Как общуват със света хората с говорен дефект

Фотографът Ангел Захаринов и психологът Владислав Цеков обединиха сили и правят тениски „Дишай“ в помощ на заекващите у нас. Цеков разказа:

Правим персонално бродирани тениски от 100% органичен памук, но ако разгледаме нещата на по-дълбоко ниво, всъщност създаваме платформа, в която хората могат да се изразят смело пред света и нашето мото е „make a statement“ или, преведено на български: „заеми позиция, изрази себе си“.Точно така се роди идеята да създаваме социалните инициативи. Направи ни впечатление, че България, а и като цяло по света, не се говори достатъчно за важни социални проблеми. Никой не говори за депресия, за паник атаки, за хранителните разстройства и за заекване….

Преди няколко седмици Ангел се свърза с нас - млад и изключително талантлив фотограф, който на 20-годишна възраст вече е снимал най-големите лица в бранша. Той се свърза с нас и каза „Аз заеквам искам да го споделя със света! Искам да се изправя смело и да разкажа историята си!“. Това за нас беше преломният момент, в който знаехме, че можем да създадем нещо истинско, което добавя стойност живота на хората. В продължение на няколко седмици заедно с него се подготвяхме активно за инициативата. Той избра думичката „Дишай“ или на английски “Breathe in” и направихме тениска с този цитат, защото, когато е ходил на терапевти и на логопеди, всички те са му казвали: „Дишай, дишай, дишай“ и, когато му стане трудно и не може да се изкаже, той спира, поема си въздух и просто диша“

Ангел Захаринов сподели, че най-трудно е когато си малък и имаш говорен дефект:

„Като ставаш все по-голям, ставаш по-социален и по-окей с това, че имаш това в себе си, защото ти нямаш и избор. Всъщност имаш и той или да си асоциален, или да седнеш и да кажеш: „Заеквам и това е окей“.

Захаринов и Цеков са направили и видеоклип който разказва личната история на Ангел и пътят му от стеснително дете до превръщането му в човека, който е днес. Двамата ще направят обща платформа, в която хората да общуват помежду си и да търсят общо решение на проблемите, допълни Цеков. В момента в България заекването не се разпознава като някакво нарушение, за което трябва да се отделят публични средства:

„В България няма ясна информация какво трябва да се направи, когато се говори с човек, който заеква. Никой не ти каза къде трябва да отидеш, ако имаш въпроси! Няма една централизирана платформа. Това е просто безумно, защото по статистически данни в България над 70 000 души заекват. Крайно време е да се направи нещо и ние сме тези, които ще направят. Проблемът не е заекването. Проблемът са допълнителните психологични усложнения, които следват от заекването, защото човек се затваря в себе си и се изолира. Той може да изпадне в депресия, може да получи паник-атаки, могат да му минат и самоубийствени мисли заради това…“.