Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Все още няма кислородни апарати за домашно лечение, отпускани от НЗОК

| обновено на 04.06.20 в 12:55
Безплатното тестване на белодробните функции е обект на множество кампании.
Снимка: БГНЕС

От години пациентските организации и лекарите се борят кисолородолечението в домашни условия за пациенти с белодробни болести да се заплаща от държавата. След десетки кръгли маси по темата резултат и до днес няма.

От пациентската организация "Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония" сигнализираха, че от 1 юни тази година НЗОК трябваше да започне да заплаща кислородните апарати за домашна употреба за белодробно болните пациенти с хронична дихателна недостатъчност. Това все още не е факт. 

Станимир Тодоров от Бургас е на 56 години, работи като охранител, от години е с фиброза на белите дробове и ползва кислороден апарат. Всичко започнало със задъхване. След като му препоръчали да си вземе кислороден концентратор за домашна употреба, неговият работодател му го закупил. „Аз имах и високо кръвно. Нормализира ми се кръвното. Този апарат насища кръвта с кислород и се чувствам добре, след като го използвам“, разказа той пред „Хоризонт“. Категоричен е, че преносимият апарат пък би те направил по-мобилен и не толкова зависим.

От НЗОК съобщиха за БНР, че кислородолечението в домашни условия все още не се покрива от Касата, защото чакат Експертният съвет по белодробни болести да даде критериите, по които на пациентите ще се отпускат кислородни концентратори.

„В момента все още продължава процедурата по разписване на правилата от специализираната експертна комисия. Доколкото си спомням, преди близо две години същата тази година писа отново тези правила. И ми е странно, че се връщаме в абсолютно изходна позиция, а много от пациентите имат нужда от тези апарати“, коментира в предаването „Хоризонт до обед“ Наталия Маева, председател на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония.

Крайно време е българската здравна система да се погрижи за пациентите с дихателна недостатъчност, категорична е Маева. Всички пациенти, страдащи от редки заболявания на дихателната система, в един момент от живота си стигат до използването на кислородни концентратори по медицинско предписание, уточни тя.

В развитите страни, когато се установи, че пациентът е вече в такова състояние, той получава два апарата: стационарен - за домашна употреба и портативен, с който може да продължи да бъде активен. 

Българските пациенти за жалост остават изолирани. За да могат да живеят, те са „вързани“ към апарата за домашна употреба. Този апарат тежи 20 кг“, поясни Наталия Маева. Според нея употребата на портативни апарати е свързана и с по-дългото оставане на такива пациенти на пазара на труда.

Недоумение защо апаратите все още не се покриват от Здравната каса изрази пред БНР и д-р Александър Симидчиев, пулмолог в МВР Болница. Много дълги години се чака този процес, подчерта той. За определена група пациенти това е единственото, което може да им удължи живота, допълни специалистът. Кислородолечението е животоспасяваща терапия за пациентите с хронична обструктивна белодобна болест и за очакващите белодробна трансплантация. „Така че това е нещо, което е задължително да го имаме в здравната система. То е толкова неотложно, колкото и всички останали видове интервенции, които удължават живота“, отбеляза Симидчиев.

До този момент българските пациенти сами си закупуват апаратите. Цените на стационарните апарати са между 1 800 и 2 500 лева, при преносимите - между 5 и 7 хиляди лева. Обичайно пациентите с напреднал стадий на белодробно заболяване са пенсионери, допълни Наталия Маева. „Постоянно нашето сдружение организира дарителски кампании и считам, че не е редно обикновеният българин, отрупан с всякакви разходи, да мисли да отделя по 10, по 20 лева, за да помогне на някой нуждаещ се.“ 

При апаратите за стационално домашно кислородолечение има и корупционен елемент, твърди Наталия Маева. Някои лекари издавали рецепти с логата на съответните фирми, които предлагат такива апарати, обясни тя.

Има политическа воля кислородотерапията да се поеме от Здравната каса, категорична е доц. Диана Петкова, член на Националния експертен борд по белодробни болести и заместник- председател на Българското дружество по белодробни болести. По думите й ние сме единствената страна в Европа, в която пациентите, които се нуждаят от такова лечение, нямат достъп до него, безплатно или частично реимбурсирано да получават кислород в домашни условия, изтъква Петкова. Според нея датата 1 юни не бива да бъде фиксирана като „случило ли се е това или не се е случило, а като една дата, която показва, че има изминат път“, който скоро може би ще се увенчае с успех за пациентите. "Има воля на институциите, има работа на експертите и е въпрос на време - надявам се да е в рамките на тази календарна година, когато всичко ще се случи."

Само наличието на кислородни концентратори обаче не решава проблема, смята Диана Петкова.
"За тези пациенти трябва да има изработена стратегия и алгоритъм - не само за предписване на кислородолечението, а (за) проследяването, контрола на тези пациенти. Нека не забравяме че кислородът е не семо лекарство, а той, при липса на адекватен и компетентен контрол и управление на приложението му, много бързо може да доведе някои пациенти до смърт", предупреждава тя.
Всички гледни точки чуйте в звуковия файл. 
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Емил Георгиев: Да се преразгледа ролята на доставчиците на социални мрежи

Случилото се както на 6 януари в САЩ (щурмът на Капитолия – бел. ред.), така и след това, трябва да ни даде отправна точка да преразгледаме ролята на доставчиците на социални мрежи в обществото и дали правоотношенията между потребителите и тези социални мрежи са изцяло договорни и най-вече как съдилищата оттук насетне ще се отнасят към жалби на..

публикувано на 18.01.21 в 10:12
Десислава Ахладова

Ахладова: С промени в закона мерките при домашното насилие ще се въвеждат много бързо

„Домашното насилие е един изключително тежък проблем в българското общество, който често за съжаление  остава затворен в рамките на семейството “, заяви пред БНР министърът на правосъдието Десислава Ахладова във връзка с промените в Закона за защита от домашно насилие .  „Според данните от национално представително проучване на тема..

публикувано на 18.01.21 в 10:09

Картофи от Германия и Франция се продават за български, нашите производители са гневни

Големи хранителни вериги и зеленчукови борси у нас продават немски и френски картофи като българско производство и по този начин заблуждават клиентите си. За това алармират от Националната асоциация на картофопроизводителите. Те внасят сигнали до НАП, Комисията за защита на потребителите и до Българската агенция по безопасност на храните с..

публикувано на 15.01.21 в 11:34

Има работещи модели за контролирано заливане - защо не се прилагат у нас

Наводнени къщи, залети пътища, разрушени мостове и водопроводи, скъсани диги. Това са част от последствията след водното бедствие в Благоевградска област, която пострада от приливните вълни на реките Струма и Места и от контролираното изпускане на язовирите. Най-сериозно засегнати са общините Гоце Делчев, Хаджидимово, Сатовча, Банско, Сандански,..

публикувано на 15.01.21 в 08:33

Доц. Любомира Николаева-Гломб: Със SARS-CoV-2 природата ни показа, че има още много да учим

Всяка информация, която ще се събере по време на мисията на СЗО в Китай за произхода на коронавируса, причиняващ Covid-19 , ще бъде ценна. Откривайки произхода на един вирус, ще бъдем подготвени за следващо прескачане на вирус от животно към човек. Това обясни пред БНР вирусологът доц. Любомира Николаева-Гломб от Националния център по заразни и..

публикувано на 14.01.21 в 07:52
Един от корпусите на Университета по архитектура, строителство и геодезия

Инж. Петър Филков: Три пъти по-малко студенти в инженерните специалности

„Проблемите с  управлението на водите у нас се трупат последните години , резултатът се вижда и по многото проблеми с наводненията сега в страната, но изненадващо е, че през зимата има обилни валежи, а не на сняг“, каза в предаването „Хоризонт до обед“ доц. д-р инж. Петър Филков, декан на Хидротехническия факултет в Университета по архитектура,..

публикувано на 13.01.21 в 11:32
Д-р Стойчо Кацаров

Д-р Стойчо Кацаров: Ваксинирането първо на възрастните позволява премахване на мерките

Добрата организация на масовото имунизиране срещу Covid-19 позволява по-либерални мерки. Това мнение изрази пред БНР  д-р Стойчо Кацаров, председател на УС на Центъра за защита на правата в здравеопазването.    Не е нужно да се имунизира цялото население. Планът трябваше да включи бърза имунизация на възрастните хора – например на тези над..

публикувано на 12.01.21 в 09:53