Димитър Бечев: Турция гледа на себе си като независим играч, отделен от Запада

Бившият катедрален храм "Св. София" в съвременен Истанбул ще бъде огласен от мюсюлмански молитви идния петък 24 юли – датата на подписването на Лозанския договор през 1923 г. С него се определят модерните граници на Турция и се постига мир между нея и победителите в Първата световна война. Каква политическа полза ще донесе на турския президент Реджеп Ердоган религиозният популизъм, ще доведе ли това до пълно отчуждаване на Турция от Европа и какво символизира този акт тъкмо в този момент, вече 4 години след опита за преврат, през които страната преживя гигантска политическа трансформация.

Политологът Димитър Бечев, старши сътрудник в Атлантическия съвет и преподавател в Университета на Северна Каролина, коментира в предаването "Събота 150":

"Заявката на Ердоган, че Турция върви в националистическа посока, и опитът му да консолидира както турското обществено мнение, така и мюсюлманите сунити в Близкия изток, ще има от чисто политическа гледна точка дългосрочни последици. Мнозина коментатори в Турция подчертават, че въпросите на икономиката са много по-важна тема за обществото и подобни чисто символични инициативи едва ли ще наклонят везните в полза на одобрение на политическия лидер."

Религиознен популизъм, предлагане на лесни решения за сериозни проблеми и в крайна сметка провал в недалечно бъдеще

"Ако се вгледаме в кариерата на Ердоган, той е парадигматичният популист, израснал от низините на турското общество до върха на подстовата пирамида. Но, така или иначе, поддръжката за него се крепи на постиженията на неговото управление. Например, дори и с днешна дата, подкрепата и одобрението на реформите в сферата на здравеопазването е висока. Така че не бих казал, че популизмът е напълно провален, конкретно в този случай. Реално погледнато, картината е сложна."

Къса ли Ердоган безвъзвратно цивилизационните връзки на Турция със Запада с този акт на връщането на статута на джамия на "Св. София"?

"Не бих казал. Тези връзки не са предмет на ново глобалистично решение. Сега Турция гледа на себе си като център на света, като независим играч, отделена от Запада, в някакъв смисъл дори конкурент на Запада. Ако се вгледаме в реалния живот и турската икономика, виждаме, че нещата не са толкова прости. И такъв "развод" между Турция и Европа не е лесно постижение. ЕС е най-важният търговски партньор, а Турция настоява за визова либерализация. Дори продължава да твърди, че иска членство в ЕС. 

Как трябва да изглежда адекватната реакция на Европа на този акт? Достатъчни ли са съжаленията?

"На този етап не виждам какво повече би могла да направи Европа. Има гласове, които настояват за санкции срещу Турция, но реалността е, че има много други въпроси, където корените са много по-дълбоки. Например надпреварата между Турция и Гърция в Средиземноморския басейн във връзка с енергийните залежи. Там вече дори бяха наложени санкции. Отношенията са и без това обтегнати. Европейският съюз, разбира се, трябва да отговори. Но това трябва да е премерено."

Трябва ли България да се страхува от онова, което би направил Ердоган, ако не го подкрепяме? Бихме ли загубили икономически, ако не поддържаме на всяка цена приятелски отношения със съседката?

"България е в деликатно положение. Затова вярвам, че който и да дойде на власт в София, ще се придържа към политика, не по-различна от тази на Бойко Борисов в момента. От друга страна, Турция често блъфира с теми, много чувствителни за нас, като тази за бежанците. В крайна сметка Турция продължава да бъде зависима от тези милиарди, които идват от ЕС. Така че би трябвало да имаме едно наум в отношенията с Турция, но да не се залъгваме, че сме съвсем уязвими и предоставени на милостта на Ердоган."