За сръбският Александър Вучич няма никакви промени на вътрешнополитическата сцена. Неговата Сръбска прогресивна партия спечели убедително парламентарните и местните избори миналата неделя. В народната Скупщина президентското мнозинство ще е вече квалифицирано и няма да има опозиция. Защото повечето опоненти на Вучич бойкотираха изборите, а малкото, които участваха във вота за парламент, не успяха да минат прага от 3 процента.

Социалдемократическата партия с лидер бившия президент Борис Тадич участва само в местните избори, и то само в някои общини. Една от тях е Врачар, в центъра на Белград - бастион на опозицията от времето на Слободан Милошевич. Листата на социалдемократите там оглави Константин Самофалов и те успяха да се класират трети, но все пак с двуцифрен резултат - 11 процента от гласовете.

Защо за пореден път сръбската опозиция остана разединена - дори в опита си да делегитимира изборите с бойкот? Как се стигна до тази ситуация? Има ли шанс скоро да има промяна?

Вучич, откакто взе властта през 2012 година, старателно работи за унищожаване на всякакъв вид опозиция. И, за съжаление, има голям успех. Той е един автократ, който не подбира средства в битката срещу политически инакомислещите. Сърбия е вече напълно превзета от него. Тя е държава, в която управлява авторитарен режим, в която почти няма свободни медии, няма и свободни избори. Държава, в която един човек взема решенията за всичко.

Александър Вучич очевидно е един от най-добрите ученици на Слободан Милошевич. Все пак беше министър на информацията по негово време. И управлявайки по гьобелсовски, дърпа конците на всички. Затова е озадачаващо, че, въпреки всичко това, получава потупвания по рамото от някои влиятелни центрове на международната политика.

Опозицията не постигна достатъчна степен на единство. Въпреки че вероятно и пълно единство нямаше да е достатъчно за една първа малка победа срещу системата на Вучич. Много по-слаби сме така. Председателят на моята партия - бившият президент Борис Тадич, непрекъснато настоява за общи решения на истинските опозиционни партии - за пълен или частичен бойкот, но досега няма резултат.

Защо бойкотирахте парламентарните, но не и местните избори?

Бойкотът е срещу начина, по който Вучич управлява държавата. Не искахме да легитимираме фалшивите му парламентарни избори. А бойкот на местния вот щеше да е практически бойкот срещу гражданите - да ги оставим на произвола на локални шерифи, които също да ги малтретират от името на Александър Вучич.

Но - ако преди тези избори имаше няколко „свободни“ общини - бих споменал Шабац, Парачин и Стари град в центъра на столицата Белград - там опозицията претърпя поражение. А аз съм убеден, че това нямаше да е така, ако бяхме излезли заедно на местния вот.

Така пропуснахме шанс с няколко малки победи да нанесем удари по вучичевата машина. По модела от 1996 година - когато опозицията излезе единна на местните избори срещу Милошевич и му взе около 50 големи града и общини. Това беше първата крачка към свалянето на Милошевич от власт. Той падна чак през 2000-ата. Така и срещу Вучич можем да се борим с малки победи - една по една, готвейки се същевременно за решаващия удар на бъдещи парламентарни избори или на президентските.

Възможно ли е наистина, след толкова много междуособици и неуспешни опити, да възкръсне опозицията, която помним от края на управлението на Милошевич? С кого бихте могли да се обедините вие социалдемократите?

Сега повече от всякога е ясно, че, за съжаление, коалирането на идеологически разнородни опозиционни партии, които имат и различна мотивация, не е начинът да се борим срещу Вучич. Трябва ни една силна политическа партия, която да е способна да се противопостави на Сръбската прогресивна партия във всяка община и град.

Защото тя има 750 хиляди членове. Ще напомня само, че населението на Сърбия наброява малко над 7 милиона души. Толкова членове в Сърбия не е имал дори Съюзът на югославските комунисти в еднопартийната система, а днес все пак поне на теория имаме демокрация.

Можете ли да постигнете това още на президентските избори през 2022 година и на кметските в Белград?

В тези изборни надпревари ще можем да се противопоставим на властта. Но за да успеем, трябва да имаме единна формация, и тя да е гражданска, проевропейска и ляво от центъра, каквато някога беше Демократическата партия.

Успехите, които постигнахме, в общините, където участвахме сега заедно с идеологически сродни партии, са нещо положително от гледна точка на това, че вече ни е ясно какво трябва да правим занапред. Относително достатъчно време имаме да се подготвим - малко по-малко от 2 години.

С какво помага на Сърбия безрезервната подкрепа за Вучич от високопоставени политици на ниво Европейски съюз, като лидера на ЕНП Доналд Туск? Той го поздрави и му пожела успех сърдечно и преди, и след изборите.

Вучич и Томислав Николич получиха подобна подкрепа и през 2012 година в самия ден на президентските избори, когато Николич победи Тадич. Тогава на сайта на Европейската комисия 4 часа преди затварянето на избирателните секции се появи честитка към Николич за победата му, която още не се беше случила, защото изборите още не бяха свършили. От Еврокомисията обясниха, че била станала грешка. (смее се)

Разбира се, сервилността на Вучич по отношение на Косово - фактът, че с Брюкселските споразумения предаде всичко на Прищина, е достатъчно определени висши европейски политици като Туск да го подкрепят. Но подкрепяйки него, те подкрепят автокрацията, унищожаването на демокрацията в Сърбия, на независимите институции, на свободните медии, на гражданските свободи, на правосъдната система.

Въпреки това, ние и съюзниците ни, с които ще се опитаме да изградим силна опозиционна партия, няма никога да се откажем от членството на Сърбия в Европейския съюз. Защото за Сърбия няма алтернатива. Европа е естественото място за нас.

Обвинявате Вучич, че не е излязъл на изборите със стратегия по отношение на Косово. Сега - след обвиненията за военни престъпления срещу косовския президент Хашим Тачи и отмяната на преговорите - май няма още дълго време на Вучич да му трябва да изговаря някакви конкретни планове. Каква е вашата политика по косовския въпрос?

Никога не сме се отказвали от плана от 4 точки на Тадич от времето, когато беше президент. Той предполагаше специален статут за Севера на Косово, защита на сръбското имущество в Косово - и частно, и държавно - гаранции за сърбите южно от река Ибър, както и специален статут за сръбските църкви и манастири. И най-важното - никога не сме отстъпвали от прозрачността по отношение на косовската политика за разлика от Александър Вучич, който щеше да отиде във Вашингтон без дори да информира обществото за какво точно ще преговаря.

Интервюто можете да чуете от звуковия файл.