Първите дипломати на ЕС обсъдиха как да обърнат негативната тенденция в отношенията с Турция

Министрите на външните работи проведоха стратегическа дискусия за отношенията Европейски съюз - Турция. В контекста на нарастващото напрежение в Източното Средиземноморие беше потвърдена солидарността с Кипър и беше подчертано, че ситуацията не съответства на очакванията на ЕС спрямо съюзник в НАТО и ключов партньор.

Първите дипломати на 27-те обсъдиха възможните действия на ЕС с цел обръщане на негативната тенденция в отношенията с Турция.

Редовното заседание на Съвет „Външни работи“ беше първата присъствена среща на първите дипломати на Европейския съюз след началото на кризата с Covid-19. Министрите обсъдиха и ситуацията в Латинска Америка и Карибския басейн и направиха преглед на широк кръг актуални външнополитически въпроси.

България беше сред страните, поставили акцент върху необходимостта от деескалация, възстановяване на доверието и диалог по редица теми от общ интерес като миграция, сигурност на енергийните доставки, инфраструктура, търговия, икономика, борба с тероризма. От българска страна беше обърнато внимание на необходимостта от продължаване на финансовата подкрепа на ЕС за бежанците в Турция.

Министърът на външните работи на България Екатерина Захариева изрази подкрепата си за активната роля на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел и отправените ясни послания при скорошното му посещение в Анкара. 

Критично по отношение на Турция - заради решението за превръщане на музея „Света София“ в джамия, се изказаха външните министри на Австрия и на Люксембург.

„Това е поредна брънка във веригата от провокации от Турция, тя просто не е партньор, на когото може да се разчита“, заяви австрийският първи дипломат Александър Шеленберг.

Колегата му от Люксембург Жан Аселборн допълни:

„Това, което се случва със „Света София“ е удар срещу цивилизацията. С това според мен Турция изтрива какъвто и да е напредък в посока ЕС“.

Върховния представител на ЕС Жозеп Борел информира за дипломатическите си усилия по Близкоизточния мирен процес. Той представи накратко външнополитическите аспекти на предстоящата видеоконференция на лидерите на ЕС и Индия, вижданията си за работата по Стратегията ЕС - Африка и подготовката на планираната по-късно през 2020 г. среща на върха ЕС - Африкански съюз, перспективите пред преговорите по новото споразумение за сътрудничество между ЕС и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (пост-Котону), както и развитието на ситуацията във Венецуела.

Министрите изразиха загриженост във връзка с оценката на Световната здравна организация, че Латинска Америка и Карибският басейн са новият епицентър на заразата, както и с очакванията, че тежките последици от кризата ще изострят съществуващите социални, икономически и политически предизвикателства. Министрите определиха възникналата криза и като възможност за засилване на двустранното и многостранното сътрудничество с латиноамериканските и карибските страни въз основа на споделените ценности и интереси. Те подчертаха важността на скорошното сключване на търговските споразумения на ЕС с МЕРКОСУР, Мексико и Чили.  

България подкрепя трайния ангажимент на ЕС към Латинска Америка и Карибите и пакета „Екип Европа“, който е част от глобалния отговор на ЕС на пандемията от Covid-19. Предвидената финансова помощ в размер от над 1.5 милиарда евро за Латинска Америка и Карибския басейн ще помогне за адресирането на здравната криза и ще допринесе за икономическото възстановяване на региона.