Дуел между два дуета – как протекоха европреговорите в Брюксел

Всички са победители - това разбрахме след почти рекордно дългата среща на върха на ЕС, първата лична среща на европейските лидери от началото на пандемията. Германия, която председателства Съвета на ЕС, и Франция са победители, защото в крайна сметка тяхното предложение за възстановителен корона-фонд, макар и коригирано, беше прието.

Премиерът на Нидерландия Марк Рюте е победител, защото успя да обедини около себе си пестеливите северни държави и да вкара шум във френско-германския двигател. Австрийският канцлер Себастиaн Курц също е победител, защото успя да издейства впечатляваща отстъпка за страната си от бюджетната вноска на алпийската република.

Победители са и унгарският премиер Виктор Орбан и неговият колега от Полша Матеуш Моравецки, защото предотвратиха опасността да им орежат европейските средства заради неспазване на върховенството на закона.

През седмицата разбрахме как политиците и анализаторите видяха резултатите от революционната среща на върха. За коментар от „кухнята“ потърсихме кореспондентите в Брюксел на няколко влиятелни европейски издания, които от години следят работата на ЕС и са добре запознати с брюкселските особености. По темата Весела Владкова разговаря с журналистите от германското обществено радио А Ер Де Ралф Зина и „Шпигел“ Петер Мюлер.

„Настроението беше експлозивно заради групата на „пестеливците“, начело с нидерландския премиер Марк Рюте и австрийския канцлер Себастиан Курц. Те се обявиха за промяна на модела. Досега винаги Франция и Германия са казвали, какво ще се случва в ЕС. От сега нататък това повече няма да е така.

Така че се оформи един дуел между два дуета, така да се каже - от една страна Меркел и Макрон, а от друга - Рюте и Курц. И като при всеки дуел, те си размениха много остри реплики“, споделя Ралф Зина, който от 2014 година ръководи кореспондентското бюро на германското обществено радио в Брюксел.

Година по-късно, също като шеф на бюрото, но на списание „Шпигел“, в Брюксел пристига Петер Мюлер. „Заради пандемията този път не бяхме допуснати до сградата“, разказва Мюлер:

„За журналистите настроението в залата не остана скрито - разговаряхме по телефона с членове на делегациите и трябва да призная, че този път тонът беше значително по-суров. Но това е очаквано - около масата за преговори седят 27 алфа-мъжкари. Това важи и за дамите - всички са опитни политици, преборили се в държавите си на избори и с политическите опоненти. Както каза Марк Рюте, нидерландският премиер, всички сме професионалисти.

Тези професионалисти седнаха на масата за преговори по време на криза, каквато историята на ЕС не познава. Дебатът за правовата държава съществува отдавна и отдавна разделя Изтока и Запада. Към този дебат се добави въпросът, трябва ли Северът да помогне на Юга с огромни суми безвъзмездна помощ? Т.е. с пари, които няма да се връщат? Такъв въпрос очаквано събуди позабравената неприязън от времето на финансовата криза. Помните, тогава Брюкселска Тройка решаваше съдбините на Гърция и привикваше премиера на килимчето. Това не е забравено.

Настроението през тези 4-5 дни наистина беше отровно. Стана известно, как държавни и правителствени ръководители разговарят помежду си. Виктор Орбан нарича Марк Рюте „този човек от Нидерландия“. Френският президент Еманюел Макрон говори зад гърба на излизащия от залата австрийски канцлер Себастиян Курц: „Ето, вижте го, отива да си нагледа медиите, защото това тук изобщо не го интересува.“ Има и още такива примери. А фактът, че тези реплики достигнаха умишлено до нас, журналистите, говори за това, че ударите често са били под кръста“.

Ралф Зина: „Наистина, имаше тропане по масата и вербални удари под кръста. Имаше и театрални жестове - Макрон демонстративно беше подготвил самолета си за връщане в Париж, за да изплаши холандците и австрийците. Но Рюте и Курц не паднаха в този капан. Но не това застрашава единството в ЕС“, допълва Ралф Зина. Какво обаче ни разкрива този остър тон за единството в ЕС? Дали тези настроения до сега са били преглъщани, и сега се отприщиха, защото става дума за пари, за много пари?

Кореспондентът на „Шпигел“ Петер Мюлер коментира:

„Горе-долу да, но въпросът е, дали това е нещо добро или не. Държа да кажа, че под чертата резултатът е добър. Това го потвърждават и много икономисти. И резултатът е добър не само заради сумите, с които ще се борим срещу последиците от коронакризата, а и заради решението за поемане на общ дълг. Това се случва за първи път и е наистина голяма крачка напред.

Обяснимо е обаче, че т.нар. „пестелива четворка“ беше против. Но те все пак се пребориха за значително намаляване на сумата за безвъзмездна помощ от 500 на 390 милиарда евро“.

Ралф Зина: „В много европейски държави вече няма готовност за безпрекословна солидарност. Нидерландия, Швеция, Дания, Финландия и Австрия дръпнаха ръчната спирачка.

Редица южноевропейски държави наистина са много сериозно засегнати от икономическата криза заради коронавируса. Но нека погледнем още нещо, което характеризира тези държави. В Италия например има много заможни хора. Много повече, отколкото в Германия, Дания или Швеция. Освен това в тези държави пенсионната възраст е много по-ниска в сравнение със северноевропейските държави. И още нещо - ниски данъчни постъпления. В страните, които се определят като „пестеливци“, данъците са високи и събираемостта им също е висока“.

„Така стигаме до настроението, което се създаде още преди срещата на върха. Австрия и Нидерландия знаят прекрасно, че печелят от вътрешния пазар. Но това не е достатъчно, за да са безкрайно солидарни с държави, където живеят в пъти по-богати хора. Освен това те казват, щом ще раздаваме пари, бихме искали да знаем, какво ще се прави с тях“, отбелязва още Ралф Зина.

Лидерите на „пестеливата петица“, защото към Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция се присъедини и Финландия, са относително млади политици. Дали сме свидетели на смяна на поколенията на европейския връх?

„Смяна на поколенията? Вероятно да. Но и Макрон не е от „старите кучета“, но се бори за обединена Европа. Естествено, и той преследва национални интереси, но прави впечатление на човек, който отдава необходимото внимание на Европа, на бъдещето на ЕС. За мен би било драматично, ако смяната на поколенията в ЕС върви ръка за ръка с национален егоизъм. Ако тези млади политици Себастиaн Курц, Мете Фредериксен и Сана Марин преследват само националните си интереси.

От друга страна, „пестеливите“ разчитат на ветерана Марк Рюте, който е на 53 години и с десетгодишен опит в ЕС. Без него „петицата“ нямаше да е толкова ефективна“, казва Петер Мюлер от „Шпигел“.

Ралф Зина откроява и нещо друго специфично за „пестеливците“:

„Със сигурност има смяна на поколенията. Но от друга страна „пестеливците“ не са само десни политици, консерватори, които не разбират, че ЕС е нещо повече от вътрешен пазар и бюджет. Сред тях има и социалдемократи. …Притесненията на „пестеливиците“ е, че ЕС поема общ дълг, което е революционно само по себе си, без обаче преди това да се е допитал до гражданите.

Досега Меркел се причисляваше към пестеливите, която държи на балансирания бюджет. През май обаче тя се обърна на 180 градуса и подкрепи позицията на Макрон, защото, по думите ѝ, кризата е безпрецедентна и изисква непознати усилия за преодоляването й. Тогава „пестеливата четворка“ осъзна, че е загубила дружинната си ръководителка. Меркел може да си го позволи - тя се оттегля от политиката и не я притискат предстоящи избори“.

„Европейският съюз не изглеждаше добре през тези 4-5 дни, когато една малка група държави направо изнудваха останалите. Когато една друга група източноевропейски държави около Унгария и Полша, но и Словения, използваха срещата на върха, за да наложат собствените си интереси и заплашваха с вето“, коментира брюкселският кореспондент на „Шпигел“ Петер Мюлер. Според него тази среща онагледи съвсем ясно разрива, който съществува между страните членки, и то в няколко посоки. „А може би дори го задълбочи“, смята Мюлер.

Ралф Зина е още по-конкретен:

„Това, което много повече застрашава единството е, че някои централно- и източноевропейски държави гледат на ЕС като на банкомат. И не спазват правилата на играта. Говоря за медийна свобода, за независима съдебна система, за маргинализиране на опозицията. Това може да се превърне в голям проблем. Унгария получава всяка година 4 милиарда евро, но не спазва елементарни демократични стандарти. Тук се намесват „пестеливите“, които казаха, че така повече не може.

Не може повече така - Орбан прехвърля на зетя си обществени поръчки за милиони; приятелят му от детството, бивш техник по поддръжката на газови инсталации, вече е милиардер; баща му си построи собствено голф игрище. От всяко евро, което Унгария получава от ЕС, 20 цента отиват в джоба на орбановата система. Не може повече унгарската прокуратура да отказва да разследва по сигнали, които подава ОЛАФ. Това наистина не може повече да продължава“.

„С Вас години пишем и говорим за това. Срещу Полша има решение на Европейския съд, Унгария е заплашена от наказателна процедура, която може да лиши страната от правото ѝ на глас. Така че опасността за правовата държава се отчита не само от журналистите, но и от европейските институции. Но ЕС не разполага с необходимите инструменти срещу неспазването на върховенството на закона. Дори процедурата по чл. 7 от Договора за ЕС в един момент може да бъде спряна чрез вето“, продължава Петер Мюлер.

А Ралф Зина смята, че ЕС дълго време се е примирявал с тази ситуация, макар да осъзнава, че инструментът, който има с процедурата по чл. 7, не е достатъчно силен. За средствата от възстановителния фонд Европейската комисия въвежда нов механизъм за контрол на онези държави, които не спазват върховенството на закона, обяснява Зина:

„ЕК въвежда приемането на решения да става с обикновено мнозинство и ако тези държави не се придържат към правилата на правовата държава, тогава ще реже от парите. Ако тази идея на Урсула фон дер Лайен сработи, тогава Виктор Орбан и Полша трябва да се притесняват. Но да не забравяме - ако ЕК наистина замрази средства, рискува да не може да разчита на Полша и Унгария при взимането на важни решения, които изискват единодушие.

Различно разчита намерението на ЕК Петер Мюлер:

„Записаното в комюникето на срещата на върха за върховенството на закона обаче е сложно за разбиране. Освен това така е формулирано, че всеки да може да го тълкува като своя победа. Това е толкова типично за Брюксел! В момента дори висши брюкселски служители не могат да разтълкуват този текст.

Въпреки това бих казал, че Орбан се наложи и няма от какво да се притеснява“.

Мненията на журналистите можете да чуете в звуковия файл.