Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Татяна Коцева: До 6 милиона българи ще наброяваме през 2030 година

Работеща икономика и силни стимули ще обърне лошата демографска статистика

"В мерките за подобряване на раждаемостта и подкрепа на семействата и децата , които са залегнали като приоритети в Плана за изпълнение на националната демографска стратегия до 2030 година, няма нищо ново и различно, коментира в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ проф. Татяна Коцева - социолог и учен в катедра по демография в Института за изследване на населението и човека към БАН.

Изказването ѝ е във връзка с това, че Министерският съвет одобри план за 2020 за изпълнението на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението на България до 2030 година. Приоритетите са забавяне на негативните демографски последици и намаляване на броя на населението, преодоляване на негативните последици от неговото застаряване, както и на последиците от разпространението на Covid 19.

В плана за 2020 година са предвидени мерки и дейности за насърчаване на раждаемостта, създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца, подобряване на репродуктивното здраве и на общото здравословно състояние.

„Края на 2019 година сме под 7 милиона души населението в България. Очаквам до 2030 година най-оптимистично като прогноза да наброяваме около 6 милиона души", заяви още проф. Татяна Коцева.

По въпроса за преодоляване на последиците от разпространението на Covid 19 проф. Татяна Коцева уточни, че трябва да се видят мерките на Министерството на труда и социалната политика по отношение на подкрепа на семействата:

„Тези мерки не са кой знае колко много като брой и като обхват. Една от тези мерки беше свързана с даване на еднократна помощ от 375 лв. на семейства, в които единият член е използвал цялата си платена отпуска и 20 дена от неплатената си отпуска. Това беше допълнителна помощ. За възрастните хора не се сещам нещо да е направено. Предстои за учениците, които ще бъдат в 8 клас, те ще получат някаква помощ и помощта за първокласниците, която е обвързана с доходите от 250 лв. ще бъде увеличена на 300 лв.Това са двете основни насочени директно към семейството помощи".

Проф. Татяна Коцева от Катедра по демография в Института за изследване на населението и човека към БАН беше категорична, че за да има промяна в демографското състояние, трябва да има много силни стимули:

„Доста е оспорвана идеята за повишаване на раждаемостта в условията на пандемия. В България нямаме подобни изследвания за този период. Но според едно изследване на Лондонското училище по икономика и политически науки, правено преди два месеца сред млади хора между 18 и 34 годишна възраст, в пет европейски страни резултатите сочат, че над 50 на сто от разпитаните залагат на стратегията – „отлагане на раждането на дете“.

Когато икономическите условия в една страна се влошат, това е естествена стратегия, коментира проф. Коцева:

„У нас има един лек пик на ражданията от 2004 година до 2010 година. След това следва плавно намаление. Така че бихме казали, че идеята е сега поне да се запазят сегашните нива на раждаемост.“

Трябва да изтече годината, за да се види как ще се отрази пандемията на демографската криза. По повод смъртността данните на Националният статистически институт сочат, че само за последните две седмици на юли и една седмица на май месец имаше малко увеличение на смъртността спрямо същия период за миналата година. А статистиката от 320 човека смъртност от коронавируса за България това е една изключителна малка смъртност"

Като цяло България се отличава с висока смъртност заради застаряващото население, но другите аргументи са свързани с качеството на здравната грижа и нездравословния начин на живот у нас.

За да се обърнат тези тенденции е необходимо подобряване на икономиката и осигуряване на заетост на младите семейства, завърши проф. Коцева.

Още по темата чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кабала и рождената дата

Кабала е много древно мистично учение, което определя важна част от това, което чака даден човек в живота. Кабала не определя бъдещето, а прави връзка между очевидно житейското и човешко- предначертаното. Как можем да разберем това! Към кабалистичното чисто 142857 се добавя цялата рождена дата, например 1962417. Числата се..

публикувано на 22.04.24 в 14:31

21.04.2024 Законите на Мърфи

Чуйте рубриката от 21 април 2024 г. Водещ - Даниела Якова 

публикувано на 22.04.24 в 10:25

"С кротка нежност ще те изпълня, с ябълков дъх и с нещо без име"

Ваня Костова е родена на 18 април 1957 г. в Димитровград, израснала е в Бургас, където завършва езикова гимназия. Още като ученичка пее навсякъде, където ѝ се удаде възможност, но това ѝ пречи да посещава редовно училището.  По-късно Ваня Костова завършва Българската държавна консерватория (днес НМА „Панчо Владигеров“) в класа на Георги Кордов. Първите..

публикувано на 18.04.24 в 03:00
Верадина Начева

Екстремните спортове 7 - 15 април 2024

Верадина Начева се пребори за четвъртото място на Световното първенство по скайрънинг за мастъри (над 40-годишна възраст) в Португалия. Тя участва в класическата скай дисциплина и измина 37-километровото трасе с 2500 м изкачване за 5:01:21 часа. С разлика от секунди бяха излъчени победителите в тазгодишното издание на едно от първите..

публикувано на 15.04.24 в 13:49

14.04.24 Законите на Мърфи

Чуйте рубриката от 14 април 2024 г. Водещ - Даниела Якова

публикувано на 15.04.24 в 09:32

Нови данни за българския маршрут по най-трудния ръб на Еверест

Нови данни за българския маршрут по най-трудния ръб на Еверест ще бъдат оповестени от алпиниста Николай Петков, участник в националната експедиция през 1984 г. Идния месец, в Дома на киното в София, той ще има презентация по повод 40-ата годишнина от най-значимото постижение в българския алпинизъм. Петков сверява данни от други експедиции и ще представи..

публикувано на 13.04.24 в 12:08
В Пирин

Пътят към големите мечти е с голяма денивелация

В края на миналата седмица 27-годишният банскалия Никола Калистрин измина скоростно цялото северно било на северния дял на Пирин - най-високата и най-красива част на планината, като изкачи 30 върха за по-малко от 10 часа. Това, предадено в числа, се равнява на  42 километра, с 4600 м положителна денивелация в снежния и на места заледен Пирин,..

публикувано на 10.04.24 в 12:56