Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На мисия в океана в подкрепа на донорството

Баща и син ще прекосят 6 хиляди км по вода от Португалия до Бразилия

Стефан и Максим Иванови
Снимка: Личен архив

В средата на юни Стефан Иванов и 16-годишния му син Максим се отправиха на мисия "Неверест".

Те потеглиха от бреговете на Португалия с идеята да прекосят Атлантическия океан с лодка – пътуване с кауза, посветено на донорството.

Стефан и Максим са замислили да изминат 6 хиляди километра по вода с построена от тях гребна лодка, за да стимулират повече хора да бъдат потенциални донори след смъртта си и така да спасят човешки живот. Двамата пътуват със сателитен телефон, но без достъп до Интернет и при строг режим на гребане и почивка. 

След принудителен престой на Канарските острови заради проблем с автопилота на лодката, който задава посоката на движение, двамата са готови отново да прегърнат вълните.

„Готови сме. Нямаме търпение да потеглим отново, да отплаваме. В момента обаче ветровете са доста силни и могат да ни запокитят на съседния остров. Изчакваме да намалее вятърът, за да отплаваме“, обясни за предаването „Хоризонт до обед“ Стефан Иванов.

Стефан и Максим ще се спуснат на юг покрай африканския бряг, западно от Кабо Верде, а после ще се отправят към северните части на Бразилия.

Вече са успели да се изплъзнат на марокански пирати. Всичко започнало, когато два кораба с изключени системи за идентификация започнали да доближават лодката им.

„Тогава веднага реших да не губя време да се притеснявам, понеже още имаме шанс да им избягаме. Това, което направих - изключих нашата система, така че те да не ни виждат и ние къде сме“, разказа Максим. Така в 2-3 часа през нощта, при силни ветрове и големи вълни започват да гребат насляпо заради изключената лампа в опит да станат невидими за пиратите.

„Така бях напълно спокоен, че нашата малка лодчица толкова лесно ще се изгуби измежду тези огромни вълни и в този мрак, че почти няма шанс да ни открият.“

„Лодката е като коркова тапа. Тя не потъва във вълните, просто се качва над тях, върти се и с часовете гребане се свиква. Много е странно през нощта да гребеш, тъй като чуваш само шумовете на вълните, особено в нощите без луна, но се свиква. Сетивата се настройват дори без видимост – да усещаш откъде идва вълната, накъде да се наклониш, от коя страна да загребеш по-силно, по-слабо, така че да ориентираш лодката. Едно гребане от два часа минава като 10-15 минути“, обясни Стефан Иванов. Той описва океана като „хълмист пейзаж“, защото там не виждаш равен хоризонт, „все едно си на друга планета.“

Засега не са преживявали истинска буря, но се е наложило да изпомпват вода от лодката, което е било много изморително и е нарушило режима им на гребане и спане. 

Още за пътешествието слушайте в звуковия файл. 

Снимки: Личен архив на Стефан и Максим Иванови

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Експерт: Винената култура се развива. 80 изби предлагат винен туризъм

"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..

публикувано на 22.07.24 в 13:40
Елица Бъчварова

Елица Бъчварова: Македонският въпрос е болката на Балканите

55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...

публикувано на 22.07.24 в 11:05

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..

публикувано на 21.07.24 в 06:36

Гай Анжел спасява хора от удавяне вече 26 години

Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..

публикувано на 21.07.24 в 06:09
Живка Милова

Живка Милова учи българчетата на родния им език под звездите на Фамагуста

Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..

публикувано на 21.07.24 в 05:54
Калинка Александрова Янчева

Рецепта за дълголетие - 99 годишната баба Калинче от село Варвара

" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара.  Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..

публикувано на 18.07.24 в 16:53

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09