управител на Истанбул, на кмета на местната община Фатих и на председателя на Управителния съвет на базара - Фатих Куртулмуш.

„Не приемаме никого без маска и без да му е премерена температурата. Обръщаме внимание на хигиената, на спазването на социална дистанция. Редовно през озвучителната система се правят анонси за това. Раздали сме в магазините листовки с основните 14 хигиенни правила, препоръчвани от здравното министерство. Тук няма централна климатична система, за проветряване се използва естествена система, създадена преди 559 години“, пояснява Фатих Куртулмуш пред „Хоризонт“. 

В продължение на 3 месеца дюкяните бяха затворени. „На 23 март, в рамките на мерките срещу пандемията затворихме за посетители Капалъ чършъ. Затворихме 19 от 21 от входовете ѝ, оставихме два отворени, за да могат собствениците и продавачите да посещават магазините си“, допълва Куртулмуш.

Историческата ценност на Големия базар, както той е известен на повечето европейски езици, е свързана с неговата класическа архитектура на арабско-османски покрит пазар. Тя позволява на посетителите да се докоснат до следите от икономическия и обществен живот в миналото в жива среда, а не в музей. В деня на откриването обаче намираме там основно работещи на базара. Продавачът на копринени шалове Махмут не крие тревогата си ще потръгне ли отново търговията.

„Да видим как ще е (въздъхва)… Ние сме изцяло свързани с туризма - той е задължително условие за нашата работа, но все още страната не е отворена за международните туристи. Днес само чистим, подготвяме магазините. За нас тук на Капалъ чаршъ туристите са много важни, има и местни клиенти, но туристите са ни необходими 99%.“ 

В миналото различните еснафи – златари, кожари, бакърджии – са имали свои улици на базара. В момента много от историческите занаяти са заменени от други магазини, които предлагат търсени съвременни стоки. Поради големия интерес към Капалъ чаршъ, някои туристи се оплакват, че цените на сувенирите са силно завишени. Продавач на красиви ръчно изработени луксозни стоки като инкрустирани със седеф шахматни комплекти или изделия от ковано желязо разказва:

„Клиентите ни са основно от Европа, Северна и Южна Америка. Около 90% от стоките ни са ръчно изработени сувенири и подаръци. Някои от тях са изработени в Турция – в Истанбул и в Анадола. Други са вносни – от Сирия, Иран, Египет. Те обаче са по-скъпи, тъй като изработването им отнема много време и се продават по-трудно. Не е лесно, но трябва да продължим.“

В момента дюкяните на историческия базар са около 2 500 и осигуряват препитание на хора от близо 65 различни професии. Според Фатих Куртулмуш Капалъ чаршъ е привлякла около 10 млн. посетители през миналата година. Той се надява скоро базарът отново да се върне към нормалния си ритъм на работа.

„В момента между 10 и 16 часа са отворени 10 порти. Постепенно ще увеличим този брой и работното време, тъй като нормално, особено през лятото, то е от 8.30 до 19 часа.“

Въпреки това обаче търговецът Махмут не е голям оптимист. „Тази година нищо не очакваме. Не смятам, че нещата ще вървят добре по света като цяло. Вероятно ще бъдем на загуба, не очаквам печалби. В момента правим сметки дали ще можем да се задържим изправени на краката си. Сезонът за нас почти свърши, тъй като сме затворени от края на март и ще дойде краят на юни, докато туристите дойдат отново.“

„Никой не ни подкрепя, опитваме се със собствени средства да се справяме, но те привършиха. Има голяма вероятност мнозина да затворят врати“, допълва продавачът.

„На Капалъ чаршъ имаме поговорка – „Ден месец храни, месец ден храни“, не се предава обаче Фатих Куртулмуш, който очаква ако поговорката е вярна, да си покрият загубите от кризата с коронавируса.

Смисълът на поговорката, която има много варианти, е, че понякога в търговията за един ден се изкарват пари, колкото обичайно за цял месец, а друг път са трудни времена, в които за месец се изкарва толкова, колкото обикновено се печели за един ден.

Едно от най-големите притеснения на всички продавачи и собственици са наемите. Търговците са останали три месеца без доходи и искат наемите да бъдат намалени.

„Като цяло наемите са високи. Трябва да се помогне на хората, които работят тук - цените на наемите да бъдат намалени“, коментира продавач на локум.

„Очакванията ни са негативни. Трябва да се направи намаление на наемите поне за тази, поне за 1 година“, смята друг продавача на пазара.

Част от недвижимите имоти на базара са притежание на Дирекцията по вакъфите. В Османската империя вакъфите са били фондации, издържащи джамия, медресе или друг тип организация чрез притежаваната от тях собственост, най-често имоти. Друга част от обектите в Капалъ чаршъ обаче са собственост на частни лица, което прави договарянето за общо намаляване на наемите по-трудно.

Най-спокойно от всички по вековните лабиринти на Капалъ чаршъ сега царствено се разхождат… охранените базарски котки. Пред очите им повече от пет века са минавали съдбите на търговци и мющерии...