Густав Гресел, ЕСВП: Тръмп не разбира как функционира НАТО

„Елвис Пресли, Тони Бенет, бащата на Сандра Бълок и още не един и двама известни личности са отбили военната си служба в Германия. Днес контингентът наброява около 35 хиляди военни, разположени в 11 бази в Южна Германия, на територията на бившата американска зона след края на Втората световна война. Сега американският президент Доналд Тръмп е на път драстично да намали американското военно присъствие, като предислоцира 9500 военни. За изненада на правителството в Берлин:

„Присъствието на американските военни в Германия служи на сигурността в целия Северноатлантически алианс, т.е. и на Съединените щати. А сигурността е в основата на нашето сътрудничество“, коментира министърът на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер.

Нейният съпартиец, християндемократът Родерих Кизеветер от комисията за външна политика в Бундестага също не скри изненадата си: „Въпроси, като този за разполагането или оттеглянето на военни, би трябвало да се обсъди не само със страната домакин, но и с партньорите в НАТО. Защото става въпрос за сигурността ни и за възприемането на Алианса от външния свят. За Русия или Китай това, което се случва, е признак на слабост“.

Обида прозира и от думите на баварския министър-председател Маркус Зьодер, отраснал край една от американските бази:

„Ако в крайна сметка се окаже вярно, би било наистина жалко. И съвсем не се вписва във взаимното доверие между Германия и Съединените щати. Много е жалко, защото всъщност ние сме партньори. Американската армия и Бундесверът са изградили много добро сътрудничество. Между партньори толкова сериозни неща би следвало да се обсъдят предварително в поверителен разговор, а не да научаваме за намеренията на Америка от вестниците“.

Намерението на Доналд Тръмп да изтегли една трета от американските военни от Германия има пряко отношение и към НАТО. За европейските партньори Алиансът е логичното следствие на историята през XX век с две световни войни. Дори терминът „следвоенен ред“ е типично европейски - след 1945 година Европа не е воювала. За разлика от Америка. До 1989 година американските военни в Западна Германия бяха символ на конфронтацията Изток-Запад. От двете страни на Берлинската стена една срещу друга бяха изправени двете суперсили САЩ и Съветският съюз. А след промените свитият до 35 хиляди военни американски контингент e ключов за Северноатлантическия алианс. Какво бъдеще се очертава пред НАТО, когато основният партньор, Съединените щати, вече не стъпват на идеята за трансатлантическо партньорство в съюз на споделени ценности, а следват изолационизма на един борещ се за втори мандат президент?

Винаги, когато някой е поставял под съмнение стабилността на трансатлантическите отношения след избирането на Доналд Тръмп, от щабквартирата на НАТО в Брюксел идваше добре заучен отговор: „Не слушайте, какво говори Тръмп, а гледайте, какво прави.“ Дали този път ще осъществи плановете си? Не е ясно. Но за всеки случай генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг сметна за необходимо да припомни една до скоро азбучна истина:

„НАТО е единствената платформа, която събира Европа и Америка, при това всеки ден. Разполагаме със структурите и институциите. Това, от което се нуждаем, е политическата воля да използваме възможностите, които ни дава НАТО.

„Предизвикателствата, пред които сме изправени, са толкова комплексни, че никой не може да ги реши сам - нито Америка, нито Европа. Трябва да устоим на изкушението да взимаме национални решения“.

В Берлин депутатът от комисията за външна политика в Бундестага Родерих Кизеветер е по-скоро оптимист:

„Не вярвам, че Съединените щати ще се откажат от НАТО, защото смятам, че Америка има нужда от европейските си партньори, които й пазят гърба. Тръмп е представител на изолационизма, който има дълга традиция в Америка. А ние трябва да помогнем на трансатлантическите сили в Съединените щати, защото се намираме в конкуренция с друга обществена и политическа система. Няма какво да се лъжем - става дума за Китай. Не бива да допуснем Съединените щати да водят сами тази война. Ние държим на международното право и на правилата в търговията, и в това трябва да убедим нашите американски партньори. ЕС и САЩ трябва да вървят заедно, следвайки основни принципи и правила в международната политика.

Трансатлантическото партньорство не е еднопосочна улица. Две неща сега са много важни. Първо трябва да покажем, че европейците сме готови да поемем своята част от задълженията, като отменим американците на Западните Балкани, в Либия, в Близкия и Средния изток, както и по отношение на Украйна и Крим. Т.е. да покажем, че сме в състояние да се грижим за собствената си сигурност.

А второто е да се научим, че не можем мълчаливо да разчитаме на Съединените щати. Трябва сами да организираме сигурността си. Това означава повече ангажимент на европейските страни-членки в НАТО и в ЕС“.

„От решението за изтегляне на американски военни ще пострадат самите Съединени щати, защото в Германия се намират основни военни структури на НАТО - военни болници, бази, щабквартири и т.н.“, припомня Густав Гресел, анализатор на Европейския съвет за външна политика:

„Това ще предизвика главоблъсканици в Пентагона, защото само преди няколко години американците увеличиха контингента си в Германия. Германия и Нидерландия са ключови постове в сухопътната отбрана на НАТО в Европа. В тези две държави се намират големите логистични центрове на Алианса и не можеш просто така да се откажеш от тях.

Пентагонът ще отправи предложения на Белия дом, какви части от къде да се изтеглят, но всичко това ще се проточи поне до ноември, когато са изборите и изтеглянето може и изобщо да не се случи“.

Ако Съединените щати и Германия бяха приятели във Фейсбук, в графата „състояние на обвързаност“ щеше да пише: „сложно е“. От най-близки съюзници Берлин и Вашингтон се превърнаха в два котарака, които си ръмжат през оградата, но не смеят да се сбият.

„Че няма химия между Меркел и Тръмп, е известно отдавна. Германия отдавна е трън в очите на Тръмп - американските медии често дават Германия за пример, а това не се харесва на президента. Меркел е всичко онова, което Тръмп не е. Разбрахме го още по време на бежанската криза. Пандемията Covid-19 и начинът, по който се справя Германия, е най-пресният пример за тази неприязън.

След това дойде и отказът на Меркел да участва в срещата на върха на Г-7 в САЩ. Формалната причина е пандемията, но всички знаем, че причините са политически“, посочва Густав Гресел.

Спорният американски посланик Ричард Гренел напусна предсрочно Берлин, защото получи повишение от президента Тръмп. А той беше яростен противник на външната политика на Германия и не пропускаше възможност да упрекне правителството, че не отделя достатъчно финансови средства за отбрана. Берлин все още е твърде далеч от поставената от НАТО цел за два процента от БВП.

Густав Гресел: „Тръмп не разбира как функционира НАТО. Разбира се, американският военен бюджет е много по-голям от този на Германия, но американците финансират много военни операции извън НАТО. Тази тенденция ще се засили, защото Съединените щати изместват фокуса си върху Азия, където Китай вече е основна военна сила.

В същото време никой не оспорва факта, че Германия трябва да увеличи разходите си за отбрана. Бундесверът е една от малкото европейски армии, които функционират добре и на които може да се разчита. Да не говорим, че чисто географски се намира на ключово място в Европа. Така че ще ми бъде интересно да разбера, от кои точно военни в Германия може да се лиши Пентагонът, без да се наруши оперативната готовност на НАТО.

Германия и Нидерландия са ключови за усилване на източния фланг на НАТО, както и за операции в Африка и в Близкия и Средния изток“.

Надмощието като единствена гаранция за националната сигурност - така би могла да се обобщи тактиката на американския президент Доналд Тръмп във външната политика.

Означава ли това, г-н Гресел, че НАТО не е част от стратегията за сигурност на Тръмп?

По-скоро НАТО не е част от мирогледа на Тръмп. Но да си на власт означава работа в екип. В този смисъл американският министър на отбраната Еспър и целият му екип са на друго мнение - за тях НАТО е част от системата за национална сигурност на Съединените щати. След пореден туит на президента администрацията трябва да приложи решението му, съобразявайки се с правните норми. Много често това е невъзможно и така може да се окаже, че президентските намерения за изтегляне на военни от Германия не са осъществими.

Погледнато по-глобално за американците НАТО е загубила от чара си, но съвсем не е отживелица. Все още има прекалено много американски войници в Близкия изток, а и регионът съвсем не е спокоен, така че Съединените щати да го пренебрегват. Това важи и за следващия американски президент - който и да е той.

Може би това е моментът, НАТО да преосмисли ролята и действията си?

Скептичен съм. В началото на мандата на Доналд Тръмп се чуваха такива мнения - че сега е моментът, европейците да се погрижат за себе си и да излязат от сянката на Америка. За съжаление, няма особено видими действия в тази посока. Някои източноевропейски, и на първо място съседни на Русия държави увеличиха отбранителните си бюджети. Но те взеха това решение преди НАТО да си обещае отделянето на повече бюджетни средства за отбрана и беше свързано по-скоро с анексирането на Крим.

Що се отнася до общи операции, до операции с мандат на ООН, до решението, в кои региони и как да се ангажират, кои източни съседи да подкрепят, например черноморските държави, европейците не са предприели нищо значимо. По всички тези въпроси Европа продължава да разчита на това, че американците ще поемат основната тежест. В този смисъл не съм сигурен, че преизбирането на Тръмп ще даде тласък на европейското еманципиране.

Как трябва да реагират европейските партньори на Съедините щати в НАТО?

Тръмп вече е в предизборна кампания и на този фон европейците трябва да се въздържат от реакция. Ако Тръмп загуби изборите, а това съвсем не е невъзможно, тогава въпросът ще се разреши от само себе си. Ако обаче сега европейците се възмутят и Тръмп спечели през ноември, тогава отмъщението му ще бъде грандиозно. Така че в момента правилното поведение за Европа е да запази спокойствие и да прояви търпение.

Полша не успя да се въздържи и се надява, че изтеглените от Германия военни ще бъдат разположени в Полша.

Поведението на Полша е погрешно. Полша се самопредлага за разполагането на американските военни от Германия и във Вашингтон това се възприема като защита на политиката на Тръмп. Интересно ми е, какво ще прави Полша, ако през ноември бъде избран демократ за президент.

Обявеното намерение за намаляване на числеността на американските военни в Германия ще повлияе на геополитическия баланс в Европа. Русия вероятно е доволна от разнобоя в Северноатлантическия алианс, още повече, че Москва отдавна настоява за пълното изтегляне на американските военни от Европа.

Официално Русия също се въздържа от изявления. Неофициално обаче в проруските пропагандни канали се чуват одобрителни коментари. Москва, естествено, би се радвала, ако всички американски военни напуснат Европа. Но в никакъв случай намеренията на Тръмп не бива да се тълкуват като услуга, която той прави на Путин.

Погледнете инициативата на френския президент Еманюел Макрон за ролята на Русия в стратегията за европейска сигурност. Да оставим настрана, че аз съм скептично настроен - това просто показва, колко разединените са европейците по основния въпрос за отношенията с Русия.

За много източноевропейски държави идеята на Макрон за сближаване с Русия се оказа много по-опасна от заиграването на Тръмп с Путин. Когато Макрон се изправи и каза, че иска да еманципира Европа от Америка, най-малко 15 европейски държави скочиха и казаха, че не са съгласни. Така че желанието за отпор на Европа срещу Тръмп е разбираемо, но когато настъпи моментът, отпор няма, защото наяве излизат всички различия между европейците.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.